Психо

Закриват домовете за хора с умствена изостаналост и психични разстройства до 2035 г. На това от социалното министерство му казват "подобряване на нормативната уредба в областта на социалните услуги и създаването на възможности за развитие на интегрирани услуги". Кой както иска да го разбира, но сега в 27-те дома на държавна издръжка свободни места трудно се намират. Има и чакащи. 

И в този случай социалните развяват като байрак думичката "деинституционализация". Знаем докъде стигнаха усилията за деинституционализация при децата от домовете, затова ни идва наум приказката: не трябва да си непременно луд, но все пак помага. Иначе ще падне голямо интегриране сред този маймунарник, на какъвто ни превърнаха. Държавата явно си мисли, че като пусне обитателите на домовете навън, те ще са сред хора, хора ще станат... А всъщност си измива ръцете, защото не иска хората с психични проблеми да й подяждат бюджета. Но за какво друго, по дяволите, да има пари, ако не за лудите и за нас, уж читавите, които им сърбаме попарата? Властта и сега не може да се справи с престъпността, а като се прибавят "тихите" луди на улицата, дето и сега ги виждаме всеки ден по трамваите, понеже домовете нямат пари да ги лекуват, какво правим? Кой ще ги гледа нещастниците, които ще се социализират с размътените си мозъци, с невъзможността да осъзнават собствените си действия, с онзи отнесен свят на халюцинации и безпричинен гняв? Кой да ги пази у дома, след като поне двама от семейството трябва да работят за хляба. За гледачки пари няма у обикновения българин, пък и за скъпи лекарства за наказаните без вина роднини. Лeсно е да направиш стратегия, да вмъкнеш някои купешки думички, да препишеш някой чужд документ, да имитираш грижа на хартия. И да направиш нова грешка, за да повториш стара. Но авторите на "новостите" въобще не се интересуват от последствията. Безмилостно ни натапят в следващото недомислие. Защо бе, хора, нали говорим за хора все пак?