На какво да се радваш

Заради пандемията сериозно са намалели хората, които са се чувствали щастливи през 2020 г., отчитат социолози. В разрез с обичайните позитивни оценки в края на всяка отиваща си година, сега 80 на сто смятат, че настоящата е била лоша, и едва 10 на сто я определят като добра за страната. Двоен скок спрямо 2019-а на хората, които оценяват 2020-а като лоша. 

Има ли изненадани? На какво да се радва човек? Има ли нещо наред в държавата и начина ни на живот? Нищо. За какво да сме оптимисти, като живеем в безвремие, а същите политици, които обитават своя паралелна реалност, пак се натискат да вземат властта... България не помни в ново време по-голяма катастрофа от управлението на ГЕРБ и псевдопатриотите. С или без коронавирус надеждата за промяна бе събудена с летните протести, но и тя умря, след като се видя, че с пари се решава всичко и че Европа е сляпа и глуха за безобразията, които трябваше да й отворят очите.

И нека не се лъжем - данните от проучването на "Тренд", публикувано във всекидневник, близък до властта, че 39 на сто оценяват годината като добра в личен план, говори по-скоро за опит на хората да избягат от помията на реалността, търсейки "спасение" в близостта на приятелите и семейството.

Но това е фалшиво усещане за "щастие". 

Разпадът е навсякъде. Оптимисти са само Борисов и обкръжението му, за които КОВИД-кризата е цинична застраховка и оръжие за саморазправа с всичко, което застрашава тяхното оцеляване. 

Сега на "мода" идват ваксините. А нима смятате, че дори да имат ефект, властта ще се откаже от контрола, ограничителните мерки и забрани? Ако някой си мисли това, е голям наивник. Не искам да съм лош пророк, но нещо май много им се услади на управляващите да се "грижат" за населението, налагайки своята единствена "истина". И нищо чудно "1984" на Оруел да ни се стори като детска пиеска в сравнение с това, което се случва и ще се случи, за съжаление.

Затова и преобладаващата част от българите - цели 44 на сто, остават песимисти за следващата година. А че през 2021-ва ще ни е още по-зле, не е песимизъм, а реализъм. Тогава ще берем плодовете на 2020 г. На дневен ред ще изпъкват сметките и оцеляването. Икономическите последици, тревогата за доходите и работата вече започват да изместват здравния страх, който се насади през втората вълна. Пикът на кризата ще е след няколко месеца. Като изтече и кредитната ваканция за хора и фирми, тогава ще стане интересно. Още не сме видели най-лошото, само го предусещаме засега.

Каква ли развръзка ни предстои?