Бил ли е Вапцаров член на БКП? Да, бил е!

Десницата днес намеква, че иска да се възцари помирение по отношение на политическия сблъсък в последното столетие. Как да стане това, като непрекъснато кепази и иска да изпрати в забвение всяка значима личност от българската история, наука и култура, която не й пасва. И Левски, и Ботев, и  Смирненски, и кого ли още не! Все "терористи"! Явно някои не могат да преглътнат факта, че гениални творци  изповядват леви идеи за развитието на обществото ни и са отдали живота си за тях.

Особено се развихриха сега, когато се навършват 110 години от рождението на гениалния български поет Никола Вапцаров.

И някои от потомците му хвърлят съмнение дали Вапцаров е бил комунист и член на БКП, понеже... нямал партийна членска книжка. Ако по време на Съпротивата са раздавали тържествено, както при социализма, тапии на членовете на партията, "високоблагородната" дейност на Гешевите копои доста е щяла да се улесни.  

Днес ви предлагаме текстове, от които е видно, че още през юношеството му Вапцаров го тегли наляво. Малко известни са спомените на коменданта на царския дворец през 20-те години на миналия век Коста Скутунов, който разказва защо и как Вапцаров отива да учи с благословията на Цар Борис III чак във Варна. Той е още ученик, а вече е бил в конфликт с властта в Банско. 

И друг документ, свързан с работата му в книжната фабрика в Кочериново, ви предлагаме и питаме: Възможно ли е да те изберат в ръководството на районния комитет на БКП в рилското корито, или да заемеш ръководна длъжност в ЦК на БКП и да отговаряш за миноподривната й дейност, и да не си неин член? Най-малкото - съмняващите се да разлистят документите и да видят, че според самите съдебни органи на царството, осъдените, включително Вапцаров, са "всичките комунисти, едни от тях - членове на ЦК на Комунистическата партия, други - технически лица...".  

Въпреки неописуемите мъчения в следствието, включително изтръгване на нокти, той е стискал зъби и е процеждал само това, което инквизиторите му вече са знаели. Но и тогава, в най-трудния момент от живота си, Вапцаров не губи вярата си, че "Ще се радват на труда си хората/и ще се обичат като братя." И заради тази вяра умира на барикадата, както в стиховете си.

     

Из "Бурни времена", Коста Скутунов, съст. Ива Бурилкова и Цочо Билярски, изд. "Синева", 2004 г.

...Цар Борис още като престолонаследник... се запознал със семейството на Йонко Вапцаров, от което запазил добри спомени. След възкачването си на българския престол, понеже обичаше лова и екскурзиите из българските покрайнини, младият цар Борис скоро влезе в контакт с Йонко Вапцаров...

След известно време, дошъл по работа в София, един ден Вапцаров дойде при мен в комендантството на двореца. Аз докладвах на царя и понеже последният беше свободен, веднага го извика при себе си и го задържа около един час. След това по заповед на царя Вапцаров беше настанен на квартира и на храна в двореца, дето той остана няколко дена и понеже нямаше много познати из града, по цял ден се намираше в канцеларията на комендантството при мен. Царят много обичаше легендарната Пирин планина с нейните девствени гори и усои и ние често предприемахме екскурзии към този край. Когато минавахме през гр. Банско, той винаги се отбиваше за приятелско посещение в дома на Вапцаров...

Така ние станахме добри приятели с Вапцаров и той понякога изказваше пред мен мъките си, особено неприятностите и грижите, които имаше за децата си. Един ден той ми призна, че трябва да изпрати някъде далече сина си Кольо, понеже станал неудобен в гр. Банско и имал големи неприятности с местните власти за него. Друг път Йонко Вапцаров ми каза, че момчето му мечтаело да стане моряк... Той имаше подходяща възраст и понеже следваше в пети клас на гимназията, можеше да се яви на конкурсен изпит през лятото. Аз докладвах желанието на Вапцаров на царя и последният ме натовари да направя всичко възможно за приемането на сина му Никола в морското училище. Вапцаров беше много доволен и при идването си в София ми разправяше възторжено как момчето му се запалило и чакало с четири очи кога ще дойде време, за да се яви на конкурсния изпит... 

Когато дойде време за конкурсните изпити, преди да замине за гр. Варна, Вапцаров се отби при мен заедно със сина си. Аз написах едно писмо до моя приятел и колега капитан-лейтенант Георги Славянов, който беше началник на Морското училище, и обясних, че царят е лично заинтересован и моли в кръга на законните основания да направи всичко възможно за приемането на сина на Вапцаров в училището. Предадох писмото на Вапцаров, като му поръчах да го предаде лично на Славянова. Така бъдещият вдъхновен поет Никола Вапцаров се яви на конкурсен изпит и постъпи като ученик в Морското училище. Баща му беше много доволен от това и не можеше да се нахвали...

Като интимен приятел на семейство Вапцарови царят понесе с голяма скръб решението на специалния съд, който заедно с целия Централен комитет на Комунистическата партия осъди на смърт и техния син Никола Вапцаров. Съвестта го измъчваше страшно, че не можа с нищо да им помогне.

 

Aтестационен бележник

за ученика IV г. Вапцаров Никола Иванов

през време на практиката му по авиационни мотори в аеропланната работилница - Божурище

За време от 1.VIII.929 до 12.Х.929 год.

1.  Здравословно състояние  - Не е боледувал

2.  Характер - скромен, самостоятелен и предприемчив

3.  Нравствени качества - честен - без всякакви пороци и лоши наклонности 

4.  Умствени способности - естествен ум - разсъдлив

5.  Обща култура - добра, стреми се към самообразование

6.  Служебни добродетели - дисциплиниран - съзнателен. Към началниците вежлив

7.  Служебни качества - Винаги спретнат и чисто облечен. Проявява интерес към работата. 

8.  Общественост - В обществото се държи добре. 

9.  Поведение - примерно 

10.  Практика - проявява интерес, предан в нея. Обича работата

През краткото време, когато е бил на работа в Аеропланната работилница, не е могло да му се направи подробна и пълна оценка, обаче прави добро впечатление на съвестен и добър работник. 

Архив на Института за литература - БАН, Столична библиотека, Национален литературен музей - https://lit.libsofia.bg

Протокол 

Днес 5 май 1963 година по повод писмо щ 12 от 1.3.1963 година на Окръжния комитет на бойците против фашизма и капитализма, гр. Кюстендил, се събраха членовете на бившия районен и околийски комитет на БКП преди 9.9.944 год. в с. Стоб, а именно: Асен Димитров Васев, Васил Котев Стоянов, Андон Иванов Велинов, Методи Алексов Бангеов, Стоян Драганов и Васил Иванов Чорлев, отсъстваха Асен Христов Рашков поради болест и Йордан Кавлачки, присъства също и влизащият в актива на комитета Георги Димитров Вретенарски от с. Кочериново. 

След разискванията съвещанието уточни: 

Непосредствено след военния преврат 1934 година и преминаването на БКП в нелегалност, организационно и партийно-политическата дейност в района на рилската долина се повече активизира. През Август 1935 година се проведе окръжна партийна конференция на Дупнишкия окръжен комитет на БКП в местността "Фенерка". На конференцията присъстваха другарите: Матуски и Атанас Георгиев от Кюстендил, Богдан Бошков от Радомир, Владо Ценев и Първан Г. Чочев от гр. Ст. Димитров, Асен Димитров Васев, Никола Йонков Вапцаров и Васил Котев Стоянов от Рилската долина. На конференцията секретарят на Окр. комитет на БКП др. Атанас Георгиев изнесе доклад по решенията на 7-ия конгрес на Коминтерна и се поставиха задачи...

Непосредствено след проведената конференция за подобряване на организационното състояние на партийните организации в рилската долина по решение на конференцията др. Асен Димитров Васев сформира в рилската долина районен комитет на БКП със седалище в с. Стоб в следния състав:

Асен Димитров Васев - секретар на комитета и членове: Никола Йонков Вапцаров от книжно-мокавения завод с. Кочериново, Асен Христов Рашев от с. Стоб, Васил Котев Стоянов от с. Стоб, Андон Иванов Велинов от с. Бараково, Методи Алексов Бангеов от с. Кочериново, Стоян Драганов от с. Драгодон и Йордан  Кавлачки от с. Рила. След преместването на Никола Йонков Вапцаров в София  за член на комитета бе включен Васил Иванов ЧорлевЕ

Подписали протокола членове:

В. Стоянов, Ст. Драганов, А. Велинов, Ас. Васев, Й. Кавлачки, М. Бангеов, Е, В. Чорлев, А. Рашков

Архив на Института за литература - БАН, Столична библиотека, Национален литературен музей - https://lit.libsofia.bg

"Никола Йонков Вапцаров ДЕЛО 585/1942", изд. Фондация "Вапцарова вяра", 2012 г.:

Из глава 1 Песен за човека:

 ...Въпросът кой вкарва Вапцаров в антифашистката борба е задаван често и отговорите са най-различни. Той много прилича на въпроса кой е учител на Вапцаров в поезията. Всъщност никой от многобройните му изследователи досега не посочва през коя година е станал член на Българската работническа партия. Истината е, че Вапцаров е бил с леви убеждения, но приживе не е имал партийна книжка и напълно невярно е твърдението, че такава му е издадена посмъртно. Поетът сам избира своя път в борбата, смятайки, че това е изява на разбиранията му за патриотизъм. Пред следствието заявява, че не е член на комунистическа или работническа партия, а само на антифашистка организация. Сам пише в показанията си, че в края на септември 1941 г. неговият приятел от хор "Гоце Делчев" Атанас Романов го привлича в антифашисткото движение. Георги Минчев в показанията си е определил Вапцаров като: "Той е техническо лице на Васил и по някои други линии. Независимо от партията. Зад него стоят много важни хора..." Какво е имал предвид Минчев не става ясно. 

Из протокол за разпит

Именувам се: НИКОЛА ИВАНОВ ВАПЦАРОВ, род. на 24.11.1909 г. в гр. Банско, жив. София, ул. "Ангел Кънчев" щ37, българин, изт. православен, женен, неосъждан, машинен техник, казвам:

В момента на арестуването ми аз съм заемал длъжност при Централния комитет на българската комунистическа партия, в комитета, който ръководеше така наречената специална работа. Тази специална работа се състоеше в това, че от партийни хора трябваше да формирам бойни групи. Задачата на тези бойни групи трябваше да бъде в случай на война със Съветския съюз, те трябваше да прекъсват железопътни линии, мостове, телеграфия и телефонни линии, да изхвърлят влакове със специални клинове и скоби, да подпалват вагони - късосистемни, маслени резервоари и шлепове с горива и муниции. Начело на този комитет бе поставен Васил, чието истинско име не познавам,  но той бе дошъл от Съветския съюз с подводница. Аз бях вторият член на комитета и получих псевдонима Лозан. Длъжността ми беше да държа връзка с хората от провинцията, които идват по наша линия и в случай, че Васил е зает на друго място да ги инструктирам и да ги разпитвам за организационното им състояние. В нас често идваше и Стоян - чието истинско име е Атанас Романов, за да търси Васил, предполагам, че и той е влизал в комитета като заведующ бойните групи в София. Предполагам също, от обстоятелството, че на два пъти пренасяхме взрив на ул. "Одоровци", че се е занимавал с оръжието, необходимо за София. При нас с Васил по-късно дойде още едно лице, чието истинско име не зная, но Васил го наричаше Стареца. Това лице бе от Централния комитет. Други преки връзки съм имал и с Кирчо, истинското му име не зная. Неговата длъжност доколкото зная, бе да държи всички партийни връзки с провинцията...

Из Глава 7 Кино

[Из коментар на фондация "Вапцарова вяра"]

...В съда подсъдимите протестират, че показанията им са изтръгнати с насилие.  Адвокатите единодушно поддържат, че тези показания нямат доказателствена стойност и оспорват достоверността им. Правят искане техните подопечни да дадат нови показания пред съда, но те не са уважени. 

Адвокатът Георги Константинов, който е присъствал на процеса, в непубликуваните си спомени в Държавна агенция "Архиви" допълва, че обвиняемите са били подложени на бой с челичени пръчки, мъчения с електрически ток, бесене с главата надолу и скубане на цели кичури от косата.

По спомени на Младен Исаев и Никола Русев, които са били в една килия с Вапцаров по време на досъдебното производство, той бил подлаган на мъчения при разпитите, вследствие на което често докарван в килията в безсъзнание. В резултат на мъченията поетът е направил опит да се самоубие в затвора, за да запази достойнство в смъртта си. По спомени на майка му Елена Вапцарова и жената на брат му Венера Вапцарова, виждали го по време на следствието, ноктите на Вапцаров били изтръгнати. 

Братът на Никола - Борис Вапцаров, в спомените си пише: "Последен път видях моя брат на процеса. Докарали ме бяха от лагера "Еникьой"... Погледите ни се срещнаха. Той вдигна заключените си в белезници ръце за поздрав. Изгледах го целия и се изплаших. Колкото и да се бяха постарали полицаите да заличат следите от инквизициите, те бяха останали. Това не беше той. Това беше някаква сянка от него. Това беше скелет, обвит в бяла прозрачна кожа. Фашистите бяха изсмукали всичкия живот от неговото тяло, само очите му бяха същите. Те гледаха със същата топла човешка доброта. И в този момент, когато краят му беше съвсем близко, знаеше със сигурност това, когато смъртта беше над него, ми се усмихна не със замръзналата усмивка на осъдения, а така широко човешки, както се е усмихвал през целия си живот. Това е последното, което помня от него..." 

 

...Препис [към показанията]

Именувам се: НИКОЛА ИВАНОВ ВАПЦАРОВ, роден на 24.11.1909 г. в гр. Банско, жив. ул. "Ангел Кънчев" щ 37, българин, православен, грамотен, женен, неосъждан, машинен техник, казвам:

Че в Дирекция на полицията видях "Стареца", за когото пиша в първите си показания и той ми каза, че се именува Антон Иванов Козинаров от гр. Копривщица.

 В Дирекция на полицията видях "Васил", за когото пиша в първите си показания и от него научих, че се казва Цвятко Колев Радойнов от с. Крън, Казанлъшко.

В Дирекцията на полицията видях лицето - ихтиманеца, за когото пиша в първите си показания и от него научих, че се казва Мирко Станков Петков от с. Долна Василица - Ихтиманско. 

В Дирекция на полицията видях лицето "Щерю", за когото пиша в първите си показания и от него научих, че се казва Иван Николов Щерев от с. Индже Войвода - Бургаско.

Горното написах саморъчно: (п.) Н. Вапцаров

Из обвинителния акт по преписка № 3123 от 8.IV. 1942 г., 5247 от 27.V. 1942 и 5853 от 10.VI.1942 г. на прокурорството при Софийския военнополеви съд

НИКОЛА ЙОНКОВ ВАПЦАРОВ е приел да заеме длъжност при Ц.К. на Р.П. в комисията, която е ръководила специалната (минноподривната) дейност в началото на м. септемврий 1941 г., като е знаел крайната цел на комунистическата партия, а именно насилственото събаряне на установения от Конституцията в страна обществен и държавен строй и заменяването му с болшевишки такъв, като за постигането на тази цел е предприела въстания, убийства, атентати и др.

Една седмица след като е приел това, той отишъл при Антон Т. Гьошев (Югов - б.а.) в Красно село и е получил от него нареждане да отиде в гр. Варна, за да предупреди ръководящите на партийната организация там, че в района на р. Камчия са слезли партийци, дошли от Съветска Русия, да се свържат с тях и ги укрият. Получил 1000 лв. за път, явката и паролата и още същата вечер е заминал. Свършил възложената му задача, върнал се и докладвал.

В началото на м. октомврий 1941 г. Атанас Д. Романов и Вапцаров занасят на ул. "Одаровци" две сандъчета с взрив, които укриват на тавана на тази къща. Преди това Романов е дал на Вапцаров пистолет и патрони.

В началото на м. ноемврий Атанас Д. Романов свързал Вапцарова с новия организатор на специалната линия Цвятко Радойнов, който след като приел доклада за положението на организацията, дал му насоки за бъдещата дейност, а именно да се формират бойни групи, на които да бъдат поставени бойни задачи, като при това се използва стесненото икономическо положение за създаване на настроение в полза на партията - Съветска Русия... Казал, че той ще държи връзка с хората от провинцията, които идват по тяхна линия и в случай, че Радойнов е зает да ги инструктира и да събира сведения за организациите в провинцията. За да влязат във връзка с партийните организации и да се формират бойни групи при тях да влезе Вапцаров във връзка с Г. Минчев, от когото да вземе явките и паролите за тях. Още на другия ден той намерил Г. Минчев и вземал явките  на 5-6 града като по своеобразен свой шифър ги написвал на един лист.

В началото на м. януарий 1942 Ц. Радойнов изпратил Н. Вапцаров в гр. Варна да провери има ли създадена организация по тяхна линия и да установи връзка с нея. Дали имат оръжие и какво е то. Имат ли бойни групи, колко и къде са те. Главната цел на отиванието му, обаче е била да провери дали със съдействието на Варненската партийна организация може да се осигури получаването на оръжие от Съветския съюз. Приеманието на оръжието трябвало да стане към устието на р. Камчия на място залесено, за да не виждат подаваните на брега светлинни сигнали от сушата.

Изпълнение на присъдата на осъдените на смърт чрез разстрелване:

1. Антон Иванов Козинаров

2. Петър Иванов Богданов

3. Георги Иванов Минчев

4. Никола Иванов Вапцаров

5. Антон Николов Попов и

6. Атанас Димитров Романов

 На 23.VII.942 г. бе произнесена присъдата от Военнополевия съд по дело 585/42, по което подсъдими бяха 61 комунистически функционери, от които 6 задочни.

Към 11.15 съдът прочете присъдата, съгласно която 12 от подсъдимите се осъждат на смърт, от които горните 6 человека, които присъстваха, а другите 6 задочно, като присъдата влизаше веднага в законна сила и подлежаща на незабавно изпълнение.

Към 16 часа се съобщи, че присъдата ще се изпълни по отношение на осъдените на смърт в 19 ч. в стрелбището на Софийския гарнизон при арсенала. Към 19.30 ч пристигна арестантската кола с осъдените... 

Към 19.50 ч. дойде комендантския адютант със свещеника и съобщи, че е разрешено осъденият Антон Николов Попов преди екзекуцията да се венчае с Росица Манолова, дъщеря на бившия министър Христо Манолов (по сведения) бременна от него. След малко пристигна и автомобила с младоженката, придружена от сестрата (Роза Смилянова - б.а.) на Антон Николов Попов, братът на Петър Богданов, а именно Стефан Богданов, жената на Никола Вапцаров, жената на Петър Богданов.

По искане на Антон Попов от осъдените дойдоха да присъстват на венчалния обряд: Никола Вапцаров, Атанас Романов и Петър Богданов. Останаха в колата като изолирани: Антон Иванов Козинаров и Георги Иванов Минчев. Това е направено, понеже осъдените по процеса са считали Антон Иванов Козинаров и Георги Иванов Минчев като комунисти, които не са се държали достойно както при следствието, така и при разглеждане на процеса. След свършване на венчалния обряд младоженката и другите жени се качиха на автомобила и в момента на тръгването на автомобила сестрата на Антон Попов обърна се, махна с ръка и извика високо: "Довиждане, батко, ти умираш за свободата и аз ще умра за нея". Автомобилът отмина.

След това 6-тях осъдени бяха въведени в средния тунел на стрелбището, в което имаше поставена маса и бяха наредени на една редица. При масата дойде военният прокурор, който прочете присъдата, съгласно която 6-тях осъдени трябваше да бъдат екзекутирани. След прочитане на присъдата свещеникът ги покани да се изповядат, но всички отказаха. Прокурорът пристъпи към осъдените и ги запита дали има да кажат нещо. Антон Ив. Козинаров каза тихичко: "Цял живот съм се борил за свободата на този народ". Прокурорът го прекъсна и му каза, че такива декларации сега не са уместни. След това започнаха подсъдимите да си дават личните вещи, за да бъдат дадени на техни близки и домашните. След това Антон Попов извика високо: "Аз искам да кажа г. прокуроре, че всичко това е съдебна грешка. Ще дойде денят на свободата, когато един български Емил Зола ще каже: аз обвинявам, и този Емил Зола ще бъде народът". Осъдените бяха отведени на мястото за екзекуцията и завързани. Когато им поставяха качулките, направени от хартия, Петър Богданов извика: "Да живее близката победа на Червената армия, да живее близката победа на Червената армия!" И веднага след това: "Да живее близката победа на пролетариата!" Антон Козинаров се сбогува с осъдените, като извика: "Сбогом, другари!" и всички му отвърнаха: "Сбогом!"

Атанас Димитров Романов извика: "Смърт на фашизма! Скоро ще дойде и вашия край!"

Лицата, които бяха поставили вече книжните качулки, се оттеглиха веднага и веднага осъдените групово запяха: "Тоз, който падне в бой за свобода"... и последваха изстрелите.

Осъдените бяха екзекутирани.

24.VII.942 г.

      

ПРОЛЕТ

Пролет моя, моя бяла пролет,

още неживяна, непразнувана,

само в зрачни сънища сънувана,

как минуваш ниско над тополите,

но не спираш тука своя полет.

Пролет моя, моя бяла пролет -

знам, ще дойдеш с дъжд и урагани,

бурна страшно, огненометежна

да възвърнеш хиляди надежди

и измиеш кървавите рани.

Как ще пеят птиците в житата!

Весели ще плуват във простора...

Ще се радват на труда си хората

и ще се обичат като братя.

Пролет моя, моя бяла пролет...

Нека видя първия ти полет,

дал живот на мъртвите площади,

нека видя само твойто слънце

и - умра на твойте барикади!