България - еврошампион по доплащане за здраве

Аида ОВАНЕС

Случаите на катастрофални разходи за здравеопазване са по-високи в Белгия, отколкото в повечето други страни в Западна Европа, става ясно от констатациите в доклад от европейския офис на Световната здравна организация. Той е част от поредица от проучвания в държави, генериращи нови доказателства за финансовата защита в европейските здравни системи. От доклада става ясно, че Белгия е с най-висок процент разходи за здравеопазване от джоба на пациентите сред страните в Западна Европа. Едно от 20 белгийски домакинства през 2020 г. е имало финансови затруднения поради лични плащания за здравеопазване, обяви регионалният директор на СЗО за Европа Ханс Клуге. "Това е сериозно безпокойство", коментира  в изявление Клуге, който е белгиец.

Причините са различни 

Голяма част от въпросните разходи са за медицински изделия като очила, слухови апарати, но и заради болнични грижи. Изследователите обаче обясняват, че в по-бедните домакинства катастрофалните разходи се дължат главно на извънболничната помощ, лекарствата и диагностичните тестове. Въпреки че авторите на доклада на СЗО признават действията на правителството за подобряване на ситуацията (замразяване на годишния лимит за доплащане, разширяване на покритието за стоматологични грижи и др.), те подчертават, пречките остават. СЗО/Европа дава доста препоръки, сред които премахване на ретроспективно възстановяване на разходите за всички здравни услуги, освобождаване на домакинствата с ниски доходи от различните форми на доплащане и др.

Катастрофалните разходи за здравеопазване може да означават, че едно домакинство вече не може да си позволи да посреща други основни нужди, като храна, жилище и електричество.

Докладът на СЗО/Европа за високите доплащания за здраве в Белгия неминуемо напомня на българина за неговите си доплащания в тази сфера. И това не е само усещане на платците, а е подчертавано неведнъж в докладите на международни институции.

Колко е здравната вноска у нас? 

Някой може да каже, че здравната осигуровка в България е ниска. Да, тя е 8% към обществения фонд. Но българинът плаща за здраве и чрез данъците си съм държавната и към общинската хазна, огромна част от хората плащат и през допълнителното здравно осигуряване. Да не забравяме и напълно законното принудително плащане за избор на екип (при операции), дори когато екипът е единствен в болницата. Така че, ако бъде вдигната вноската към НЗОК, другите плащания и доплащанията от джоба дали ще отпаднат? Дали доктори и сестри ще бъдат поне малко по-доволни от възнагражденията си? Едва ли.  

България има висок процент на катастрофални разходи

за здравеопазване в сравнение с други европейски страни, обяви през юли миналата година в свой доклад СЗО/Европа. От него стана ясно, че през 2018 г. 1 от 5 домакинства е направило плащания от джоба си, които надвишават капацитета им да плащат за здравеопазване с поне 40%. Личните доплащания за амбулаторни лекарства (за извънболнично или домашно лечение), са основният двигател на катастрофалните разходи за здравеопазване в България. Те засягат най-много бедните домакинства, възрастните и хората от селските райони. Тези разходи се увеличават с течение на времето пише в доклада, озаглавен: ДМогат ли хората да си позволят да плащат за здравеопазване? Нови доказателства за финансовата защита в България". Близо 15% от населението не е осигурено и има достъп само до няколко публично финансирани здравни услуги. 

Изследователите не отричат минималния напредък, но подчертават, че през 2019 г. 

доплащанията у нас са 39%

от разходите за здравеопазване, докато средното за Европейския съюз е 21%!

Една от препоръките на СЗО е намаляване на цените на лекарствата и увеличаване на бюджета за здравеопазване, тъй като публичните разходи за здравеопазване в България все още са ниски в сравнение с повечето страни от ЕС - 4% от БВП през 2019 г. при средно за ЕС 6%. И от СЗО подчертават, че у нас цените на лекарствата са високи в сравнение с други страни от ЕС.

Виждаме, че независимо от препоръките, към момента не сторено нищо за намаляване на доплащанията за пациентите, особено що се касае за лекарствата.

Когато СЗО окачестви като "сериозна загриженост" високите нива на здравни разходи, обикновено това означава, че разходите са толкова високи, че домакинствата вече не могат да си позволят основни нужди като храна, жилище и отопление.

Ръководителят на офиса на СЗО в Барселона за финансиране на здравни системи Тамаш Еветовиц коментира миналото лято: "Силната зависимост на България от плащания от джоба за здравеопазване е предизвикателство за универсалното здравно покритие - идеята, че всеки трябва да може да използва качествени здравни услуги, без да изпитва финансови затруднения". 

Засега особено движение по въпроса няма. Това много лесно може да се обясни от отговорните с липсата на редовно правителство, спорадични парламенти и прочее. Казано иначе - здравеопазването у нас продължава да е оставено на самотек. Особено по отношение на доплащанията от пациенти.

За по-малко - повече пари

Числата може би говорят по-добре от усещането на потребителя. По данни на НСИ през четвъртото тримесечие на 2022 г. разходите на домакинствата за здравеопазване са нараснали с 18,4% спрямо същия период на 2021 г. Ако през четвъртото тримесечие на 2021 г. едно домакинство е харчело средно 259,80 лв. за здраве, то за същия период на 2022 г. парите скачат на 304,41 лв. За сам човек средната сума нараства от 125,70 лв. на 148,81 лв. (с 18.4%). Но любопитното в статистиката е, че в споменатия период на 2021 г. разходите за здраве са 6,7% от общите харчове, докато година по-късно българинът ги "свива" на 6,6%.

Здравеопазването е в топ 5 на увеличените през февруари 2023 г. цени спрямо предходния месец, като в тази сфера ръстът е с 1%. Няма нищо нередно щом цените в съобщенията например за месец са нараснали с 1,9%. 

ДДС на лекарствата

"За лекарствата по лекарско предписание, които се отпускат не по Здравна каса, ДДС трябва да е 9%. За частта, която плаща Здравната каса, ДДС трябва да е 0%", каза преди дни представителят на България в Европейската агенция по лекарствата проф. Илко Гетов. Да припомним, че и в сегашната предизборна пПрограма на БСП е записано: "Намаляване на ДДС върху лекарствените продукти и медицинските изделия на 9%". 

Много анализи и много доклади - и български, и международни, се изписаха през годините. Може би вече е време за действия за намаляване на доплащанията от джоба на българина за здраве. А и идат нови избори - нека спечелилият ги покаже, че е заслужил доверието на гласоподавателите. 

А минималната заплати?

От 1 януари 2023 г. минималното месечно възнаграждение в Белгия е 1954,99 евро. 

В България минималната заплата от началото на тази година е 780 лева, което е 398,8 евро месечно. Излишно е да се припомня, че българските граждани са с най-ниско минимално възнаграждение в Европа.