Балканската Нова година

Ритуалното посрещане на Новата година е древна традиция, която се спазва по целия свят. Обичаите са различни при различните народи. На Балканите, колкото и малки да са по територия, има огромно разнообразие по отношение на традициите в коледната и новогодишната нощ. Все пак има и някои общи неща. Сред тях са новогодишната трапеза и веселбата, придружена от фойерверки, глъч и танци. Още една често срещана при всички традиция е да се раздават подаръци. Обща е и новогодишната пита или баница, в които се слага сребърна или златна монета. Смята се, че този, комуто се падне парата, ще има добра и богата година, в която ще успява в начинанията си. Още една характерна обща черта е на новогодишната трапеза да има сладкиши. В редица балкански страни традиционните сладки изкушения се приготвят с мед. Важно място на масата имат и свежите плодове.

Игра на пари

В Гърция има богати и изключително разнообразни обичаи в посрещането на Новата година, а е известно, че гърците са хора, които отдават сериозна почит към традициите. Всеки край си има свои специфични ритуали, но общото е, че 1 януари е денят, в който се почита свети Василий. Интересното е, че в старите гръцки традиции свети Василий наподобява Дядо Коледа, защото през нощта минава и оставя подаръци в обувките на децата. Една от традициите, които се спазват във всеки гръцки дом, е приготовлението на обредния хляб Василопита, в който се скрива сребърна или златна монета. Според гръцките вярвания това е монетата на съдбата. Василопитата се разчупва от главата на семейството и той разпределя парчетата хляб между всички, седнали на масата. Традицията да се меси Василопитата идва от легендата, според която, навръх Нова година свети Василий помогнал на бедните хора да платят данъците си. Светецът омесил много пити и ги раздал, а когато хората ги разчупили, във всеки хляб имало някаква ценност. Друго традиционно ястие са т.нар. Курабиадес - меденки, които задължително се украсяват с маслинови клончета и плодове.
Гърците вярват, че 1 януари вещае как ще протече цялата година. Един от традиционните начини да проверят късмета си е, като играят на карти, залагайки пари. Смята се, че който спечели в играта, ще има добра и благодатна година. Стара традиция в Гърция е на Нова година да се раздадат колкото се може повече дребни монети на децата.
На 1 януари гърците, които са силно религиозни, задължително отиват на църква. В някои краища на страната се смята, че на връщане от служба пред входната врата трябва да се удари нар, защото това носи щастие.
Важни за гърците са традициите, свързани с морето. На някои острови се плетат венци, които децата отнасят до морето. Миналогодишните се хвърлят във водата, а новоизплетените само се потапят. След това се вземат камъчета от брега и се занасят в домовете. Смята се, че така морето ще пази къщата на стопанина.
Гърците са известни с умението си да се веселят и затова нощта на Нова година е дълга и жизнерадостна. Смята се, че годината трябва да се посрещне, като се дочакат първите лъчи на идващата зора. Призори децата се събират и започват да обикалят по къщите, като пеят песни, пожелавайки "Честита Нова година!". В замяна поздравените трябва да дарят на децата парички.

Яж сладко, за да ти е сладка годината

Нова година в Турция се посреща като официален празник на 1 януари от 1935 година. През 1926 г. Ислямският календар е заменен от Грегорианския, но до 1934 г. Новата година се посреща няколко дни по-късно. След 1935-а турците възприемат редица общи с християнския свят традиции, включително и Дядо Коледа, който в Турция се нарича Ноел Баба. Турците обаче не украсяват коледни дръвчета (въпреки че прези последните години и тази традиция започва да се възприема от все повече турски семейства).
В Турция семействата посрещат Нова година заедно на богата трапеза. Основното ястие се приготвя от агнешко месо. Сервира се също и пиде - традиционна турска питка. На масата често присъства и пилаф, приготвен от булгур. Разбира се, турците обръщат специално внимание на сладкишите, в които са традиционни майстори. "Яж сладко, за да ти е сладка годината", казват те. Освен баклавата и локума, на трапезата често се слага и кекс, приготвен с кестени. На масата трябва да има и нарове, защото и според турците нарът носи голям късмет.
През празничната вечер се отварят външните врати и се поръсва със сол, за да бъде прогонен лошият късмет. Турците, както и много други народи, вярват, че в навечерието на Нова година шансът работи по-силно, отколкото през останалата част на годината, затова мнозина се запасяват с лотарийни билети, които трескаво проверяват.

Сърбите празнуват два пъти
 
Тъй като сръбската Православна църква все още приема летоброенето по Юлианския, а не по Грегорианския календар, сърбите имат възможност да празнуват Нова година по два пъти - на 31 декември срещу първи януари и на 13 срещу 14 януари. В сръбската традиция Коледа (или Божич) е сред най-големите празници в годината. Тя се отбелязва на 7 януари, когато у нас празнуваме Ивановден. Нощта преди Коледа сърбите наричат Бадня, на името на старото божество, изместено от християнството. Преданията разказват, че когато приели християанската вяра, сърбите хвърлили дървените идоли на Бадня в огъня. Оттогава на Бъдни вечер се горят клонки от дъб, като единият край се намазва с мед.
По отношение на празничния обреден хляб сръбската традиция не се различава от останалите. По време на месенето на тестото за традиционната чесница се поставя паричка от благороден метал, която е дар за Иисус Христос. Най-старшият в семейството разчупва питата и раздава парчета от нея на останалите членове на фамилията. Сръбската Коледа е семейна традиция. Това е време, когато всички членове на фамилията трябва да се съберат заедно. Сърбите приемат, че ако на Нова година вали сняг, това е добра поличба и годината ще бъде плодородна и успешна. Ако е суха и топла - това е лош знак.

Три дни веселие

Босненците обичат да се радват на посрещането на Нова година дълго, затова веселбите започват вечерта на 31 декември и продължават чак до 2 януари, като през трите вечери празненството върви с еднаква сила. Празникът там също е свързан с богато отрупаната трапеза, като се набляга най-вече на месните ястия, но без свинско. Вместо питка в Босна се приготвя традиционна баница, която местните наричат бурек. Тя обаче също е с месо и се поднася като предястие. Друго традиционно предястие е телешката глава. Сред основните ястия често присъства т. нар. лонац. Той е подобен на кавармата. Приготвя се в гърне и в него трябва да има три вида месо и различни зеленчуци.