Вероника Тодорова: Музиката ме направи човек на Вселената

Интервю на Вилиана СЕМЕРДЖИЕВА

ВЕРОНИКА ТОДОРОВА е родена в Плевен на 17 май 1987 г. Учи акордеон от 6-годишна възраст. Три пъти печели първо място на Акордеонен конкурс в Пловдив. През 2005 г. заминава със семейството си за Германия. През 2006 г. на световното първенство в Норвегия е обявена за най-добрата акордеонистка в света. Същата година печели и титлата "Майстор на Германия". Основите на музикалното й обучение полага Мариета Жекова в Троянската музикална школа. По-късно Вероника продължава музикалното си обучение в Дийц - Германия. От 2005 до 2007 г. е студентка в частната Джаз академия на Ренцо Руджиери в Италия, след което завършва и инструментална педагогика в Музикалната академия в Дармщад в Германия. През 2004 г. основава "Вероника Тодорова бенд", с който издава първите си два албума - "Rosso" и "Balkan Train". В момента Вероника участва в различни международни проекти. През 2020 г., след 17 години извън България, се завръща в родината и основава международния фестивал на музиката и изкуствата "Jam on the River" в с. Дебнево.

• 
  Вероника, в края на юли завърши турнето Ви с Плевенската филхармония, Георги Милтиядов и Веско Ешкенази, обиколихте голяма част от България. Какво впечатление оставиха у Вас срещите с публиката?
• 
  - Бях много щастлива толкова скоро да се срещна отблизо с българската публика. Когато преди година и половина се завърнах в родината, не очаквах така бързо да се развият нещата. Очарована съм от българската публика! Срещнахме много топла, любознателна публика, която ни прегърна, и смятам, че имахме голям успех с този пъстър и разнообразен репертоар. Това е наша съвместна идея - моя и на Веско Ешкенази, а Георги Милтиядов направи аранжиментите.
• 
  - Едва ли сте имали време за почивка, сигурно веднага сте се заели с организацията на четвъртото издание на Вашия фестивал в с. Дебнево, който започва днес. Може би с най-голямо любопитство ще очакваме знаменития маестро Ренцо Руджиери, с когото Вие се изявявате на международната сцена. Но той е и Ваш учител, и ментор, и автор на композиции за Вас.
• 
  - Така е. Имах щастието и късмета да уча две години и половина при Ренцо Руджиери в Италия. Запознахме се преди много години на конкурс, в който участвах, а той беше жури. След което приех предложението му да уча при него. Това бяха години, които ми дадоха много в моя музикален път. Още тогава той пишеше музика за мен, която свирих на доста фестивали във Финландия, Норвегия, Италия, Австрия, Холандия, Румъния под неговата палка. Сега ще представя заедно с камерния оркестър "Дианополис" изцяло негов репертоар - "Джаз-опера".
  Цялата организация на фестивала е нещо много специално за мен, имам подкрепата на семейството си и много приятели, които са и тук, на място, но идват и от други градове специално в тази седмица, за да помагат. Смятам, че в днешно време, когато хората са толкова разединени, всеки има различно мнение, все по-трудно ни става да виждаме хубавото. И много е важно да има събития, които ни обединяват в името на нещо красиво и толкова съвършено като изкуството и музиката. Затова искам да благодаря на всички приятели и на семейството ми, че всяка година ме подкрепят с всички сили в това начинание.
• 
  - Как избрахте участниците - известни и обичани български и чуждестранни изпълнители?
  

  

  - Една от идеите да започна да правя фестивала беше да се запозная с българската сцена и музиканти. А също и хора, с които съм работила на Запад, да доведа в България и да се срещнат с наши изпълнители, както и да им покажа моята родина. Тук се раждат и нови проекти и идеи.
  Познавам добре виолончелиста Кристофър Херман, който ще ни гостува за пореден път, и съм убедена, че много добре ще си паснат с Ренцо Руджиери, с когото не се познават лично. Минко Ламбов, Цветан Георгиев са музиканти, с които досега не съм работила, но би било голямо предизвикателство, чест и удоволствие.
• 
  - Какви хора идват да гледат фестивала?
• 
  - Тъй като фестивалът е сравнително нов, може да се каже, че имаме много пъстра публика - от хора, които са любознателни и идват да видят какво представлява, до големи ценители на джаза, етноджаза, тази година дори, предполагам, и на камерната музика, при участието на камерния оркестър "Дианополис". И това много допринася за специалната атмосфера, която успяваме да създадем сред природата край с. Дебнево.
• 
  - Всъщност с. Дебнево има особено значение във Вашия живот - част от детството Ви е преминала там, и се завърнахте да живеете в селото. Какво Ви тегли към това място и какво е сега всекидневието Ви?
• 
  - Дебнево е важна частичка от моя живот - имах приказно детство тук допреди през 2003 г. да замина със семейството си за Германия. То винаги ме е теглило, връщах се винаги, когато съм имала възможност, докато в един момент усетих, че за мен е много повече, отколкото едно приказно място, което да посетя веднъж в годината. Може би има и много свързано с личностното ми и професионално израстване; усетих, че тук има специална енергия, която ме храни по много важен начин за мен лично и за музиката ми и реших да направя тази смела стъпка след толкова години. Не ми беше лесно да взема това решение, но не съжалявам. Тук всичко е истинско, хората са много искрени, свързани с природата, услужливи. Аз самата съм много близко до природата, може би защото така съм отраснала, имах толкова голяма нужда от това.
  Всекидневието ми не е такова, каквото очаквах, когато се върнах в България. Мислех, че тук ще бъде по-хармонично и ще има доста повече спокойствие. Но няма секунда, в която да скучая, през последните година и половина ми се случиха много повече неща, отколкото очаквах. Работя и с много деца, което ме удовлетворява, и го правя от сърце. Доста съм заета с педагогическа дейност, с работа по различни проекти, с писане на музика, с организацията на фестивала.
• 
  - Преподавате акордеон и пиано на децата. Смятате ли, че ранното обучение с музика ги обогатява и възпитава, прави ги по-духовни?
• 
  - Убедена съм в това! То беше тема и на дипломната ми работа, когато учех в академията в Дармщад. Бях впечатлена от експеримент, направен още в началото на 90-те години от Ханс Гюнтер Бастиан в Берлин, който доказва, че инструменталните уроци повишават значително коефициента на интелигентност на децата. Описва как на деца от V до XIII клас намаляват с по 1 час уроците по литература и математика за сметка на обучение по инструмент. В края на XIII клас тези деца са по-добри по литература и математика, отколкото другите, които са имали пълни часове.
  Музиката учи на много неща, освен практични, свързани с логическото мислене, дисциплината и че когато си се трудил и си показал постоянство, после виждаш много красив резултат. И духовността също е важен момент, твърдя, че моят път е толкова богат и интересен, както житейски, така и музикален, до голяма степен защото музиката е отворила за мен нови хоризонти и е разчупила всички бариери. Музиката е тази, която ме е направила човек на Вселената.
• 
  - Вашата дъщеря Мила проявява ли интерес към музиката?
• 
  - Мила е вече на 9 години и е много музикална, защото е пораснала сред музика. Бях бременна в деветия месец, когато свирех на концерти. Знаех точно на кое произведение тя се буди и става активна, кога не е толкова... Като се роди, продължих да преподавам, защото в Германия имах много успешни ученици, които се явяваха на конкурси и нямаше как да ги оставя. Тя беше още кърмаче, те идваха вкъщи и преподавах с нея на ръце. Аз съм изключително щастлива, че има възможност и понякога да пътува с мен на концерти, да се запознава с интересни, различни хора от света на музиката. Тя свири на пиано, но нейната голяма страст е ездата - мисля, че това е хубава комбинация от спорт и изкуство.
• 
  - Първите Ви учители - Димитър Цветков в Ловеч и Мариета Жекова в Троян, по какъв начин белязаха Вашия по-нататъшен творчески път?
• 
  - Най-дългогодишна ученичка съм била на госпожа Мариета Жекова - 10 години. Имах късмета да се срещна с големи хора, за което съм много благодарна.
  Димитър Цветков ми даде невероятен старт, той работи с мен само 3 години, но с изключително много хъс и любов. Беше вече възрастен, с много опит, и беше решил да изпробва нова методика - аз бях първата и единствена, която учих по нея. И до ден днешен преподавам по тази негова методика. След това той замина за Щатите и случайно попаднах в Троянската музикална школа при госпожа Жекова, която по това време беше много млада и може би смелостта, която младите педагози носят, изигра голяма роля при мен.
• 
  - Какво Ви даде и на какво Ви научи животът в чужбина?
• 
  - На първо място на ред и дисциплина, което е типично за германците, и го казвам само в позитивен смисъл. За мен до ден днешен добрата подготовка е половината работа и това много ми помага в такива моменти, в какъвто съм и сега. При нас, музикантите, има пикови периоди, в които се случват страшно много неща, и е важно човек да познава добре себе си, да може добре да се организира и контролира, за да поеме всички задачи и да ги свърши качествено.
• 
  - Били сте рекламно лице на прочутата италианска фирма "Скандали".
• 
  - "Скандали" е прекрасен производител, имам три инструмента, два от които са на "Скандали" и един на друга италианска фирма. И трите акордеона са правени специално за мен.
• 
  - Свирили сте с различни световни музиканти и формации, дори сте създали свое трио "Вероника Тодорова бенд" - с тях изпълнявате не само класически програми. Как се справят с неравноделните ритми в българския фолклор?
• 
  - Имах удоволствието да работя в един проект - "Eurasians Unity", може би едно от най-престижните неща, които съм правила. Бяхме събрани 8 музиканти от 8 държави, през 2015 г. спечелихме "World Music Award" с албума, в който издадохме този проект. Идеята беше всеки да донесе своя композиция или произведение, музика, с която се идентифицира. Някой друг да го избере и да го обработи през своя поглед. Аз предложих изключително красивата песен "Девойко мари, хубава". Тя беше избрана от един прекрасен барабанист от Полша - Бодек Янке. Той написа невероятна обработка, дълга около 9 минути, минавайки през почти всички наши неравноделни ритми, и то много изкусно. Но в нашия фолклор е важен и танцът. За някои други музиканти беше нужно да изиграя Ганкиното или Дайчовото, за да разберат кое време е удължено и защо се удължава.
• 
  - На фестивала ще изпълните премиерно своята композиция "Dance of/on the River" - какво разказва тя?
• 
  - Нямам чак толкова много собствени композиции, но това произведение дойде само при мен, като дар, пуснат отнякъде, може би след второто издание на този фестивал. Вложих в него цялото усещане, което носи за мен Балкана, регионът около Дебнево, река Видима и фестивалът, затова се казва "Танцът на/до реката". Базира се, естествено, на 7/8 - българската вода не може да тече на друг ритъм. Обединява като стилистика малко от нашия фолклор, сложила съм в едната част много неравноделни ритми, както и доста джаз хармония. Веско Ешкенази много хареса тази моя композиция и я свирихме на турнето, Георги Милтиядов направи аранжимента за филхармонията и двамата с Веско бяхме солисти.

Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК   --> ТУК <--

Споделяйте нашите публикации.