Салонът на природата

"Всеки камък е белязан по рождение
като завършена творба... Работата на
                              художника
в Салона на природата е -
търпеливо да извае постамента."

Поетът Борис Христов - със стихове, и художникът Милко Божков - с живопис, акварели и рисунки, представят съвместната си изложба в Софийската градска художествена галерия. Тя се открива на 30 ноември от 18 ч. и ще може да се разгледа до 6 февруари 2022 г., научи ДУМА от Маргарита Енева.

Поетът Борис Христов от години се вслушва в шепота на камъка. Първоначално размишлява върху причудливия рисунък на патините от лишеи и мъхове, опитвайки се да разгадае техния език, заключващ Времето с ключа на Мълчанието. Така се ражда "Каменна книга" (изд. "Elements", 2006).  След това съотнася издирени, заснети камъни и преобразуваните им различности с мисли, породени от философи и поети, оставили своите отпечатъци от думи (между V век пр. Хр. и ХХ век, от Лао Дзъ до Йосиф Бродски). Така се ражда антологията "Камък и слово" (изд. "Рива", 2015). Следват собствените му стихове, които редом с фотографиите вдъхновяват художника Милко Божков да коментира с езика на четката образите на камъка, окъпани от поезията. Така се ражда идеята за тази изложба - съчетание на поетично-философски и живописно-поетични творби. 

Представени са 55 живописни произведения, своеобразен коментар и на фотографиите на Поета, и на неговите размишления. В повечето от случаите резултатът опровергава тезата, че художникът трябва да се ограничи с "извайването на постамента". 42 акварела и 40 рисунки с туш подкрепят живописта.

Изложбата е придружена от изданието на Методий Петриков "Салонът на природата" (изд. "Методиеви книги", 2020) и Giclee арт принтове на живописните творби върху хартия Hahnemuhle Museum Etching, 350 гр.

Лекомислието, с което човекът върви през живота
и събаря невинни камъни в пропастта 
ме кара често да пея от страх,
сякаш минавам нощем през гробища.

Напразно тревожиш безкрая, човече - 
нима съзвездията по крилете на Калинката 
не ти разкриват, че върху твойта длан 
е кацнала Вселената - и вече си пристигнал...

Достигнал края на живота, нима е нужно да размисляш - 
през която и врата на Камъка да влезеш, 
ще намериш в него седнало в гостоприемна поза 
Времето.