За това ли мечтаете?

Емил ЙОТОВСКИ

Най-накрая Западът осигурява на Украйна първата демократична атомна бомба, за да защити мира. Нещата отиват на хубаво. В централата на НАТО се взема решение, че не е хубаво да се бомби директно в сърцето. Хайде, да не е Москва, а да кажем Тула. Прас и Тула е на прах. Отговор няма. Ето, Путин е нещастник и лъже. Страхливец.
Я в такъв случай давайте още една тактическа атомна бомба. Този път малко по-смело. Да кажем над Екатерининбург. Бе, какво ще му се плашим на тоя Путин? Я давай направо Петербург. Прас и Санкт Петербург е под водата...
Путин обаче не отговаря. Заврял се е в бункер и си гризе ноктите. Пуска някаква крива ракета, но тя е прихваната едновременно от десет места, плюс това е толкова крива, че пада в най-близката детска градина, която граничи с болница. Западните анализатори се разделят на две враждуващи фракции. Едната твърди, че Путин е искал да удари детската градина, а втората, че е избомбил болницата. Диспутите се предават директно по всички демократични медии. За да се спре убиецът, е взето най-правилното решение - осигурява пет атомни бомби. И се почва - Москва, Воронеж, Саратов и още две в Москва, че тези орки много голяма столица имат...
Путин не отговаря, защото няма с какво. Чиповете са свършили. Украинците са тарикати и вече не правят пералните си с чипове, а с лампови схеми. Кофти! Путин емигрира на Марс с ракета, маскирана като матрьошка, но Мъск изпраща взвод от американски тюлени...
Путин е арестуван на Марс... В случая на Марс е пренесен и монтиран малък шперплатов модел на Хага. Колективният Запад решава, че трябва да празнува и вместо фойерверки е по-добре да пусне още десет атомни бомби над Русия, че са му хартисали. Над цялата планета изгрява северното сияние. Народният театър прави втора част на гениалното си представление и на финала на премиерата разтреперан актьор обявява, че този театър вече ще се казва Народен театър Украйна. Залата е на крака и аплодира.
Сега не бъдете идиоти. Порадвайте се на мечтата си, покарайте си тротинетка и изпийте по две безалкохолни бири... И дотам, моля.
Наистина ли не разбирате, че този разказ свършва преди първото изречение?

Фейсбук, със съкращения