Панаирът на фототапетите

"Държавата е материализация на нравствената идея."
Георг Вилхелм Фридрих Хегел (1770-1831 г.) - немски философ


Чрез сетивата си хората възприемат околния свят, а чрез своя мозък те преработват впечатленията си. Но в съвременния свят масово ги дебнат - и то опасни! - сетивни измами. Понеже политиците и медиите често представят една картина, която при по-подробно вглеждане става напълно различна. Понеже фалшификатите отстъпват пред реалността.
Именно такава е ситуацията със строително-ремонтните дейности на Столичната община и нейните градоустройствени намерения. По шестте посоки на София. Защо шест ли? Че нали ни са известни само четири на брой географски посоки: изток, запад, север и юг. Е, да, но столицата на България се развива и в дълбочина (например метрото), а и на височина.
Като стана въпрос за височинната архитектурно-строителна динамика, нека сме напълно наясно, че това е политически проблем, стоящ пред Столичния общински съвет за решаване, и респ. пред кметицата Йорданка Фандъкова за последващо изпълнение. Разпространената в публичното пространство официална позиция, че ще се търси баланс между инвеститорския интерес и оптималните градоустройствени условия за столичани, не е нищо различно от витиевато    

отбягване на същността на проблема

Тази същност е комплексна. Първо, определянето на четири района, макар и периферни за София, където евентуално ще може да бъдат построявани сгради с височина над 125 м, става по антидемократичен метод. Показателно, че никому сред членовете на Столичния общински съвет не е хрумнало напълно демократичното намерение, ако изобщо бъдат строени нови небостъргачи, това да стане след референдумно (а не социологическо) допитване до софиянци. Че за какво СОС се е допитвал до своите работодатели - софийските граждани, че и сега да вземе да го прави?! Нали би се създал опасен прецедент!
Затова и столичаните са поставени пред свършения факт, че са определени вече три зони за строеж на небостъргачи над 125 м. Първата зона ще е около 7 км на бул. "Цариградско шосе". В този район вече са реализирани подобни проекти. Втората зона ще е в район "Люлин", където е връзката с Околовръстния път. Третата зона ще бъде в района около и зад Централната гара. Освен това са предвидени и допълнителни места, където могат да бъдат издигнати сгради между 75 и 125 м.
Второ. Понятието "привличане на инвестиции" се е превърнало в мантра, с претенцията за пенкилер на задъхващата се българска икономика. Понеже всичките бравурни съобщения за икономически растеж, погледнати експертно, са стопроцентов алабализъм. За какво става въпрос?
От мащабно изследване на финландската консултантска компания Awaragroup, публикувано в края на 2014 г., става ясно, че в един период от 2009 г. до 2013 г. вкл. прирастът на реалния брутен вътрешен продукт (БВП), тоест като бъдат изключени от него натрупаните заеми, във водещите западни държави, е категорично отрицателен. В тази ситуация не съществува друга възможност за покриване на бюджетните разходи, при реално намаление на брутния вътрешен продукт, освен мащабно нарастване на дълговато бреме.
Както показва изследването на Awaragroup, зад официално обявявания всяка година през периода 2009-2013 г. макар и минимален прираст на БВП се прикриват внушителни загуби. Процедурата за получаване на реалния брутен вътрешен продукт е елементарната алгебрична операция изваждане: от официално обявения БВП се изважда поетият дълг съответно за конкретната година и се получава големината на реалния брутен вътрешен продукт, която силно се различава от тази, съобщена от официалната статистика.
Идеята на новия метод е да бъде установен наистина реалният размер на БВП, като бъде изключен ефектът от нарастването на националната икономика, свързан с увеличаването на държавния дълг. Понастоящем единствената корекция, която се извършва, е отчитане на показателя на БВП в съответствие с инфлацията. Например ако е отчетен ръст на БВП 2%, а измерената инфлация е 2,5%, това означава, че брутният вътрешен продукт е намалял всъщност с 0,5 %.
Още преди края на миналия век при формирането на бюджетите на големите капиталистически държави стана обичайна практика изобщо да не се дискутира дали бюджетът да има дефицит или не, а само неговата големина. И той вече по-скоро е обект на междупартийни пазарлъци за форматирането на бюджетни пера, а не служи като наложително обстоятелство за дискутиране на цялостното състояние на икономиката. Която всъщност чрез увеличаването на държавния дълг е поставена на командно дишане.

Резултатите от изследванията

на консултантската компания Awaragroup доказват, че западните държави са загубили способността си да генерират ръст на собствените си икономики. Ето защо на прононсираните апологети на неолибералната доктрина не им остава нищо друго, освен да прибягват до argumentum ad ignorantum, тоест до "доказателство", разчитащо на недостатъчната осведоменост или на невежеството.
Точно както у нас при увеличаването на държавния дълг по инициатива (и под натиска) на ГЕРБ с нови "до 16 милиарда лева". Този огромен заем, ако беше използван за инвестиции, в това не би имало нищо лошо. Понеже се предполага, че тези инвестиции, извършени с национален - макар и взет назаем, - капитал, ще доведат до финансови ползи за българската икономика. За съжаление обаче средствата, които се вливат в бюджетите чрез вдигане на тавана на държавния дълг, биват използвани за покриване на загубите на националните икономики и на практика биват харчени за поддържане на ниво на потребление, което тези страни вече не могат да си позволят. Или пък биват използвани за непредвидени SOS финансови операции, които само по себе си не генерират растеж.
Та ето защо, поради липса на инвестиции с национален произход, Столичният общински съвет и изпълнителният му орган - кметицата Йорданка Фандъкова, са готови да забучат в небето хилядообемните стоманобетонни фантасмагории в стил "след 40 години, а може би и по-рано ще ги бутаме като паметника край НДК". Но този път не по варварско-социопатни идеологически причини, породени у озлобени псевдоинтелектуалци. Тъй както е показала категорично Историята,

няма нищо по-примитивно,

просташко и олайнявено от нереализирания индивид, с претенции за глобален тон "magister dixit", сиреч "учителят каза". Индивиди, които въпреки социопатните им претенции за личностно превъзходство спрямо околните им са трайно залепени за посредствеността.
Бутането, което предстои напред във времето на всичко, непостроено съгласно всеобщата воля на столичани, ще бъде по чисто естетични причини. И понеже истината се познава в сравнението, е уместно по отношение на небостъргачите да направим паралел с една европейска държава, много близка по големина на населението си и по размер на територията си с България - Швейцария. Там са построени само 22 (двадесет и две!) т. нар. високоетажни сгради, като най-ниската измежду тях е сградата с офиси на фирмата (швейцарска!) "Роше" в Роткройц, с височина 68 м, която е петнадесететажна и е построена през 2011 г.
Най-високата сграда в цяла Швейцария е отново на същата фармацевтична компания, нарича се "Роше турм", в град Базел, на 41 етажа и е висока 178 м, като е завършена през 2015 г. Втората по височина е "Прайм таур" в Цюрих, с офиси и ресторанти, на 36 етажа, завършена е през 2011 г., и е висока 126 метра. Собственост е на швейцарски бизнесмени. Също с национален капитал е построена третата по височина сграда в Швейцария - на фирмата организатор на мострени панаири "Мессе", в Базел, на тридесет и един етажа е, нарича се "Мессе турм" и е висока 105 м. Служи за офиси на фирмата, има и хотелска част, като е построена през 2003 г. Сграда с височина 97,8 м, на 28 етажа, завършена през 2004 г., е "Зулцер хаус" във Винтертур. Предназначена е за офиси. Инвестицията отново не е чуждестранна.
Петата по височина сграда е и най-високият жилищен блок изобщо в алпийската държава. Разположена е в местността "Хардау" в Цюрих, има 33 етажа, висока е 95 м и е построена през 1978 г.
Шестата по височина сграда в Швейцария е разположена във Верние. Построена е през 1968 г. Висока е 91 м, има 34 етажа.

Какво показва сравнението?

Една държава, която притежава неколкократно по-висок БВП, отколкото България, е построила по-малко на брой високоетажни сгради (над 22 етажа). И то с национален капитал. Понеже не й е нужно да протяга ръка за "инвестиции" и да получи малко финансов кислород, за да не опъне петалата.
Колкото пък се отнася до качеството на пътните артерии в българската столица, то тук приложените снимки от района на "Орлов мост" и по време на ремонта на подлеза до хотел "Плиска" са достъпно красноречиви, за да се нуждаят от коментар.
Само се питам: защо калдъръмените улички тук-там в подбалканските градчета, познати ми от годините на моето детство, съществуваха в продължение на десетки години непроменени? И си отговарям: понеже не са имали щастието да бъдат правени вследствие на обществена поръчка, в които винаги качеството е резултат на приложения (на кого ли изгоден!) принцип: "куче влачи, диря няма".
А пък на г-жа Фандъкова, Йорданка, в служебните й задължения изобщо не влиза (дали!) да проследява какво влачат кучетата, особено, ако са по на два крака.

* - Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България.