И "Александър Невски" ли?

Напоследък нещо пак събуди злите духове, които не дават мира на пещерните русофоби и се появи нова вълна от писания на мераклии да бутат Паметника на Съветската армия в София. Мярнах в един жълт вестник и нещо като оповестена дискусия. Там непознат за мен гражданин логично и аргументирано обясняваше на върнала се от САЩ сравнително млада дама защо не трябва да се посяга на въпросния паметник. На същата страница пък дамата подробно беше подхванала друга тема. В някакво телевизионно предаване някакъв доктор говорел за някакво едва ли не магическо средство за диагностициране на бъдещи заболявания и явно с рекламна цел (всяка реклама крие малко лъжа) се споменавало, че в това изобретение участие има и американската абревиатура НАСА. Авторката на статията старателно ровила в интернет и от там разбрала, че НАСА няма нищо общо с цялата тая работа... А както упорито и задълбочено ни втълпяват напоследък, всичко, що е от САЩ, е чудесно, всичко, що е свързано с Русия, е боклук.

Не споменавам името на ревнивата щатопоклонничка, за да не й правя излишна реклама, но не мога да премълча, че майка й и баща й не мислеха като нея и навярно щяха да се преобърнат в гробовете си, ако можеха да прочетат написаното от щерката. Баща й е автор на няколко много добри романа, вдъхновени от обичта му към родния край и хората, живеещи там, които той старовремски (реалистично) възпяваше. С майка й, редакторка във филмова студия, бяхме съученици (аз - в единайсети, тя - в девети клас) на първата в София гимназия с преподаване на руски език. В осми клас бяха бъдещите големи артисти Лилия Райнова и Асен Кисимов, а след тях идваха Йорданка Кузманова, Анета Сотирова и цял бъдещ театър. Не знам някой от тях да е съжалявал, че е получил такова образование. Руската литература и култура, до която се докосвахме, много ни обогати и едва ли тези талантливи артисти са се срамували и криели къде са учили. Но всички споменати завършихме висшето си образование в София и доброто чувство към руския духовен свят не навреди на българщината ни. Достатъчно е да си спомним как Асен Кисимов рецитираше "Опълченците на Шипка" от друг русофил - Вазов, разказите на Хайтов, поемите на Валери Петров. И само тях ли.

Може в тогавашна България да е имало известно залитане по съветското, но никой от нас не е виждал в това политиката, а евтините руски книги ни сервираха цялата световна литература. И ние сами избирахме предпочитанията си - към Горки или към Чехов, към Маяковски или към Есенин. Театралите, които споменах (и аз между тях), не можехме да не се възхищаваме също на блестящите руски артисти, режисьори, драматурзи. Задължение да се включва в годишния репертоар на всеки наш театър на руска пиеса никому не пречеше, напротив.

Ще отворя една скоба, за да кажа, че съществуваше и изискване петдесет процента от играните пиеси да са от български автори, но по-хитрите директори слагаха в афиша си и по-голям процент, защото зрителите искат да видят на сцената главно своите проблеми. А какво става сега? Според един вестник телевизионните продуценти молят държавата да насърчава родната продукция и популяризирането на българската култура. Те посочват, че "с промяната на закона беше въведено изискването най-малко петдесет процента от общото програмно време на телевизиите да бъде за европейски произведения". Като добавим отвъдокеанските и турските часове, коментарите са излишни.

Но да се върнем на русофобията! Спомних си за онова министърче Стоянчо Ганев, който се оказа (да беше само той) обикновен мошеник. Нали точно той, съветският възпитаник и зет, искаше да съди Русия за не помня какво си. Нали на такива като него (Евгений Дайнов, Иван Кръстев и - уви, списъкът е дълъг), получили солидно образование под крилото на партийните си бащи, много им се искаше да си сменят биографите. Можех да им предложа трампа с моите житейски данни, тъй като нито съм учил в Москва, нито имам в родата си борци срещу фашизма.    

    Спомних си и за Евгений Бакърджиев и мавзолея. Може би след Паметника на Съветската армия ще нарочат и Паметника на цар Освободител, и Руския паметник, и църквата "Св. Александър Невски"...

Бях писал преди години, че обичам и ще обичам Русия - не заради Владимир Путин (тогава той й беше президент), а дори ако президент й стане Джордж Буш.