25 Декември 2024сряда01:31 ч.

АБОНАМЕНТ:

АБОНАМЕНТ за онлайн изданието на вестник „ДУМА“ в PDF формат - в редакцията или на имейл abonament@duma.bg: 12 месеца - 105 лв., 6 месеца - 55 лв., 3 месеца - 30 лв., 1 месец - 10 лв. АБОНАМЕНТ за вестник „ДУМА“ 2025 година - каталожен номер 6: „Български пощи“ АД до 15 декември 2024 г.; „Доби прес“ ЕООД до 28 декември 2024 г.; в редакцията на вестника до 20 декември 2024 г. Цени: 12 месеца - 204 лв., 6 месеца - 102 лв., 3 месеца - 51 лв., 1 месец - 18 лв. За повече информация тел. 02 9705 203 и 02 9705 216 отдел „Разпространение” на в-к ДУМА на ул. „Позитано” 20 А. E-mail: abonament@duma.bg АБОНАМЕНТ за онлайн изданието на вестник „ДУМА“ в PDF формат - в редакцията или на имейл abonament@duma.bg: 12 месеца - 105 лв., 6 месеца - 55 лв., 3 месеца - 30 лв., 1 месец - 10 лв. АБОНАМЕНТ за вестник „ДУМА“ 2025 година - каталожен номер 6: „Български пощи“ АД до 15 декември 2024 г.; „Доби прес“ ЕООД до 28 декември 2024 г.; в редакцията на вестника до 20 декември 2024 г. Цени: 12 месеца - 204 лв., 6 месеца - 102 лв., 3 месеца - 51 лв., 1 месец - 18 лв. За повече информация тел. 02 9705 203 и 02 9705 216 отдел „Разпространение” на в-к ДУМА на ул. „Позитано” 20 А. E-mail: abonament@duma.bg

Снимка БГНЕС

Неделник

Вили Кожухарова:

Хората ме помнят, това е най-важното

И сега мога да вляза в кутия, но не знам как ще изляза, откровена е Жената-каучук

/ брой: 145

автор:Альона Нейкова

visibility 2460

ВИЛИ КОЖУХАРОВА е известна като Жената-каучук. Невероятната ѝ гъвкавост, която превръща в истинско изкуство, ѝ носи голяма популярност не само в България, но и в чужбина. Става един от символите на световната акробатика, а кариерата ѝ продължава най-дълго от всички нейни колеги.




- Очаквана ли бе за вас наградата "Икар", Вили? Как приемате това отличие, с което бяхте удостоена за цялостен принос в акробатичното изкуство?
- Когато преди години съм гледала по телевизията връчването на тази статуетка, си мислех: Боже, ами аз не я ли заслужавам? Но сега, когато вече получих "Икар", не се радвам за себе си, а съм щастлива заради учениците си. Според мен за тях това е много важно. Тренирам само едно момче, останалите са момичета. И именно него са поканили да участва в един филм - това ме прави най-щастлива тези дни. Няма по-хубаво нещо от това учениците ми да продължават да се развиват по моите стъпки, да стават още по-добри от мен в акробатичното изкуство. А това е много труден жанр, човек трябва да има генетично заложена гъвкавост. Иначе с труд - да, постигат се успехи, но не може да се работи толкова, колкото го правих аз. Няма по-дългогодишен каучук от мен - близо четвърт век не слизах от сцената. Блеснах мълниеносно, слава Богу, че мълниеносно не залязох (смее се).
- Удостоена сте с много отличия за вашите уникални акробатични способности. Кое е най-ценното за вас?
- Никога не съм обръщала особено внимание на наградите, макар че съм получавала грамоти и от гилдията, и от Горбачов, и от Ерих Хонекер. Но не са ме блазнили някакви статуетки. Винаги съм гледала да си изпълня номера така, както трябва, и хората да ме харесват, да са удовлетворени от моята работа. Това за мен е било най-важното и най-ценното през цялата ми кариера.
- В продължение на десетилетия прославяте България по цял свят. Смятате ли, че сте достатъчно оценена в родината си?
- И аз съм си задавала много пъти този въпрос. Но винаги се сещам, че в България имам почитатели, които не спират да ме изненадват със своето отношение и внимание. Даже наскоро една жена ми писа, че през годините е събирала всички вестници, където са публикували мои интервюта или нещо, свързано с мен. Сканирала ги е ми ги е изпратила. Бях много учудена, защото преди време и аз съм си правила такава колекция, но спрях, понеже препълних не знам вече колко чекмеджета вкъщи. Искам да кажа, че все пак ме помнят хората, не съм забравена, а това е много хубаво и приятно за всеки артист.
И за чужбина да ви кажа какво ми направи впечатление. Когато за първи път пуснах в YouTube мой клип, изведнъж получих писмо от човек, когото не познавам. Той ми сподели, че навремето специално си е купил билет, за да ме гледа в Женева, но аз тогава предпочетох да съм на друго участие. А организаторите в Швейцария са казали на публиката, че съм претърпяла инцидент. Та този мъж беше много загрижен за мен, интересуваше се дали съм добре, което наистина ме трогна.
Казвали са ми също, че са снимали мои изяви зад граница, за да използват видеата при обучение за каучук и в различни школи по акробатика. Това е невероятно, не знаех, че съм толкова оценена извън пределите на България.
- Кога разбрахте, че сте известна в родината си?
- Дължа моята популярност на Тодор Колев. Откакто той ме покани в неговото шоу, станах много известна. От сутрин до вечер само интервюта давах - ужас! Ох, направо беше ад на адовете (смее се). Сега по-рядко ми се случва, слава Богу.
- Къде ви е приемала най-топло публиката - у нас или в някоя от страните, където сте демонстрирали възможностите на вашето тяло?
- Не мога да преценя, то е различно. Много зависи и от това с какви хора работя. В чужбина често съм излизала на една сцена с истински звезди, като съм очаквала, че те ще имат по-голям успех от мен, а то мен ме изкарват четири пъти "на бис"... Самите знаменитости идваха в гримьорната ми да изразят своето възхищение от изявата ми и да ме поздравят, без да се правят на надути.
- Кое е най-необичайното място, на което сте правили шпагат?
- (без да се замисля) Сан-Суси! Това е прочутият замък в Потсдам, където цъфти черната роза. Намира се на 150 километра от Берлин, макар че, ако се тръгне от западната му част, е много по-близо, но се наложи да заобикаляме толкова, тъй като нямах право да съм във ФРГ, а само в ГДР. Беше много вълнуващо - обстановката там е страхотна, а и бях в компанията на всички известни по онова време германски артисти.
Сещам се за още една необичайна случка. Преди време имаше тъй наречените руски градове в чужбина, където изпратените на работа зад граница живееха, имаха собствени магазини, театри, киносалони... Но се спазваше и специален пропускателен режим за влизане и излизане на подобни места. Аз все гледах да пристигна преди всички за участие. Но тогава видях, че някой ме е изпреварил - една хубава, страхотно облечена жена, която е дошла с бяла кола. Много се учудих. И познайте кой беше това - Лили Иванова! "Аз винаги съм първа", ми каза тя. За мен е чест, че съм работила с нея на една сцена - и в Германия, и в България.
- Познават ви като Мис Кобрита, в Швеция ви наричат Мис България, в цяла Европа сте най-известната жена-каучук, оприличават ви и на Бриджит Бардо. Кое име ви е най-близко и най-приятно?
- Мис Кобрита стана много популярно заради "змийските" костюми, в които се обличах за участията. Мис България използваха тези, на които им беше много трудно да ми кажат или напишат фамилията. А с Бриджит Бардо също е много интересна историята. След като даваха у нас филма "Бабет отива на война", всички започнаха да ме свързват с главната героиня и оттам тръгна и Бриджитката. Явно хората са решили, че много приличам на нея, но аз никога не съм си давала сметка дали наистина е така.
- Предполагам, че сте имали възможност да заживеете в чужбина. Защо не го направихте, а останахте в България?
- Да, наистина, много пъти са ме канили да се преместя в друга държава. Обаче аз, все още не знам защо, никога не съм си и помисляла да напусна родината. И синът ми живее в България, но от време на време ме критикува, че не съм останала в Швеция, когато имах такова предложение. Винаги съм си обичала България. И сега си я обичам.
- Какво беше детството ви?
- Аз съм дъщеря на активен борец и обикновено такива деца ги предлагат за партийни членове. И няколко пъти ме издигаха - още в училище, после в института и когато работих като учителка, след това станах и артистка. Но отказвах, защото бях много млада още, а за мен това е много отговорно. Моят баща беше истински комунист, винаги се е борил за правдата. Искал е да се казвам Велика, което, като се замисля сега, би ми подхождало много (смее се). Но майка ми не се съгласи и така ме кръстиха Вили, а баща ми, понеже е атеист, скъсал кръщелното...
- Как ви се отрази пандемията?
- О, чудно! Хич не ме засегна. Не съм човек, който се панира. Ако нещо се паникьосам, ще взема и да умра (смее се). Пандемията лично на мен изобщо не ми пречи, мъчно ми е за сина ми, защото работата му секна от март миналата година. Този вирус попречи на много хора.
- Имахте здравословни проблеми... Всичко наред ли е вече?
- Досега са ми направени четири операции: едната е долу на пръстите, имах и скъсан по време на гимнастика менискус, сменени са ми и двете тазобедрени стави. Много съм благодарна на лекарите, които се погрижиха за мен, защото за всички здравословни проблеми сама съм си виновна, много съм саката (усмихва се). Странното е, че не мога да ходя или падам, както си вървя, обаче част от каучука все още си правя. Това е парадокс, трудно е човек да си го представи. Страшна работа. Сама си се чудя. Но явно имам такъв дух, нищо не вземам на сериозно. Сигурно точно това ми помага. Интересното е, че като дойдат учениците ми, спира да ме боли! Предстои ми нова операция, ще видим какво ще стане.
- Преди няколко години предизвикахте фурор с ваша снимка, на която правите шпагат, въпреки че сте с изкуствени тазобедрени стави. Как успявате да поддържате такава завидна форма?
- Ама аз и сега правя шпагат. Макар че бях попаднала на един лекар, няма да му споменавам името, който заплаши да ми заключи ставите, направо да ги циментира. Но аз отказах да се оперирам при него, отидох при друг специалист и той ми ги обходи с естествена съединителна тъкан. Само няколко месеца след това започнах лека-полека да си правя упражненията, понеже по природа имам невероятна гъвкавост. Моите родители са го забелязали още като съм била много малка, то ми е вродено.
- Кога за последен път успяхте да се поберете в кутия с размери 49 на 49 на 44 сантиметра?
- О, то и от телевизията го снимаха тогава. Бях вече над 60-годишна. И сега мога да вляза в такава кутия, но не знам как ще изляза (смее се).
- Какво ви помага да запазите невероятната си енергия и страхотния дух? На какво се дължи вашият оптимизъм?
- Не знам. Такава съм си. Не задържам лоши мисли, винаги гледам доброто. Дори и сега, вече на толкова години, просто игнорирам всичко негативно, не го вземам на сериозно. Макар че не мога да ходя като хората, дори падам, но ставам и продължавам. Радвам се на живота, все едно тепърва започва. Осъзнавам, че не е така, но нищо не мога да направя със себе си. И на мен ми е много странно, няма как да си го обясня...

Снимки личен архив


Вили Кожухарова още може да прави шпагат, макар че е с две сменени тазобедрени стави



Способностите ѝ са вродени, но тя ги превръща в изкуство



Ненадминатата Жена-каучук



Дължа моята популярност на Тодор Колев, откровена е акробатката











Има ли нелегален внос на добитък от съседна страна

автор:Дума

visibility 26017

/ брой: 244

Неизвестна болест покоси 200 овце във ферма в Карнобатско

автор:Дума

visibility 23465

/ брой: 244

65% срив на чуждите инвестиции

автор:Дума

visibility 26499

/ брой: 244

Банките уличени в нелоялни практики при отпускане на кредити

автор:Дума

visibility 28564

/ брой: 243

Путин готов за диалог с Тръмп и Зеленски

автор:Дума

visibility 25140

/ брой: 244

Русия без условия за преговори с Киев

автор:Дума

visibility 25125

/ брой: 244

Белград минава на безплатен транспорт

автор:Дума

visibility 21614

/ брой: 244

Левите в Румъния се оттеглят от преговорите

автор:Дума

visibility 22813

/ брой: 244

Светът през 2024

автор:Дума

visibility 34617

/ брой: 244

Турбулентната политическа 2024 година

автор:Юлия Кулинска

visibility 29541

/ брой: 244

БСП се нуждае от радикална промяна

автор:Юлия Кулинска

visibility 25032

/ брой: 244

2024 - историческата година за БСП

автор:Александър Симов

visibility 24771

/ брой: 244

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ