Няколко думи
Бял байрак
/ брой: 134
Трудно се пада от власт, но когато виждаш с ужас истината по площадите, последният пристан е в призивите за диалог с всички. Уви, твърде закъснял опит за помирение. Ако изобщо е искрен.
От наглия, самовлюбен и самонадеян Борисов в последните дни няма и следа. Резултатът от "прекрасното" му управление се излива в неконтролируем гняв, а безсилието то да бъде задържано на всяка цена само удължава агонията.
"Ще е грешно да не забелязваме тези, които протестират за социални придобивки. Те в други години по това време са на работа или в Гърция, или по морето. Разбираме ги", умилква се Борисов. Горкият! В каква паралелна реалност живее? Той сякаш не забелязва и не разбира, че социален протест няма. Този път хората искат едно - оставки. Оставка на Борисов, оставка на Гешев, оставки на самозабравилата се кохорта, превзела държавата за собствено ползване и с право наречена "мафия".
Свърши се, Борисов! Слепи и глухи бяхте към всички предупреждения, че водите България към катастрофа. Дойде времето да се носи отговорност за безобразията през годините, с които превърнахте родината в най-бедната в ЕС, най-изостаналата и умираща страна. Иди си с мир!