В занаята трябва да вложиш сърцето си

Миглена Чаталова тъче черги и шалове. Пъстри и слънчеви. Има работилница на Самоводската чаршия във Велико Търново. При майсторката ме отведе изложбата-базар "Съзвучия II", представена в края на ноември в Националния етнографски музей в София. Миглена и нейните съграждани, колеги и приятели Евгени Пенчев и Мила Милчева показаха свои пана с дърворезба и бродерия, ефирни пъстри тъкани шалове и тъкани черги.
Тримата имаме една и съща страст - нашите занаяти, и работим в съзвучие, затова нещата се получават много лесно и вълшебно, казва Миглена.

Тя поназнайва тайните на тъкачеството - още като момиче започва да учи занаята от майка си и вече 32 години твори. Хората имат много динамичен живот и постоянно търсят нещо, в което да намерят себе си, а аз имах щастието да открия това, което искам да правя, още на 19 години, признава Миглена. И разказва за началото на своя творчески път.
В работилницата първо имало два стари големи стана, с течение на времето майка и дъщеря създават съвсем различен облик на тъкачницата. Тогава бях много непримирима, изхабих много нерви да се боря и със системата, и със старо мислене и вярвания. Когато започнах да тъка, правех съвсем нетипични неща, а старите майстори бяха много против моите цветосъчетания - не били в традицията, разказва Миглена. Много дълго трябваше да обяснявам, че традицията е нещо живо, което се развива. Съвременният човек не иска в дома си неща, които принадлежат на друго време, когато мисленето е било различно, както и битът. Имало е много недоимък, страдание, което се вижда и в старите тъкани - те са тъмни, сякаш показват какво е било в душите на хората, имало е войни, мъжете са умирали, мнозина са си отивали от болести... Животът не е бил лесен и всичко това е давало отражение и в изкуството.

Преди няколко години в България (Враца) се появил майстор, който изработва изключително красиви станове, и дошло време старите да се "пенсионират". Сега Миглена работи на съвременни и много по-удобни станове, с по-малки размери. По нейни наблюдения днес хората искат да си купят нещо, което да сложат и на кресло, на диван, на маса, на стена... А черги с големи размери се правят рядко и само по поръчка.
Миглена тъче чергите с традиционни материали - на памучна основа, с вълнен вътък. А шаловете изработва на специален, по-тесен стан, като използва и акрил, тъй като нишката трябва да е по-тънка, а и цветовете на тези прежди са топли и много свежи. И чергите, и шаловете й са шарени, весели. Не се взимам насериозно - затова, казва през смях Миглена, дар ми е да мога да редя цветове, обичам да го правя, направо се захласвам. Шарките вплита със специална техника - отбирана. Вкарва и елементи от фолклора и традицията, но преминали през нейното светоусещане.
Прочутата Самоводска чаршия е "туристическа" улица, на ден минават стотици хора от целия свят, българи, чужденци, всеки си харесва по нещо, разпитват, споделят... На майстора най му е приятно да види, че е създал нещо, което радва хората и ги прави щастливи. Това зарежда и Миглена, но посетителите често прекъсват работата й и я разсейват. Затова тя най-добре твори в семейната работилница - в нея ваят керамиката съпругът Валери Йотов и дъщеря й Симона Павлова. Тя е на 26 години, завършила е керамика в НБУ при проф. Моника Попова и вече е семейна. Опитвала е да тъче, поназнайва нещо, но на нея сърцето й е в керамиката.

Занаятът трябва да ти идва отвътре, да го обичаш, сърцето ти да е там, да имаш нужда да твориш с ръцете си, казва Миглена. В българския език има един израз - Какво се разтакаваш! При нас най-важното е да имаш търпение - както да тъчеш, така и да разтакаваш, когато си сгрешил, да го поправяш. Според нея това е ценно умение, приложимо и в живота. Мога да разплитам и най-заплетените прежди и докато го правя, си мисля за някаква ситуация, която имам във всекидневието. По същия начин тя се разплита и в живота ми. Всички неща са много свързани - това познание ми го е дал занаятът, с времето, с много работа и наблюдения. Всяка творческа дейност носи духовни преживявания и ако имаш желанието да видиш тези неща, си надарен от небето, убедена е Миглена.
Изкусната тъкачка има обяснение защо занаятите не привличат повечето съвременни деца - те липсват в бита им. Когато майка ти и баба ти тъкат, на теб ти е интересно, това е твоят живот и всекидневие. Сега децата са много различни, скучно им е да се занимават с това. Поначало, ако искаш да тъчеш, трябва да си минал определена възраст, да си узрял и да си дадеш сметка дали наистина имаш нужда да го правиш. Миглена не губи време да показва на тези, които искат просто да опитат, защото това не е сериозно, а й отнема много енергия.

И по този повод се сеща за една интересна история. Преди няколко години неин приятел екскурзовод я помолил да изтъче България в черга. Заех се, но като започнах да тъка, видях, че е невъзможно да се изтъче България в една черга. И започнах да търся колко броя да са чергите, за да съответстват на числото на България. Научих, че то е 31. Направих 31 черги за България, пуснах ги в интернет с кратък текст и хората започнаха да ги споделят. Тогава при мен дойде една жена - Ирена Бучкова от София, която вече ми е приятелка. Освен че искаше да си купи черга, имаше желание да се научи да тъче. Беше толкова вдъхновена, че аз я насочих към мой колега, голям майстор, който има много ученички. Ирена е упорита и амбициозна, тя се научи да тъче и сега си има тъкачница в София - "Багреница". Много съм благодарна, че това нещо се случи, то беше вдъхновяващо и за двете ни.
Както винаги по празници, Миглена ще работи в тъкачницата си на Самоводската чаршия. За да достави радост на хората, които искат да изненадат близките си с уникален, ръчно изработен подарък. След това ще събере семейството си у дома, ще наредят трапезата, ще прикадят къщата и ще преживеят една хубава, уютна вечер заедно.