Тамара Калинкина: Тук отново почувствах "вкуса на музиката"

Интервю на Вилиана СЕМЕРДЖИЕВА

ТАМАРА КАЛИНКИНА е Заслужила артистка на Украйна. Завършила е Киевския държавен музикален колеж на името на Р. Глиер (2005) и Националната музикална академия на Украйна "П. И. Чайковски" (2009). От 2004 до 2011 г. е водещ солист на Киевския национален академичен оперетен театър. От 2011 г. е солист на Националната опера на Украйна, където дебютира в ролята на Татяна от операта "Евгений Онегин" на Чайковски. Сред най-значимите роли, които постоянно изпълнява, са Виолета от "Травиата", Мими и Мюзета от "Бохеми", Маргарита от "Фауст", Татяна от "Евгений Онегин", Йоланта от едноименната опера на Чайковски, Лаурета от "Джани Скики", Наталка от "Наталка-Полтавка", Ксения в "Борис Годунов" от М. Мусоргски и др. Носителка е на награди от престижни конкурси. Гостувала е в оперни театри и концертни зали в родината си и в други страни.

- Госпожо Калинкина, преди 3 месеца пристигнахте от Киев със семейството и двегодишната си дъщеря. Как се чувствате в състава на многонационалната трупа на Старозагорската опера?
- България ни посрещна много гостоприемно, в частност Стара Загора. Пътувахме близо пет дни, пристигнахме късно вечерта... Посрещна ни директорът на операта Огнян Драганов, веднага почувствах колко топла и открита душа има. И че тук сме били очаквани. Това е нещо много ценно... Следващия ден, малко отпочинали от пътя, със семейството ми излязохме на разходка из града. Оказа се, че Стара Загора е "компактен", уютен, красив и зелен град. С прекрасен голям парк, недалеч от нашия дом, където сега обичаме да се разхождаме. След това се запознах с театъра и трупата. Театърът веднага ми хареса - в него цари приятелска и творческа атмосфера. Дължа специална благодарност на Сийка Лапачка, Силвия Томова, Славчо Николов - удивителни хора, готови да разтворят големите си сърца, за да ни окажат помощ и подкрепа във всеки момент.
- Още първите дни се включихте в благотворителния концерт в Народния театър "Иван Вазов" в София заедно със Смесения хор и Биг бенда на БНР в подкрепа на пострадалите от войната в Украйна. Как усетихте тогава солидарността на българските музиканти и на публиката за каузата на мира?
- Благодарна съм за поканата и възможността да участвам в това събитие. В днешно време това е много важно за Украйна и нейните граждани - да чувстват подкрепата и солидарността на другите страни. Беше затрогващо до сълзи да получавам съобщения след изпълнението ми от публиката и телевизионните зрители, познати и непознати, с благодарност... Особено за "Журавка" на Олександър Билаш и Борис Юхимович. Смятам, че сега всеки е длъжен да прави за страната си това, което умее и има възможност.
- Приехте да участвате в спектакъл на "Бохеми" в Стара Загора в нелек за Вас момент. Имахте ли колебания? Какво е за Вас да бъдете отново на сцена и да правите това, което умеете и обичате?
- Поначало съм доста рисков, понякога и импулсивен човек, взимам бързо решения, по интуиция. Когато Огнян Драганов ми предложи да изпълня ролята на Мими, в началото се колебаех да приема или не. Почти месец "не си бях отваряла устата" като певица, трябваше основно да си припомня партията на Мими, а някои сцени направо да уча от нулата - специална благодарност към корепетиторите на театъра Светлана Денева и Мирослав Георгиев за високия професионализъм! Нервната ми система беше изтощена и вътрешното напрежение не ме отпускаше. Просто реших да се доверя на Бог и на безкрайното си желание отново да почувствам "вкуса на музиката", отново да стъпя на сцената. Само на сцената умея истински да се разкривам, да разгръщам чувствата и емоциите си чрез своите героини. В живота съм твърде затворен човек, който дори понякога не успява навреме да каже нещо важно.
- Вече сте играли ролята на Мюзета в "Бохеми" като солистка на Националната опера на Украйна, а сега, в Стара Загора, бяхте Мими в същата творба.
- На 4 февруари пях на родна сцена в Националната опера на Украйна партията на Мюзета. Това е ексцентрична жена-фойерверк. В тази роля моят темперамент се развихря (шегувам се). Именно заради това образът на Мими ми беше още по-интересен. Изобщо обичам процеса на "дълбоко актьорско търсене". В моята представа Мими не е някаква сдържана, образована жена, лишена от обаяние - в много постановки тя изглежда вяла и безжизнена на фона на ярката, разкрепостена и жизнелюбива жена със свободни възгледи Мюзета. Тя е фина, елегантна натура, способна да види красотата във всекидневните, дребните неща. И да им се радва абсолютно искрено. Крехка, ранима, но в същото време неотстъпваща по красота и сила на темперамента на Мюзета.
- Вие сте на сцената вече 17 години - имате ли любими образи, които пресъздавате с най-голяма радост, или героини, които са Ви най-близки по характер?
- Ако трябва да бъда напълно искрена, нямам любими образи. Имам само любими постановки. Еднакво обичам всичките си роли. И ги преживявам по един и същи начин. Старая се да избягвам щампите, както "общоприетите", така и своите собствени. Новата роля винаги е откритие, нова история, нов живот.
- Коя от досегашните Ви роли е била най-голямо изпитание за Вас? Има ли роли, за които певецът трябва търпеливо да изчака подходящия момент или които изискват определен житейски или творчески опит?
- За мен беше изпитание партията на Виолета в "Травиата" - струва ми се, че много сопрани ще споделят това мое усещане. На всички майсторски класове в чужбина ми казваха: "Хайде! Това ще бъде твоята звездна роля! Започвай веднага да я пееш!" А аз все не можех да се реша, особено заради първата ария - "Е strano...", която във втората част изисква филигранна колоратурна техника. Сигурно още дълго нямаше да се реша, ако не беше Негово величество случаят. Предложиха ми да изпея "Травиата" на известния летен фестивал Musica Riva Festival в Италия (Рива дел Гарда). Казах си, че щом италианците вярват в мен, значи е време да проверя силите си. После имаше постановка и пет спектакъла в Бразилия. И едва след това реших, че съм готова да изпея Виолета у дома, в Киев. Единствено артистът може да почувства и определи готов ли е в дадения момент психологически и физически, а също и технически, за една или друга роля, или още не й е дошло времето. Трябва само да се научиш да бъдеш обективен спрямо себе си и да вярваш на интуицията си.
- Печелили сте престижни конкурси. По какъв начин участието в тях и наградите помагат за развитието на певеца?
- Успешната кариера е резултат от много фактори. В моя случай победата на Международния конкурс за млади оперни певци "Рикардо Дзандонаи" в Италия беше едно от най-щастливите събития в живота ми. Председателката на журито - знаменитата италианска оперна певица и педагог Миета Сигеле, тогава ми подари крила и вяра в моя успех като оперна певица. Благодаря на Бога за моите педагози, които вложиха и продължават да влагат в мен не само знанията и майсторството си, но и своята душа: Тамара Сергеевна Калустян - известната камерна певица мецосопран, и Константин Иванович Фесенко - корепетитор в Националната опера на Украйна, който буквално "износваше" с мен всяка от моите партии. Те не са пропускали почти нито една моя изява. След всеки спектакъл в театъра ме очакваше подробен "разбор на полета" и много рядко - похвала. "Не беше зле. Но можеш по-добре." Това е една от любимите фрази на Тамара Сергеевна. Така ми провървя и с педагога в консерваторията - проф. Александър Николаевич Дяченко, който стана мой приятел и наставник в театъра.
- Изявявали сте се в постановки и на концерти в много страни - различна ли е публиката?
- Струва ми се, че реакцията на публиката не зависи от страната, в която пееш, а от това доколко "истински", правдиво се превъплъщаваш на сцената; колко искрено и без остатък се отдаваш на този процес. Ако си честен с публиката, и тя ще започне да трепти с теб на същите вибрации, да съпреживява и да се радва заедно с твоя персонаж. Сцената и зрителната зала се сливат в едно.
- Ще Ви видим ли скоро отново на сцената на Старозагорската опера?
- Сега активно работя върху две партии, които са напълно различни по музика и характер. И съвсем скоро - на 23 юли, ще направя своя дебют тук, в Стара Загора, в ролята на благородната, чиста, духовно извисена Дездемона (в "Отело" на Джузепе Верди). Партньори ще ми бъдат внушителният италиански тенор Джанкарло Монсалве и световноизвестният блестящ баритон Желко Лучич. Надявам се, че това ще бъде интересно и професионално обогатяващо сътрудничество. И само седмица след "Отело" ще имам (дай Боже!) още един дебют - в ролята на страстната, фатална дива на Джакомо Пучини (засега ще го запазя в тайна, макар че не се смятах за суеверна преди) в Италия, в любимата ми, вълшебна красота на Рива дел Гарда. Всеки ден работя до изтощение и с голямо удоволствие с корепетиторката Светлана Денева, тя е отличен професионалист в своята област и очарователен човек.