Подаръкът - радост и тъга

За онези, които не вярват в магическата възпитателна и очовечаваща роля на литературата, ще цитирам едно стихотворенийце от Калина Малина, което така се е запечатало в съзнанието ми, че си спомням за него на всеки празник, свързан с поднасяне на подаръци. То се казва "Как те чаках" и уж е адресирано до децата, но трогва и всеки нормален възрастен. В противен случай (то може да бъде и тест) значи го е прочел не човек, а бездушен природосъздаден робот. Ето ги дванайсетте реда на стихотворенийцето:
"Как те чаках, как те чаках,
мили Дядо Мраз, да спреш
и пред малката ни къща,
свирчица да ми дадеш!
Как те чаках и поглеждах
колко сняг е навалял!
Пак край нас си минал бързо,
у съседите си спрял.
Сламената ни къщурка
под снега не си видял.
Свирчицата ми навярно
пак на другиго си дал."
И тази Нова година много малчугани по света останаха не само без свирчица, а и с празни стомахчета. Затова пък други деца получиха купчини скъпи и прескъпи играчки и се мръщиха на отрупаните с лакомства трапези. Техни батковци и каки бяха зарадвани с най-новите модели леки коли, някой богаташ навярно е осъществил даже налудничавата мечта на младата си любовница - да й купи остров (сега разгеле в Гърция се продават такива)...
Тъжно е, нали, сантиментално! И едновременно с това смешно (за любителите на черния хумор като мен) в своята парадоксалност, обхванала цялото ни общество. Въпреки разните обнадеждаващи прогнози пенсионерите (дори с малки пенсии) не получиха очакваните двайсетина лева, които щяха да "обогатят" коледната им гощавка. И в същото време се оказа, че някои, повтарям някои, чиновници от разни държавни ведомства, след като получават по над хиляда лева месечна заплата, са взимали по няколко пъти в годината поощрения от по още толкова, но това не им е попречило да си разделят накрая и "спестените" средства.
Има нещо не само несоциално, несправедливо, а и генерално объркано, хаотично, нелогично в харченето (разпределянето) на парите, дето ни ги взимат за данъци и разни други финансови тегоби. Дори иначе симпатичният министър на магистралите се изтъпани пред малкия екран да каже, че уличените в свръх-само-възнаграждения служители в някакво негово ръководещо пътищата звено си били изработили и заслужили получените много хилядарки. Сякаш представителите на художествената ни интелигенция например не работят, а стоят със скръстени ръце, та са третирани от държавата като просяци. (Не става дума за "звездите" от шоу и фолк бизнеса - те не са интелигенция.)
Може би след време (когато си понапълнят гушите) и нашите лапачи ще мирясат, ще им дойде наум, че има и гладни в буквалния смисъл на думата българи. Към най-големите богаташи на планетата Бъфет и Гейтс, които обявиха, че дават половината от милиардите си за бедните по света, четох, че са се присъединили още двайсетина, ако не се лъжа, финансови магнати. Евала им! Но нашите чорбаджии навярно чакат да станат и те милиардери и дори навярно притискат ортаците си от нашия (колко ли е наш?) парламент да не изгласуват нещо, което ще ги ощети.
Уж щях да пиша за подаръците, а се отплеснах. Май тук е мястото да напомня на властващите, поне за празници като Коледа и Нова година да се сещат за човешките права на незаслужено онеправданите в обществото ни. Да бъдат зарадвани и бедните с някакво подаръче в най-общия смисъл на думата. Да се почувстват и те като хора, като божи чеда, независимо от сиромашката си орис.
Мислех да съчиня едно шаблонно стихотворение на тази тема, но се отказах - опасявах се, че ще бъда упрекнат за греховете на болшевиките и на инквизицията, заради финала, който щеше да бъде такъв:
...Като чуя празнични камбани
ставам комунист и християнин!