Новата световна реалност

Владимир Шейтанов

Мюнхен е един от градовете в света, претоварен с първокласна световна история. Тук на 20 септември 1938 г. Чембърлейн, Даладие, Хитлер и Мусолини отвориха пътя към Втората световна война. И отново тук, на 61-вото издание на Мюнхенската конференция по сигурността между 14 -16 февруари 2025 г., американският президент Доналд Тръмп, чрез своя вицепрезидент Джен Ди Ванс, официално обяви началото на руско-американските преговори за прекратяване войната в Украйна.
Така Мюнхен отвори вратата на една война и затвори вратата на друга, съвременна, която обещаваше да бъде последна.

Приближава развръзката

на най-големия пряк геостратегически сблъсък след разгрома на фашизма в Европа през 1945 г. Очертават се възможности за прекратяване на втората, най-кръвопролитна европейска война за последните 80 години. Тя донесе на Европа огромни разрушения, жертви и разбити човешки съдби. Спази се мрачната традиция най-опустошителните световни конфликти да започват от европейския континент. Време е да се замислим защо.
Вече отчетливо са очертани лагерите на победители и победени. Тръгва процесът на консумиране на последиците. Безусловна капитулация на победения или мир с международни гаранции за трайност и стабилност. Това е на масата на преговорите, които започнаха в Риад, столицата на Саудитска Арабия. Геополитическата карта на света се променя пред нашите очи.
Аналогиите с мирните преговори в Техеран, Ялта и Потсдам за Втората световна война се налагат от само себе си. Отново САЩ и Русия са в основата на решението на глобалните проблеми, предпазвайки се от реминисценциите на операцията „Немислимо“, разработена през 1945 г. под ръководството на Сър Уинстън.
Всичко говори за променен баланс на силите в света. Дори политическите слепци са принудени да видят това.
Оценките и изводите ще бъдат планетарни. Очаква се, успоредно с въпросите на войната в Украйна, да започнат разговори за следвоенното устройство на системата на сигурност в Европа и света. САЩ приеха този подход на Русия, което обяснява отсъствието на Европа от масата на преговорите. Това не стана нито след войната в Ирак, нито в Афганистан, нито в Сирия, но има реален шанс да стартира след Украйна. Това е своеобразно признание за геостратегическото измерение на събитията в Украйна.
С поглед към глобалните последици от тази война ставаме свидетели на нова световна реалност.
Третата световна война с употреба на ядрено оръжие беше предотвратена. И дори Великобритания не може вече да провокира подобен Армагедон. Светът започна да се отдалечава от ръба на собственото си унищожение.
Руското оръжие, икономика, технологии и външна политика върнаха Русия на световната арена като един от трите геостратегически полюса в света – Китай, Русия и САЩ. В процеса на подготовка и в самия ход на войната руската икономика израсна до една от петте водещи икономики в света, пред икономиките на Германия, Великобритания, Франция, Италия. Гръбнакът на въоръжените сили винаги е икономиката. А днес руската военна промишленост произвежда повече оръжие от целия Североатлантически пакт. Тя осигури победата на руската военна доктрина над доктрината „война в Украйна дотогава, докато е необходимо“.
Стратегията за задушаване на руската икономика като основа на победата над Русия на фронта в Украйна претърпя звучен провал. Провалиха се тактиката на международна изолация на Русия, война на изтощение, стимулиране на войни и цветни революции по периферията на Русия, сваляне на екипа на Владимир Путин от власт чрез стимулиране на обществено недоволство и дисидентска стратегия. Руското ръководство опази страната от хаос и организира адекватна защита на вътрешния и външен фронт, справи се със най-мащабна санкционна експанзия на над 50 държави срещу една отделна страна в историята на международните отношения.
Концепцията на Евгений Примаков за многополюсен свят удържа оглушителна победа. След Китай, Индия, Бразилия, Южна Африка, Индонезия, към нея се присъединиха и САЩ. Гръбнакът на PAX Americana, големият американски бизнес, избра нов път.

Световната русофобия осиротя, остана без Вашингтон

Днес сираците страдат. САЩ промениха рязко своята политическа траектория, преминавайки от лагера на поддръжници на войната в Украйна в лагера на нейните противници.
Състоянието на ЕС е на границата на невъзможното. Европа е в многоаспектна криза. Европейското единство се компрометира терминално. Заразата се разпространява от самия председател на ЕК. Урсула фон дер Лайен, с два мандата на председател на ЕК, ще остане в политическата история на Европа с два ключови символа - мегакорупцията и профанирането на знанията по световна икономика. За първи път в историята на ЕС председател на ЕК е под прицела на европейската прокуратура и няколко национални прокуратури. Тя бе обект на разследване за няколкомилиардния договор за и-РНК ваксини с американските БИГ-ФАРМА, сключен от ЕК през 2021 г. По-късно блесна и с незабравимата фраза, че руската армия ползва електроника от пералните машини, за да продължава войната в Украйна... От това изказване личи само едно – обидно непознаване на съвременна Русия, на нейните икономически, технологически, научни, военни и др. възможности, и особено на консолидацията на руското общество около политиката на руския президент.

Брюксел добре съзнава своето положение

След доклада на Марио Драги от 2024 г. последва признание и на председателя на ЕК в началото на октомври 2024 г. На тържествата по случай 70-тата годишнина от създаването на ЦЕРН Урсула фон дер Лайен заяви, че Европа губи позиции в световната технологична надпревара и трябва да увеличи разходите за научни изследвания, за да обърне хода на събитията. Общественото недоволство в ЕС намери политически израз в създаването на нови партийни групи в ЕП. Расте недоволството на страните от Централна Европа от политиката на Брюксел, Германия, Франция, Нидерландия, Полша.
Променя се стратегията на САЩ в областта на външната политика, особено по сигурността, мира и войната, намесата във вътрешните работи на чужди държави, правото на самостоятелно избран път на развитие. САЩ отказват да воюват с Русия не само за Украйна, но и за Европа. От Вашингтон заявиха, че ограничават своя ангажимент към безопасността на Европа. САЩ декларираха, че при конфликт на съюзна държава с Русия на територията на Украйна, те няма да приложат чл.5 от Североатлантическия договор.
Проличава дълбокото съмнение, че ЕС може да бъде реално полезен съюзник на САЩ по най-сложните проблеми на международните отношения. Особено в битката за запазване на американската хегемония в света.
Настъпват безпрецедентни изменения в отношенията между съюзниците в Северотлантическия блок.

Бъдещето на НАТО е под въпрос

Това принуди дори Генералния секретар на НАТО Марк Рюте, символ на милитаризацията на международните отношения, да изостави войнствената си риторика за война в Украйна до победа над Русия.
На преториански позиции остават, засега, Великобритария, Франция, Полша, Гърция и прибалтийските страни. Същевременно обаче се формира противовесно европейско крило от Унгария, Словакия, Австрия, с възможност от присъединяване на Германия след парламентарните избори в края на февруари 2025 г. и Италия с правителството на Мелони. Единството на ЕС е по-скоро спомен, отколкото реалност. Показателна в това отношение е срещата на 17.02.2025 г. на лидери на половината страни от ЕС, заедно с ЕК и Генералния секретар на НАТО в Париж по покана на френския президент Макрон. Другата част от европейските лидери е оставена да размишлява самостоятелно за своето бъдеще по националните столици. Сред тях са България, Румъния, Унгария, Чехия, Словакия и др.
ЕС е загубил статута на геостратегически играч. И това е реалност, която не може да бъде укрита от неолибералната пропагандна машина. На Мюнхенската конференция по сигурността тази реалност получи признание пред очите на целия свят. Вече не само Китай и Русия, но и САЩ открито отказват да третират ЕС като геостратегически фактор. Уверенията на Ван И, министър на външните работи на Китай, че ЕС продължава да бъде важен геостратегически полюс в света, звучат като китайска вежливост, а не като икономическа реалност.
Днес Европа е „болният човек“ на развития свят, който се нуждае от ефективна терапия. Но оздравителните действия са закъснели с няколко десетилетия. Превъзходството на трите глобални играча в света - Китай, САЩ и Русия, над ЕС е безспорно във всички главни измерения на глобалния им статус. ЕС няма какво да противопостави. Опитите за това например - чрез изпращане на войски на театъра на военните действия, или продължаване на търговските, финансовите и икономическите санкции над Русия, могат да се окажат още по-драматични от сегашното състояние. Времената на Кримската война отдавна са се променили.
Поради това Европейската неолиберална бюрокрация в Брюксел е очевидно разтревожена, дори изплашена от новата политическа линия на САЩ. Свикват се спешни заседания на държавни и правителствени ръководители, на министри на външните работи и на отбраната, посланици и депутати. Но вместо сила и увереност, те излъчват по-скоро обърканост.

Украйна е категоричният победен

И само тя ли? Скот Ритър и Дъглас Макгрегър, Тъкър Карлсън и проф. Миършаймър, първокласни анализатори, и четиримата от САЩ, отдавна заявиха, че Украйна загуби войната против Русия. Размерът на загубата е съдбоносен - поставя се въпросът не само за президента на Украйна, за нейната територия, обработваема земя и подземни богатства, а за нейното съществуване като самостоятелна държава.
България спазва традицията от последните 35 години. Тя е сред колебаещите се, несигурните и изчакващите. Страната е раздвоена между досегашната позиция на миниатюрен ястреб и разбирането за неизбежността на възстановяването на мира и икономическите отношения с Русия. Сред управляващия „елит“ продължава да върлува официалната русофобия, съчетана с репресивни опити за нейната защита чрез ограничаване свободата на изразяване, мисълта и религиозните вярвания. Политиците в София все отказват да чуят предупрежденията на САЩ на Мюнхенската конференция по безопасността.
Ендшпилът в тази геостратегическа битка обещава да бъде много поучителен. Родният псевдоелит се доказа като много слаб ученик по история. Сто и десет години след Ньойския договор уроците от Ньой така си останаха ненаучени. Остава да видим в кой ъгъл на следвоенното устройство на света ни подреди неговото политическо късогледство.

Поглед инфо, със съкращения