30 Декември 2024понеделник06:47 ч.

АБОНАМЕНТ:

АБОНАМЕНТ за онлайн изданието на вестник „ДУМА“ в PDF формат - в редакцията или на имейл abonament@duma.bg: 12 месеца - 105 лв., 6 месеца - 55 лв., 3 месеца - 30 лв., 1 месец - 10 лв. АБОНАМЕНТ за вестник „ДУМА“ 2025 година - каталожен номер 6: „Български пощи“ АД до 15 декември 2024 г.; „Доби прес“ ЕООД до 28 декември 2024 г.; в редакцията на вестника до 20 декември 2024 г. Цени: 12 месеца - 204 лв., 6 месеца - 102 лв., 3 месеца - 51 лв., 1 месец - 18 лв. За повече информация тел. 02 9705 203 и 02 9705 216 отдел „Разпространение” на в-к ДУМА на ул. „Позитано” 20 А. E-mail: abonament@duma.bg АБОНАМЕНТ за онлайн изданието на вестник „ДУМА“ в PDF формат - в редакцията или на имейл abonament@duma.bg: 12 месеца - 105 лв., 6 месеца - 55 лв., 3 месеца - 30 лв., 1 месец - 10 лв. АБОНАМЕНТ за вестник „ДУМА“ 2025 година - каталожен номер 6: „Български пощи“ АД до 15 декември 2024 г.; „Доби прес“ ЕООД до 28 декември 2024 г.; в редакцията на вестника до 20 декември 2024 г. Цени: 12 месеца - 204 лв., 6 месеца - 102 лв., 3 месеца - 51 лв., 1 месец - 18 лв. За повече информация тел. 02 9705 203 и 02 9705 216 отдел „Разпространение” на в-к ДУМА на ул. „Позитано” 20 А. E-mail: abonament@duma.bg

Йона Тукусер:

Щастлива съм, че срещнах българи с големи сърца

Води ме усещането за преходността на човешкия живот, откровена е младата художничка от Бесарабия

/ брой: 15

автор:Альона Нейкова

visibility 3662

ЙОНА ТУКУСЕР е творческият псевдоним на младата българска художничка от Бесарабия - Людмила. Казва, че е потомък от рода на великия княз Майкъ-бий (Байку-но Йона), който е бил дясната ръка на Чингис хан, негов съветник и първи войвода. Йона е родена в южната част на територията на съвременна Украйна - в Одеска област, в малкото българско село Главан, основано през 1832 г. от бежанци от Главан, Старозагорско. Пристига в София през 2007 г. и е приета за студентка в Национална художествена академия (НХА) - специалност живопис. По същото време Слави Трифонов й подарява пътуване из България, която я вдъхновява с красотата си. Открива в галерия "Агора" през 2008 г. "Палитрата на художника" - първата си експозиция в столицата. После се появяват изложбите "Чернобил", "Глад" и "Корен", като творбите в тях са подчинени на дълбока социална тематика. Заминава за Париж, а след това и в Рим, където намира приятели и черпи вдъхновение. Отскоро е в Ню Йорк, като преди дни представи живописните си платна в Able Fine Art Gallery, в известния район на галериите - Челси. Откриването на изложбата й "Arousal" ("Пробуждане") предизвика огромен интерес и мина с голям успех. Експозицията на Йона Тукусер в един от най-големите градове в света ще продължи до 29 януари.

Цитат:
"Търся своята истина сред забулените мистерии"
"Усетих болката във въздуха на България и станах съпричастна към нея"


- В началото се представяхте с истинското си име - Людмила, но после го сменихте с артистичния псевдоним Йона. Как и защо се случи това?
- С пристигането ми в България усетих промени в себе си, които ме подтикнаха да променя и името си. Изборът не е случаен. Йона е прякор на моето семейство, а в момента е и мое артистично име. Думата "йона" идва от иврит и означава "гълъб".
- Често хора на изкуството застават зад някакви каузи или подкрепят определени кампании. Доколко сте изкушена от подобни акции?
- Подкрепям само хуманни каузи и благотворителни акции и не приемам участие в кампании, които не съответстват на моите нравствени убеждения. Когато бях студентка в НХА, участвах в изложба в подкрепа на спасяването на Рила, включвах се в благотворителни експозиции за болни млади хора или за построяване на приюти за бездомници. В момента съм активен участник в проекта "Светлина-Клетка" на Фондация за изобразителен синтез. В подкрепата му участва и Нешка Робева със свое представление.
- Минаха повече от 4 години, откакто подредихте в столичната галерия "Агора" първата си изложба, наречена "Палитрата на художника". Какво се случи с вас през това време - като творец и българска гражданка?
- В началото живях, сякаш в приказка! Мечтата ми се сбъдна - бях в прародината си, в България, учех в НХА. Това време беше наситено със събития. Получих и българско гражданство. Разбира се, понякога получавах и камъни по главата. Най-вече заради това, че не познавах обществото и бях наивна. Но съм щастлива, че се запознах с българи с големи сърца!
- Разкажете как се оформиха експозициите "Глад", "Чернобил" и "Корен"?...
- Идеята за проекта "Глад" се роди от недостатъчното според мен знание на българския народ за трагедията на бесарабските българи през 1946-1947 г., за българските жертви по време на всеобщия глад в Украйна през 1932-1933 г. и 1946-1947 г. Смята се, че жертвите са били 14 милиона, от които 100 хиляди - бесарабски българи. Проектът "Глад" обхваща серия живописни тематични творби. Представих трагедията на безнравствеността и деградацията на човечеството като последица от физическия глад, който довежда до духовен глад. Гладът пробужда дремещите атавистични инстинкти на животното у човека. Под влиянието на глада хората не са в състояние да се борят със своите инстинкти, които ги довеждат до противоестествен акт спрямо другите. Това се проследява в историята на човечеството от библейски времена до съвременността. Акцентирах вниманието върху глада, който засегна моите сънародници по време на всеобщия глад в Украйна - едни от най-страшните страници от историята на ХХ век. На откриването на изложбата, която бе представена в София, в Центъра за култура и дебат "Червената къща" през 2011 г., проф. д-р по изкуствата Свилен Стефанов определи платната ми като една нова историческа живопис. Проектът бе предизвикателство за мен - да създам мрачна, злокобна среда, където основният герой е смъртта. И тук всяко платно е повече от историческа драма. То е докосване до минорните тонове на живота.
В експозицията "Чернобил" с експресивен замах на четката представих взрива на Чернобилската АЕЦ. В платната е изобразен мистичен град-призрак, покрит с тъмен облак, населяван от хора-мутанти, които са се родили след аварията. Осмислям наболелите проблеми в обществото. И като съвременник на болезнените събития в Украйна, търся своята истина сред забулените мистерии около взрива.
Изложбата "Корен" с моите живописните творби се роди отново благодарение на ФИС като кураторски проект на Йонко Иван. Концепцията му бе свързана с предизвикателството да използва нови форми при поднасяне на класическия експресионизъм, показващ тежкото ми минало и моето детство в платната ми, съчетани с една нова, екстравагантна среда. Затова в тази експозиция присъстваха елементи на съвремието като видео, коли, бизнес отношения, пари, мода, начини на концептуално мислене и медии. Проектът бе експериментален - в смисъл, че включва бизнеса като част от изкуството. И затова обявената цена за "Корен" е 1 000 000 долара. Това е символ на съвремието. Днес към $1 000 000 се приравнява човешкият живот. В някои риалити шоу победителят получава $1 000 000. Това е символ, който вече е станал смешен. Той е и знаков.  $1 000 000 - това вече е марка (бранд).
- В ранните си творби пресъздавате сънищата си за България, още преди да дойдете в страната на прадедите си. Какво сънувате сега? Рисувате ли все още мечтите си?
- Да, в моята творческа биография наистина имаше картини от сънищата ми. Но това вече е в миналото. След това се роди серия от творби на исторически теми. А в момента съм задълбочена в лични преживявания и вътрешни духовни конфликти.
- Какво преобладава в последните ви произведения - болката или радостта?
- Напоследък в творчеството ми преобладава само болката, която усетих във въздуха на България и станах съпричастна към нея. В най-новите ми платна, в проекта "Корен" може да се проследи сблъсъкът на болката и на лъскавата радост.
- Какво за вас е по-важно - да излеете себе си в творбите си или да докоснете с картините си сърцата на хората?
- Според мен сърцата на хората може да се докоснат само когато си искрен, когато събличаш душата си до болка пред публиката.
- Можете ли да обрисувате с думи образа на купувача на вашите произведения?
- Никога не се вълнувам от този образ и затова оставам искрена в картините си. Радвам се, когато платното заживява свой живот и придобива своя къща, свое семейство, понякога се препродава или подарява и вече трупа своя собствена история.
- Усещате ли се като истинска българка или все пак се оказахте чужденка в страната на прадедите си?
- В България бях възприета като своя чужденка. Опитах се да съм съпричастна към социалния живот на страната. Радвам се, че бях възприета от обществото и като нещо свое - свое, но все пак далечно. И по тази причина се почувствах самотна.
- Къде се чувствате у дома?
- В момента, когато съм в Ню Йорк, разбирам, че ми липсва България, а не Украйна. Въпреки че бях сама в прародината си, а в Главан е моето семейство, там е минало детството ми.
- Самотна ли сте далеч от приятелите си и роднините, които останаха в Украйна?
- Самотата ми е приятел отдавна. Чувствам се неразбрана от семейството ми, от приятелите ми, от любими и дори от самата себе си понякога.
- Как творите - чакате ли вдъхновението или се оставяте ръката ви сама да се развихри върху платното?
- Творческият процес няма традиции, закони и правила, а е много сложен и тънък. Той винаги е различен и особен и не може да се опише винаги с правилни думи. Понякога се ражда искрата вътре, в душата на артиста, от видяно, чуто или преживяно. То се трансформира в мисъл и после - в идея и образ. След което става възможно да се пресъздаде в материя - живописно платно, както е в моя случай. Този процес на създаването на картина мога да нарека вдъхновение. Но също така често, без да чакам подходящата вибрация на душата ми, се хващам за четката и хладнокръвно се отдавам на творчеството. И вече по време на създаването на платното усещам в себе си порив и заряд, който е необходим, за да се вдъхне живот и енергия в картината.
- Мислите ли, че днешните млади имат възможност за реализация? Непременно ли пътят към успеха минава през чужбина?
- Човек винаги има възможност за реализация, само че невинаги е готов да се изправи пред трудности, лишения и да прояви търпение и напоритост. Убедеността в това, което правиш, и вярата в себе си рано или късно ще донесат положителни резултати. Пътят на успеха се изминава вътре в себе си, с непрекъсната работа върху себе си. Не е задължително човек да пътува и да живее в чужбина. Но е за предпочитане да опита да замине за определено време зад граница, защото това ще го обогати и духовно, и професионално. А след това да се върне с натрупаните знания.
- Как се случи, че изминахте пътя Главан - София - Ню Йорк само за 5 години?
- Води ме усещането за преходността на човешкия живот.
 

Има ли нелегален внос на добитък от съседна страна

автор:Дума

visibility 44681

/ брой: 244

Неизвестна болест покоси 200 овце във ферма в Карнобатско

автор:Дума

visibility 41158

/ брой: 244

65% срив на чуждите инвестиции

автор:Дума

visibility 44947

/ брой: 244

Банките уличени в нелоялни практики при отпускане на кредити

автор:Дума

visibility 45471

/ брой: 243

Путин готов за диалог с Тръмп и Зеленски

автор:Дума

visibility 44614

/ брой: 244

Русия без условия за преговори с Киев

автор:Дума

visibility 42779

/ брой: 244

Белград минава на безплатен транспорт

автор:Дума

visibility 40118

/ брой: 244

Левите в Румъния се оттеглят от преговорите

автор:Дума

visibility 39000

/ брой: 244

Светът през 2024

автор:Дума

visibility 61678

/ брой: 244

Турбулентната политическа 2024 година

автор:Юлия Кулинска

visibility 50866

/ брой: 244

БСП се нуждае от радикална промяна

автор:Юлия Кулинска

visibility 45361

/ брой: 244

2024 - историческата година за БСП

автор:Александър Симов

visibility 43067

/ брой: 244

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ