Темата днес

9-месечно ротационно здравеопазване

Или защо политическите интереси бяха по-важни от здравето

сряда, 13 Март 2024 / брой: 48

1827

Ако някой е смятал, че с трите кабинета "Борисов" с осем министри на здравеопазването сривът в системата е спрял, грешил е. ГЕРБ някак си "успешно" успя да провали поредния здравен министър, макар той да е не-коалиционния партньор.
От друга страна, при липсата на дългосрочна програма за развитието на сектора, не може да се постигне нищо сериозно, дори за пълен 4-годишен мандат (за последните 24 години нито един здравен министър не е изкарал пълен мандат-б.а.), камо ли за 9-месечен ротационен.
Със сериозни заявки влезе в кабинета си на пл. "Неделя", 5 в началото на юни 2023 г. дългогодишният експерт проф. Христо Хинков. В началото на мандата си той представи пред парламентарната Комисия по здравеопазване някои от приоритетите си.

Мораториум за разкриване на нови болници

до утвърждаване на нова Национална здравна карта, бе един от тях. "Това роене на болниците води до две неща: намаляване на качеството и най-важното – доплащане, тъй като себестойността на еднакви клинични пътеки остава същата", казва Хинков.
Но идеята не се осъществи!
Защото депутатите на ГЕРБ и ДПС бламираха промяната в проектозакона за бюджета на НЗОК за 2024 г.
Най-парадоксален е аргументът, изтъкнат от председателя на парламентарната Комисия по здравеопазване и последен здравен министър от ГЕРБ проф. Костадин Ангелов, че не било коректно да да се правят законодателни промени през преходни и заключителни разпоредби. Очевидно е забравено, че ГЕРБ, докато бяха на власт, непрекъснато правеха точно такива промени. Само един пример: в края на 2018 г. именно управляващите от ГЕРБ през преходните и заключителни разпоредби на Закона за бюджета на НЗОК за 2019 г. направиха промени в 17 други закона! Подобен мораториум се опитаха (ей така - за прах в очите!) да въведат от ГЕРБ за 2018 г., но тогавашната председателка на здравната комисия Даниела Дариткова почти проплака от парламентарната трибуна, че не знае какво да обясни на избирателите си, защото била им обещала инвазивна кардиология в Смолян. Сега пък проф. Ангелов "обясни" как му се били обаждали от болници, че такова ограничение щяло да попречи да се разкриват нови дейности в общински болници и хората трябвало да се лекуват в други градове. Но някак си случайно Ангелов пропусна да каже, че огромната част от заявки за нови болници и нови дейности в съществуващи болници всъщност идват от големите градове. Все пак е неочаквана грижата за хората от малките населени места, след като по време на управлението си ГЕРБ затвори над 15 болници в малки населени места.
Така че опитите за ембарго на сключването на нови договори с НЗОК се провалиха и преди, и сега. И все от ГЕРБ. Или предимно от ГЕРБ.

Под натиск несменени болнични директори

През януари МЗ обяви конкурси за смяна на ръководството на над 10 ключови болници в страната заради изтичане на мандатите им през март и по-късно. Няколко дни по-късно те бяха спрени. Седмици по-късно Хинков откровено заяви, че е спрял конкурсите под натиск. "Повечето директори на държавни болници са неслучайни хора, аз съм спирал конкурси за назначаването на нови под натиск – бях помолен за това от вицепремиера Мария Габриел и от премиера Николай Денков. Най-вероятно искат следващият министър с друг мандат и с други възможности да проведе тези конкурси", каза Хинков през БТВ. А премиерът Николай Денков някак си хлъзгаво обясни пред журналисти, че щом Хинков е казал, че след ротацията си отива, редно е новият министър да проведе конкурсите.
За историите около "Пирогов" само ще припомним с какво настървение ГЕРБ скочиха в защита на директора Валентин Димитров и показаха, че са готови дори да "разглобят" властта. "Министърът на здравеопазването Христо Хинков не се справя и след ротацията няма да е министър", предопредели в началото на декември бившият здравен министър проф. Костадин Ангелов. Той очевидно пак забрави, че проектът за спешната помощ започна, трябваше да се осъществи и не се случи по време на кабинетите "Борисов".
Най-големият проблем в здравеопазването са

многото политически назначения

коментира самият Хинков. Твърдо е решението ми да не остана в правителството след ротацията, категоричен бе той.
Как да остане, като де факто не получи никаква политическа подкрепа за почти нито едно от начинанията си?

Несвършеното

Хинков сякаш по-скоро искаше да се промени философията на Здравната карта, тъй като досегашните са основани на неясен принцип колко договора може да бъдат сключени с изпълнители на медицинска помощ в даден регион, тъй като са основани на брой легла, а не на юридически лица.
Не се осъществи.
Няма реформа в психиатричаната помощ.
Не е изграден протонен център.
Нова Национална здравна карта няма.
"В моите лични приоритети е

проблемът с доплащането на пациентите

към общите разходи за здравеопазване, което е нараснало заплашително много. Ние сме някъде около 45% в сравнение с други страни от ЕС, където процентите са между 15 и 20%, и това е всъщност стратегическа цел, която трябва да постигнем, защото касае всички граждани на Република България... На първо място, трябва да изсветлим този въпрос, трябва да поставим ясни критерии и след това вече да се борим срещу тези рисково високи нива на доплащане", казва пред парламентарната комисия на 22 юни новият здравен министър.
Доплащането от пациентите остава непроменено, а ангажиментът - неизпълнен. Ако беше започнал изпълнението му, навярно щеше да засегне изключително много и скъпи интереси.

Трансплантациите

Хинков заяви, че иска да възстанови самостоятелността на Агенцията по трансплантация, която през 2019 г. мина под шапката на Изпълнителна агенция "Медицински надзор".
Не бяха предприети никакви стъпки в тази посока!

Частните болници - без търг

Не е тайна, че от ГЕРБ години наред са подкрепяли настоящото положение - частните болници да не провеждат търгове за лекарства и медицински изделия, въпреки че като държавните и общинските ползват обществени пари.

Недостигът на лекарства

не е преодолян. Да не забравяме, че дефицит на различни лекарства има и в Европа, и в САЩ. Но у нас е различно. С този унаследен проблем трябваше за 9 месеца да се пребори екипът на МЗ. Опити имаше, но се оказаха безплодни.
Дали не бяха саботирани, е отделен въпрос.
На 22 юни пред здравната комисия новият министър казва: "Приемане на ЗИД на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина относно мерки за регулиране на недостига на лекарствени продукти, нови правила за съставяне на Списъка на забранените за износ лекарствени продукти, предписвани антибиотици с електронно предписание, контрол върху движението на лекарствените продукти, ускоряване на вноса на дефицитни продукти, подобряване на системите с данни за наличност на продукти в мрежата за разпространение".
Въпреки това, през есента настъпи поредната криза с инсулини. Необичайното в нея беше, че председателят на ПГ на ДПС Делян Пеевски взе отношение, като настоя здравният министър незабавно да издаде заповед за временно спиране на износа на животоподдържащите лекарства.
От началото на ноември до момента министерската заповед за забрана на износа е удължена два пъти. Въпреки това, седмица-10 дни преди края на заповедта, гръмва скандал с недостига на медикамента. Странна периодичност, нали? При поредния скандал за недостиг на инсулини в края на февруари Пеевски отново активно се намеси, като призова МВР, ДАНС и главния прокурор да разследват недостига на инсулин.
Защо министерските заповеди за забрана на износа не решиха проблема с лекарствения дефицит?
Защо инсулини има по складовете, но често не се намират в аптеките, а болните сигнализират за недостиг?
Дали някой има интерес от периодичните липси?

Правителственият отчет

Стъпка към намаляване на доплащането от пациентите, отчете на 8 март правителството, визирайки бъдещото намерение на Надзорния съвет на НЗОК да бъде повишена реимбурсацията на лекарства за сърдечносъдови заболявания на 100%. Подробности по това намерение все още няма, макар по думите на управителя на обществения фонд това би засегнало около 600 хил. души. Но в момента не е ясно дали предложението ще бъде прието.
Правителството отчете и ръст на заплатите на работещите в сектора.
Кабинетът "Денков" отчете въвеждането на е-рецепти за антибиотици и противодиабетни лекарства, е-извинителните бележки за учениците.
По време на отчета по-скоро се чуха бъдещи приоритети.
Премиерът отчете забавяне в проекта за Националната детска болница и посочи, че е изработен нов график, който, по думите му, в момента се спазва без забавяния.
"Другият голям приоритет, който МЗ си поставя, е усъвършенстване на трансплантационния модел в страната. Тази година сме рекордьори в донорски ситуации и трансплантации“, заяви министър Хинков. (Справка на ДУМА в сайта на ИАМН показва, че от 1 януари до 5 февруари в страната са извършени общо шест органни трансплантации, а през цялата 2023 г. - 30).
Иначе, извън официалния отчет на 8 март, от отговор на здравния министър на депутатски въпрос става ясно, че за 9 месеца на членовете на ръководството и съветниците на министъра в МЗ са изплатени общо 75 562 лв. за допълнително материално стимулиране. От МЗ поясниха в своя позиция, че размерът на ДМС се определя по вътрешни правила за заплатите на служителите, утвърдени през 2019 г., според които те са пропорционални
и ако има разлика в сумите през различните периоди, тя се дължи на индексирането на заплатите.

Започнато

Изработи се Национална аптечна карта. Но не е ясно каква е ползата от нея и как чрез нея ще бъде преодоляно неравномерното разпределение на аптеки в страната. Все пак МЗ предлага вендинг машини за лекарства да са и самостоятелни, а не както е в момента да са част от аптека или дрогерия.
Започна изграждането на системата за въздушна спешна помощ.
Първи по-сериозни стъпки към разширяване на профилактиката, опит да се акцентира на извънболничната помощ.

Полу-електронни рецепти

МЗ се принуди да отстъпи пред съсловните организации и даде гратисен период до 1 април 2024 г. за изписване на антибиотици и на хартиена, и на електронна рецепта. Това се наложи заради технически проблеми, поради което пациентите не получаваха или да получаваха със закъснение предписаните им медикаменти.
Проблеми имаше и с електронните медицински бележки на учениците.

Оценката и очакванията на журналистите

Фейсбук групата "Здравни журналисти", която вече е на 10 години, проведе своя анкета в навечерието на ротацията. Въпросите бяха изпратени на ресорни журналисти от около 20 национални и специализирани медии, от които отговориха 17 репортери. Здравната политика за последните 9 месеца получи среден (3)!
По време на мандата на проф. Христо Хинков не са предприети никакви сериозни мерки за промени в системата, смятат 81% от журналистите, отразяващи от години здравеопазването.
Доста скептични са отговорите на въпроса: "Какво очаквате от новия здравен министър?"
"Да помечтаем. Да респектира всички в системата с компетентност и твърдост, да не "кляка" пред лобита. Да не позволява Комисията по здравеопазването да му изземва функциите с аргумента "административен вакуум". Други очакват истински политики и конкретни действия за намаляване на доплащането, вложения в подобряване на качеството на медицинската помощ, както обвързване на заплащането с качество и комплексност на услугите.
Очевидно в сферата на мечтите остава и пожеланието занапред за няма политически назначения.