"Женска" болест не е само женска
Затлъстяване и цироза може да доведат до рак на гърдата при мъже
/ брой: 9
Ракът на млечната жлеза е най-честото онкологично заболяване при жените - в България например през 2007 г. новозаболели са 3583 жени, а при мъжете - 39. Поради редкостта на заболяването, то се открива по-трудно и по-късно, отколкото при жените. Обикновено засяга мъжете над 60 г., но и по-младите не са застраховани. По-често се засяга лявата гърда, обяснява доц. д-р Петранка Троянова, онколог в УМБАЛ "Царица Йоанна-ИСУЛ".
Причини и рискови фактори
Както при жените, така и при мъжете причините за рака на гърдата не са напълно определени.
V Излагането на йонизираща радиация е свързано с повишен риск от развитие на тумора при мъжете (ако преди това е правена лъчева терапия за лечение на други злокачествени заболявания в областта на гърдите - например Ходжкинов лимфом).
V Хиперестрогенемия (високи нива на естроген). Мъжете обикновено произвеждат малки количества от женския хормон естроген, но някои заболявания могат да доведат до необичайно високи нива на хормона. "Двете заболявания, при които мъжете имат необичайно високи нива на естроген, са синдром на Клайнфелтер и цироза на черния дроб. Затлъстяването е свързано и с повишени нива на естроген и уголемяване на гърдите при мъжете", обяснява доц. Троянова. Рискът от развитие на рак на гърдата при мъжете със синдром на Клайнфелтер е до 50 пъти над този при мъже без това заболяване.
V Мъжете, които имат няколко роднини жени с рак на гърдата също са с повишен риск от развитие на болестта. При мъже, наследили мутации в свързания с рака на гърдата ген BRCA-2 вероятността от развитие на болестта е увеличена около 80 пъти. BRCA-2 е ген в хромозома 13, който обикновено участва в потискане растежа на клетките. Мутациите в този ген водят до повишен риск от развитие на рак на гърдата, на яйчниците и на простатата. Около 15% от случаите на рак на гърдата при мъжете се дължат на мутации в гена BRCA-2. Ролята на гена BRCA-1, който се свързва с фамилния рак на гърдата при жените, не е толкова ясно определен при мъжете, казва доц. Троянова.
Разновидности
"Най-разпространеният тип е инфилтриращият дуктален карцином, който е чест и при жените. Произходът е от дуктусите (каналчетата) на гърдата, а "инфилтриращ" означава, че раковите клетки са се разпространили извън дуктусите в околните тъкани. Лобуларният рак (на млечните жлези) е чест при жените, но изключително рядък при мъжете.
Признаци
Най-честият симптом е намирането на твърда, неболезнена туморна маса под мамилата (96% от случаите). Средният размер на тумора при мъжете, открит за първи път, е около 2,5 см в диаметър. Ракът може да причини кожни промени в областта на зърното, може да се появи кървав или мътен секрет, но болка се среща само в 4% от случаите. Налице са и типични за раковите заболявания симптоми - общо неразположение, слабост и загуба на тегло, казва доц. Троянова.
Диагностика
"Тъй като мъжете имат малко жлезна тъкан, туморът в гърдата се палпира лесно и достъпен за биопсия.
Образните изследвания - мамография, компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс, ултразвук и костно сканиране може да направят оценка на наличието на метастази и степента на разпространение, след като първоначалната диагноза е била направена", уточнява доц. Троянова.
Лечение
Подобно на рака на гърдата при жените, лечението зависи от стадия на заболяването и общото физическо състояние на пациента. Лечението е комплексно и включва оперативно, лъчево и лекарствено лечение. Повечето мъже с рак на гърдата първоначално се лекуват опертаивно. След операцията често се предписва адювантна терапия (своеобразно допълващо лечение след операция, което цели да се спре появата на метастази). Адювантна терапия включва химиотерапия, лъчетерапия, таргетна терапия и хормонозаместителна терапия.
Прогноза
Доц. Троянова пояснява, че данните за 5-годишната преживяемост (процентът на пациентите, които живеят най-малко 5 години след поставяне на диагнозата) показват, че открито в 0 стадий (когато раковите клетки не са се разпространили извън дуктуси), заболяването е 100% лечимо. В I стадий, когато туморът е по-малък от 2 см болестта е лечима в 96% от случаите, а във втори стадий - 84%. При третия (тумор по-малък от 5 см, но се е разпространил на аксиларни лимфни възли) лечими са 52% от случаите, а в четвъртия, когато разсейките са из цялото тяло - 24%.