9 септември промени България

С всяка изминала година остават все по-малко съвременници на онзи 9 септември преди 80 години, който дойде благодарение на ентусиазма и самоотвержената борба на хилядите млади хора, които изповядваха идеалите на Левски и Ботев, идеала за чиста и свята Република. Това бяха работници, селяни, интелектуалци, студенти, ученици, комунисти, безпартийни, патриоти. Това бяха достойни, верни синове и дъщери на майка България, които не се примириха с омразната монархофашистка власт, довела страната ни до две национални катастрофи.
Девети септември е завършекът на антифашистката борба у нас, която винаги е била неразделна част от световната съпротива срещу хитлерофашизма, милитаризма и монархофашизма. Участниците в тази борба изпълниха достойно своя дълг пред историческото време, пред народа и човечеството. Този ден постави началото на ново народно управление, което имаше за задача да изгради по-справедливо общество, лишено от експлоатация и насилие, общество на социално равенство. Девети септември е не само Ден на Свободата, но и ден на сбъднатите надежди и мечти на много поколения българи. На този ден у нас победи истинската демокрация, защото правителството на Отечествения фронт е първото истинско демократично правителство в новата история на страната. Този факт е неоспорим и само хора, лишени от чувство за историческа справедливост, могат да го оспорват и отричат. Все повече млади хора отсега нататък ще търсят причините и истината за този ден, защото народ, лишен от историческа памет, не може да върви напред, да има прогрес, да има национално самочувствие.
Хората, извоювали славата на Девети септември, няма от какво да се срамуват.

Българските антифашисти трябва да бъдат горди

със своето участие в борбата срещу нацизма, заедно с всички прогресивни сили в света, обединени в антихитлеристката коалиция. Затова Девети септември е техният празник, най-скъпият и най-човешкият. Това е празник, който макар и заличен от официалния календар, ще остане завинаги в паметта на народа ни!
И ако в най-новата ни история тази дата е заклеймявана, обругавана и охулвана от нашите опоненти, то ние, българските антифашисти, сме призвани да я съхраним за историята. Няма страна в света, която със закон да обяви част от своето историческо минало за незаконно, така както направи преди десетина години СДС в парламента.
Днес определени среди се опитват да отрекат историческото значение на 9 септември. Отрича се най-напред значението му на ден на победата над фашизма. Използван е доводът, че в България не е имало фашизъм.

В България имаше фашизъм

жесток и безскрупулен.
Той се прояви най-напред в законодателството. В България бяха приети типичните за фашизма расистки закони. Законът за защита на нацията бе пряка заемка от немсконацистките расистки закони. Евреите бяха подложени на безчовечно преследване. Те бяха прогонвани от своите домове и пращани по лагери. Над 11 хиляди евреи от Беломорието и Тракия, които тогава се намираха под българска юрисдикция, бяха предадени на немците и изпратени в лагерите на смъртта. От всички тях се върна жив само един.
Фашизмът се прояви и в забраната на партиите, а политическите противници бяха подложени на жестоко преследване. Без съд и присъда бяха избити стотици партизани и ятаци, запалени и изгорени бяха и стотици къщи, а антифашистите преминаха през затвори и концлагери.
Фашистката природа на държавната власт намери категоричен, неподлежащ на оспорване израз и в обстоятелството, че България стана съюзник на нацистка Германия, т.е. на една свръхфашистка държава.
Лъжедемократите у нас се опитват да отрекат и общонационалния характер на 9 септември. Той бил дело на комунистическата партия. Това е също невярно.
Доколкото фашизмът бе опасност за цялата нация, борбата срещу него бе общонационална задача и в нея се включиха всички действителни патриоти – комунисти, земеделци, социалдемократи, звенари, радикали, буржоазни демократи, безпартийни. Вярно е, че Комунистическата партия бе водеща сила. Тя даде и най-много жертви, но това обстоятелство не отнема общонационалния характер на победата на 9 септември.
Нека припомня, че на 9 септември държавната власт бе овладяна не от Комунистическата партия, а от Отечествения фронт – широка коалиция, в която бяха представени четирите най-големи по онова време партии: БРП (к), БЗНС “Ал.Стамболийски” (известен още и като “Пладне”), БРСДП и Политическият кръг “Звено”. По-късно към ОФ се присъедини и Радикалната партия. В правителството комунистите съвсем не бяха мнозинство – те имаха само една четвърт от 16-те министерства. Представители на БРП(к) в МС бяха Добри Терпешев, Антон Югов, Минчо Нейчев и д-р Рачо Ангелов; БЗНС “Ал.Стамболийски” участва в правителството на ОФ също с четирима министри – Никола Петков, Асен Павлов, Борис Бумбаров и Ангел Держански. БРСДП бе представена с двама души – Димитър Нейков и Григор Чешмеджиев. Солидно представен бе и Политическият кръг “Звено”: Кимон Георгиев, Дамян Велчев, Петко Стайнов и Станчо Чолаков. При това “Звено” имаше някои от най-важните министерства: Кимон Георгиев бе министър-председател, Дамян Велчев - министър на войната, проф. Петко Стайнов – министър на външните работи. В правителството намират място и двама безпартийни – Димо Казасов като министър на пропагандата и проф. Петко Стоянов като министър на финансите.
Общонационалният характер на делото на 9 септември намери категоричното признание на всички големи личности от онова време.
Във в. “Народно земеделско знаме” от 9 септември 1946 г. Никола Петков в статията “Делото на 9 септември е народно дело“, пише следното: ”Наистина голяма историческа дата. Цели двадесет и една години българският народ се бори, за да я осъществи. На 9 септември 1944 г. българският народ – земеделци, работници и народнически интелектуалци, събори фашистките управления, личните режими и монархията и тури край на дворцовата външна политика, която бе обвързала България към тевтонската колесница и направи три национални катастрофи... Делото на 9 септември е народно дело.”
Тази статия е писана две години след 9 септември 1944 г., т.е. когато Н. Петков е вече в опозиция на правителството. Конфликтът, в който се е оказал с Отечествения фронт, не му пречи да даде обективна оценка на тази историческа дата.
9 септември постави началото на качествено нова обществено-икономическа система, в която основната ценност са не парите, не имуществото, а човекът, човешката личност. Докато парите при капитализма са превърнати в основна ценност и цел, то при социализма са единствено и само средство. Цел е човекът, неговото развитие в съответствие със социалната му същност. Социализмът осъществява – в границите, определени от природата – възможно най-висока степен на равенство. Всички имат относително равно отношение към средствата за производство. Никой никого не експлоатира, никой никого не поставя в икономическа зависимост. Социализмът осигурява на всеки човек условия за труд и по този начин - условия за неговото развитие, доколкото именно в труда и чрез труда човекът е в най-голяма степен човек. Социализмът означава освен това мир и братство на народите. Създавайки относително равното отношение към средствата за производство, той отнема и основанието едни хора да убиват други хора. Човек за човека е не вече вълк, а именно човек, който има същите естествени права, които има всеки друг човек – правото на живот, на здраве, на хляб, на щастие. Това, което човек иска за себе си, това той иска и за другите.
В течение на 45 години ние строихме социализъм. Можем с задоволство да кажем, че

постигнахме извънредно много

В редица направления нашата промишленост достигна европейско и дори световно равнище. Нашето земеделие, поставено на кооперативни начала, завладя високи върхове. За науката, културата и изкуството настъпи истински златен век. Народът ни заживя в мир и труд. Нямаше безработни, нямаше гладни. Образованието и здравеопазването бяха напълно безплатни. Престъпността бе сведена до минималните си размери, нямаше поръчкови убийства, нямаше наркомания, нямаше проституция. Нека при това не се забравя, че своята съзидателна дейност ние започнахме от едно равнище далеч под нулата. В продължение на 4 години България бе тотално ограбвана от Хитлеристка Германия, икономиката ни бе разрушена, трябваше да плащаме и милиарди долари репарации. И въпреки това успяхме. Ние доказахме, че социализмът е осъществим, че той е действен обществен строй.