30 Декември 2024понеделник22:36 ч.

АБОНАМЕНТ:

АБОНАМЕНТ за онлайн изданието на вестник „ДУМА“ в PDF формат - в редакцията или на имейл abonament@duma.bg: 12 месеца - 105 лв., 6 месеца - 55 лв., 3 месеца - 30 лв., 1 месец - 10 лв. АБОНАМЕНТ за вестник „ДУМА“ 2025 година - каталожен номер 6: „Български пощи“ АД до 15 декември 2024 г.; „Доби прес“ ЕООД до 28 декември 2024 г.; в редакцията на вестника до 20 декември 2024 г. Цени: 12 месеца - 204 лв., 6 месеца - 102 лв., 3 месеца - 51 лв., 1 месец - 18 лв. За повече информация тел. 02 9705 203 и 02 9705 216 отдел „Разпространение” на в-к ДУМА на ул. „Позитано” 20 А. E-mail: abonament@duma.bg АБОНАМЕНТ за онлайн изданието на вестник „ДУМА“ в PDF формат - в редакцията или на имейл abonament@duma.bg: 12 месеца - 105 лв., 6 месеца - 55 лв., 3 месеца - 30 лв., 1 месец - 10 лв. АБОНАМЕНТ за вестник „ДУМА“ 2025 година - каталожен номер 6: „Български пощи“ АД до 15 декември 2024 г.; „Доби прес“ ЕООД до 28 декември 2024 г.; в редакцията на вестника до 20 декември 2024 г. Цени: 12 месеца - 204 лв., 6 месеца - 102 лв., 3 месеца - 51 лв., 1 месец - 18 лв. За повече информация тел. 02 9705 203 и 02 9705 216 отдел „Разпространение” на в-к ДУМА на ул. „Позитано” 20 А. E-mail: abonament@duma.bg

На фокус

Бизнесът очаква по-активни мерки по усвояване на еврофондовете

За седемте години членство в ЕС България е получила траншове за над 9,3 млрд. лв., от които са изплатени половината

/ брой: 60

автор:Йосиф Аврамов

visibility 4241

До няколко седмици предстои подписването на Споразумението за партньорство между Република България и Европейската комисия, с което предложените от нашата страна оперативни програми (ОП) ще станат достъпни за българския бизнес, българските общини и региони, както и за администрацията ни - държавна, общинска и съдебна.
За последните седем години след приемането ни в ЕС около 4,1 млрд. лева е спечелила България от членството си в Европейския съюз. Това показват последните данни на Министерството на финансите и единния информационен портал, отразяващ изпълнението на програмите по структурните фондове на ЕС. Следва да се има предвид, че от 2007 г., когато страната ни стана член на общността, до края на 2013 г. сме внесли в общия бюджет на ЕС 5,253 млрд. лв. За същия период България е получила парични траншове от ЕС по различните оперативни програми за общо 9,353 млрд. лв.
Досега ЕК е възстановила

малко над половината средства

по оперативните програми за периода 2007-2013 г., или 51,29% от сумата. Известно е, че тази сума ще бъде значително по-висока, тъй като през тази и през следващата 2015 г. България ще продължи да получава плащания по проекти от програмен период 2007-2013 г.
От членството ни в ЕС за България има и други ползи като: единния пазар, нарастването на чуждестранните инвестиции и отворените граници за българските граждани, които могат от 1 януари 2014 г. свободно и без ограничения да работят в останалите 27 страни от ЕС. За периода на членство на нашата страна в ЕС - от 2008 г. до края на 2013 г., сумата на всичките чуждестранни инвестиции у нас възлиза на над 30 млрд. лв (данните са на БНБ).
В последните девет месеца на мандата на настоящето правителство с премиер Пламен Орешарски в голяма степен бе преодоляно изоставането в процеса по подготовката и съгласуването на Споразумението за партньорство, което бе налице при кабинета "Борисов" на ПП ГЕРБ и при служебния кабинет, назначен от президента. През второто полугодие на 2013 г. бяха изпълнени редица предложения на представителите на бизнеса и на науката. Сред тях са:
- Създадени са и са разширени партньорствата между науката и бизнеса главно чрез съвместни проекти към Националния иновационен фонд (над 150 бр. от 2005 г. досега - при 6 конкурсни процедури), чрез 7 конкурсни процедури на ОП "Конкурентоспособност", а също и чрез ОП "Околна среда", ОП "Развитие на човешките ресурси" (РЧР) и др.
- Центровете за върхови научни постижения са заложени в Приоритетна ос 1 на новата ОП "НОИР" (Наука и образование за интелигентен растеж), на която управляващ орган ще бъде Министерство на образованието и науката.
- Центровете за компетентност (научноприложни лаборатории) към научните институти при БАН и СА, както и към университетите са предвидени в Приоритетна ос 1 на ОП "НОИР".
- Всяка година съвместно с администрацията са актуализирани и допълвани общите приоритети за иновации и технологична модернизация и други мерки, заложени в ОП. Известно изоставане е налице само в ОП "РЧР" (МТСП). Според работодателските организации са налице и някои  несъответствия между образованието и нуждите на пазара на труда и бизнеса;
- Налице е целево /грантово/ финансиране на оползотворяването на отпадъците, включително и на т.нар. опасни отпадъци. Това е постигнато чрез предвиждане на конкретна мярка по ОП "Околна среда". Подобна мярка е налице и в ОП "Иновации и конкурентоспособност" 2014 - 2020 г.
- Включването на ИКТ като "хоризонтален принцип" практически е във всички видове проекти в Оперативните програми.

Все още не са изпълнени

някои предложения на представителите на бизнеса, както следва:
- Съфинансирането от страна на бенефициентите следва да не превишава 10% или май-много 15%. Например в досегашната ОП "Конкурентоспособност" с управляващ орган МИЕ само в две от 12-те конкурсни процедури то е съответно 10% и 15%.
- Проектозаконът за иновациите трябваше да бъде приет до края на март 2013 г., а в началото на март 2014 г. все още не е разгледан от МС, респективно не е депозиран в парламента.
- Не е изготвена актуална правна рамка за ефективна защита на ИС (интелектуалната собственост) и превръщане на иновациите в конкурентен капитал на научните организации и на фирмите.
- Включването на бизнеса (например БТПП, БСК, АИКБ и др.) като пряк бенефициент към ОП "Конкурентоспособност" в ос "Интернационализация на МСП", а също и в някои мерки към другите ОП.
- Изцяло електронно подаване и електронно отчитане на всички проекти през периода 2014 - 2020 г. В тази връзка са направени само първи стъпки.
- В ОП "Иновации и конкурентоспособност" (ОП "ИК") 2014 - 2020 г. да са допустими за финансова подкрепа иновативни проекти и от сектора "Добивна промишленост".
- Създаване на научно-технологични паркове с бизнес инкубатори. Досега е стартирало единствено изпълнението на договора към ОП "Конкурентоспособност" (МИЕ) за "София Тех парк", но той засега се развива доста бавно и е със спорни резултати.

Възможно е да получи подкрепа

в програмен период 2014-2020 г. сдружението за изграждането на Агротехпарк "Тракия", Пловдив, като той да се финансира от две програми за периода 2014 - 2020 г. - ОП "ИК" (МИЕ) и Програмата за развитие на селските райони (МЗХ). Това вече е позволено от Регламент 1301 от декември 2013 г. на ЕП и Европейския съвет. Подобни технологични паркове следва да се изградят и в Стара Загора, Русе, Варна, Габрово и в други промишлени центрове, където има технически университети и центрове на БАН.
- В ОП "Иновации и конкурентоспособност" към Приоритетна ос "Екология, енергийни технологии и енергийна ефективност" да се предвиди специална конкурсна операция /мярка "Оползотворяване на отпадъци", по която за периода 2014 - 2020 г. да се проведат две конкурсни процедури.
- Създаване на специален кол център към ОП "Иновации и конкурентоспособност" и друг такъв към ОП "Околна среда" за приоритетно финансиране на индустрията за производство на строителни материали от строителни отпадъци от структурните фондове на ЕС, като се ползват върховите постижения на науката.
- Предвижданите данъчни стимули за внедряване на иновации в индустрията досега не са приложени (дори и за известен период от 3 или 5 години), в т.ч. и за бенефициенти по европроекти.
Частично са изпълнени две препоръки, които са както следва:
1. Развитие на структурата на спа дестинациите (финансирането им вероятно е предвидено към бъдещата ОП "Региони в растеж", която ще замени досегашната ОП "Регионално развитие" (МРРБ) и ПРСР (МЗХ).
2. Изграждане на около 10 нови завода за бутилиране на минерална вода и други напитки на тази основа. Финансирането им вероятно е предвидено към бъдещата ОП "Иновации и конкурентоспособност" (МИЕ) и ПРСР (МЗХ).
 За по-доброто оползотворяване на средствата от ЕС от представителите на българската минна индустрия, в която се създава значителна добавена стойност и са заети няколко десетки хиляди миньори и инженери, Министерският съвет, както и Народното събрание, в кратки срокове следва да изготвят изменение на нормативната ни уредба относно следното предложение, което отдавна се поставя от представителите на бизнеса:
    а) Да бъде създаден самостоятелен единен държавен орган от типа на Държавна агенция или Държавен комитет по "Геология и минерални суровини", на пряко подчиненение на председателя на Министерски съвет. Тази структура ще координира и управлява процесите, свързани с геоложкото търсене, проучването, добива и преработката на всички видове минерални и скални суровини на територията на България, които съгласно съществуващия Закон за подземните богатства са на разрешителен коцесионен режим;
    б) В рамките на тази държавна агенция или държавен комитет следва да има обособена т. нар. Национална геоложка служба (както е във всички европейски страни), чрез която ще се организира и осъществява държавната политика в този важен сектор на българската икономика. Чрез нея ще се реализират всички онези регионални геоложки изследвания (кондиционно геоложко картиране, регионални геофизични и геоеколожки проекти). Последните не са присъщи на частните инвеститори в сектора, но създават условия за навлизане в България на все по-мащабни и интересни частни инвестиционни проекти в проучването и добива на конкретни видове минерални суровини.

Друга важна задача

пред правителството и парламента е непосредствено след подписване на Споразумението с ЕК за партньорство да приемат изготвения в края на 2013 г. от работна група към съветите на НС на БСП проектозакон за управление на средствата от ЕС. Този проект в кратки срокове следва да бъде съгласуван със социалните партньори в Националния съвет за тристранно сътрудничество и с другите заинтересовани браншови камари, както и с представителите на общинските администрации.
От изключително важно значение за бенефициентите по ОП, предназначени за бизнеса, е да се създаде към Българската банка за развитие (ББР) специализиран фонд (подобно на фонд "ФЛАГ", от който се финансират общините), предназначен за т.нар. мостово финансиране. Досега поради липса на средства за съфинансиране и невъзможност да осигурят банкови гаранции около 30% от бенефициентите по ОП "Конкурентоспособност" и голяма част от бенефициентите по ПРСР (особено по мярка 123, предназначена за хранителната индустрия) се отказват от вече сключени договори с управляващите органи. За целта в ББР се изготвят нови кредитни продукти, които следва да станат ефективни в момента, когато започнат да се приемат проекти по ОП в новия програмен период 2014-2020 г.

Има ли нелегален внос на добитък от съседна страна

автор:Дума

visibility 46567

/ брой: 244

Неизвестна болест покоси 200 овце във ферма в Карнобатско

автор:Дума

visibility 43131

/ брой: 244

65% срив на чуждите инвестиции

автор:Дума

visibility 47117

/ брой: 244

Банките уличени в нелоялни практики при отпускане на кредити

автор:Дума

visibility 47497

/ брой: 243

Путин готов за диалог с Тръмп и Зеленски

автор:Дума

visibility 46755

/ брой: 244

Русия без условия за преговори с Киев

автор:Дума

visibility 44726

/ брой: 244

Белград минава на безплатен транспорт

автор:Дума

visibility 42069

/ брой: 244

Левите в Румъния се оттеглят от преговорите

автор:Дума

visibility 41170

/ брой: 244

Светът през 2024

автор:Дума

visibility 64911

/ брой: 244

Турбулентната политическа 2024 година

автор:Юлия Кулинска

visibility 53217

/ брой: 244

БСП се нуждае от радикална промяна

автор:Юлия Кулинска

visibility 47469

/ брой: 244

2024 - историческата година за БСП

автор:Александър Симов

visibility 44930

/ брой: 244

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ