Георги Черкелов - артистът интелектуалец

Светлана Панчева

За близо 50-те години, преживени на театралната сцена, актьорът Георги Черкелов е пресъздал повече от 100 роли, а на киноекрана образите, пресъздадени от този актьор-интелектуалец, са близо 70. Но както е известно в изкуството, количеството не е от значение, затова пък способността да се мисли и чувства активно и най-вече съвременно е от огромно значение. А според мен точно това е една от най-главните характерни черти в актьорското изкуство на Георги Черкелов. Неговите герои и на сцената, и на екрана мислят съвременно и активно изразяват своите чувства, независимо от историческата обстановка и конкретика.
Персонажите, пресъздадени от него, са плътни и убедителни, рационални и хладнокръвни, умни и талантливи, независимо че често защитават обречена кауза или са антагонисти на една водеща теза. Такива са например неговите Шекспирови герои като крал Ричард в постановката на Вили Цанков по "Ричард II", Тит Андроник, една от най-трудните роли в Шекспировия репертоар, или дори Лир в постановката на Крикор Азарян "Крал Лир", а също и Водачът в "Оптимистична трагедия" или Фамусов в постановката на Николай Люцканов на "От ума си тегли" от Грибоедов. Макар и да е един от актьорите, пресъздали най-много централни роли в Шекспировия репертоар, Георги Черкелов все пак съжалява, че не му се е отдала възможността да изиграе например Фалстаф във "Веселите уиндзорки" или просто да е изиграл повече комедийни роли.
Комедията е по-трудна, много е привлекателна, казва актьорът. Мечтата ми беше да изиграя ролята на Фалстаф от "Веселите уиндзорки" на Шекспир. Все гледам и в трагедията да има момент, в който да се усмихнеш или да се засмееш. Обичам и да поставям комедии, обяснява той. И посочва като своя любима комедийна роля тази от "Както ви се харесва" от Шекспир, постановка на Вили Цанков в Младежкия театър. 
Ако се опитаме само да изредим, без да анализираме дори, всички негови роли, пресъздадени с характерната харизматична интелектуалност, със сигурност няма да ни стигне и една вестникарска страница. Ако ли пък искаме да споменем само по една - най-важната или най-успешната му роля в театъра и в киното, тогава, макар и с голямо затруднение при определянето на това "най", със сигурност първо ще изникне образът на Велински от сериала "На всеки километър", белязал голяма част от творческия път на актьора и донесъл му всенародна слава, но също и генерал Карев от "Цар и генерал", Мидхад паша от "Демонът на империята" или политика Александър Цанков от "Допълнение към Закона за защита на държавата". А защо не и героят му в "Бялата стая".
Не че могат да се забравят театралните му превъплъщения като интелигентния и драматичен академик Урумов от постановката на Асен Шопов "Нощем с белите коне", трагичния в самотата си  Хлудов от "Бяг" на М. Булгаков, искрено драматичния Сава Попович в "Когато гръм удари", прозорливия блестящ дипломат генерал Игнатиев в "Дипломати" от Н. Драгова и П. Стефанов или гръмовно трагичния Лир в "Крал Лир" - все герои, изиграни с успех и любов на сцената на Народния театър, където актьорът наистина преживява най-добрите си творчески постижения.
Георги Черкелов е актьор със силно интелектуално присъствие, който владее съвършено изкуството на внушението. Когато Черкелов е на сцената или на екрана, трудно може да не го забележиш или по-скоро трудно може да забележиш другите около него. Макар че той притежава изострен усет за партньорство. Най-добрите си роли и спомени Черкелов е изиграл именно в партньорство с актьори като Асен Миланов, Андрей Чапразов, Рачко Ябанджиев. А с Георги Георгиев-Гец прави блестящ дует в постановката на Асен Шопов "Емигранти" от Славомир Мрожек.
Георги Черкелов е сред малкото актьори, които наистина имат собствен, неподражаем стил сценично и екранно поведение, белязано от подчертана и ясно изразена интелектуалност, от пестеливи на външни ефекти изразни средства, основаващи се единствено на фините нюанси в интонацията, на заредените с много подтекст паузи и на бляскаво изкованите фрази. А това са все актьорски средства, достъпни и реално "работещи" само при най-големите майстори.
Когато го питат как става така, че повечето от известните му герои са отрицателни, а въпреки това публиката много го харесва, Георги Черкелов обича да припомня афористичното, но и много вярно определение на проф. Любомир Тенев, който му казва: "Знаеш ли какво си ти, Георги? Ти си българският отрицателен герой, който казва истината." Харесвам това определение, казва актьорът, приемам го като комплимент, защото вярвам, че такова е усещането и за зрителя.
И наистина Георги Черкелов по неповторим начин умее да казва истината и от сцената, и от екрана.