Тестът "Кадафи"

21. Hannibal ante portas; Кадафи пред Бенгази
В началото всичко изглеждаше измамно лесно.
Беше прозвучала само увертюрата, завесата тъкмо започваше да се открехва, а едно самоуверено (или политически наивно) въображение вече виждаше победния финал на спектакъла "Кадафи: краят на един тиранин". Ето така:
Диктаторът е сам, изоставен и забравен от своите пълководци, легиони, преторианци, телохранители, масажистки, възпевачи, хвалители и звездобройци; осъден от своите довчерашни световни ухажори, тези многоовластени, безпринципни, политически  лицемерци, които го обгрижваха и възнаграждаваха.
Самотен и обезверен, диктаторът нахъсва рехавите си привърженици от площада с бесилките. Покачил се е на някакъв покрив. От високото вижда пламъците, които се издигат от Баб ел-Азизия чак до върховете на минаретата, а протяжното "Аллаху акбар!" ги изпраща като отчаяно послание към небесата. Пожарищата озаряват пясъчно-сивото лице  Триполи, наричан някога Аруса ал-Бахар ал-Мутавассат, сиреч - Невестата на Средиземноморието.
Мумар бен Мохамед Аби Менияр Абдел Салям бен Хамид ал Кадафи, Годеникът на Невестата, въплъщението на Мойсей, Исус и Мохамед, Световният пророк, Авторът на окончателните истини, Творецът на извечните скрижали, Пустинният Байрон, Възкръсналият Омар Мухтар, Кралят на кралете, принцовете, шейховете, султаните, племенните вождове и кметове на цяла Африка, Вождът на либийската революция, Владетелят, Властелинът, Самодържецът, Богът, "бясното куче на Изтока" и "любимият враг на Запада", международният терорист и рекетьор стои на покрива и гледа горящия град.
Някога император Нерон Клавдий Цезар Август Германик, Велик понтифик, народен трибун 14 пъти, Император 13 години, Консул 5 пъти, Баща на Отечеството (Imperator Nero Claudius Caesar Augustus Germanicus, Pontifex Maximus, Tribuniciae potestatis XIV, Imperator XIII, Consul V, Pater Patriae) по същия начин, от покрива на двореца на хълма Палатин, е гледал горящия Рим, опожарен по негова венценосна заповед.
За разлика от император Нерон диктаторът Кадафи не рецитира Омир, а себе си. И не свири на лира, а на нежните петролни струни на международната общност.
Залата е притихнала. В световната ложа тръпне елитната публика от доскорошни приятели, ласкатели и покровители. И всички се питат как ли се казва актьорът, на когото е поверена историческата роля на Епафродит. Понеже очакват зрелищно повторение на знаменитата сцена със знаменитата реплика -  "Какъв велик артист умира!", възкликнал Нерон, преди неговият верен секретар Епафродит да му помогне да си пререже гърлото...
Така изглеждаха нещата в началото.
Днес Кадафи е пред портите на Бенгази. Като Анибал пред Рим.
                . . .

22. Каватина на Кадафи плюс corps de ballet
 "Аллах, Кадафи, Либия!", припяват в ориенталски ритъм верните на Вожда в някаква голяма зала, която медиите нарекоха "бална". В Либия балове няма. За разлика от сцената на The London Coliseum. Този страстен напев напомня прочувствения хор на оперните охранителки от "Кадафи: жив мит": "Аллах да пази лидера ни! За него даваме душата и красотата си!"
На историческата сцена, не на оперната, избухват истински снаряди, свистят истински куршуми, истински танкове мачкат истински хора. И бомбардировачите са истински. И пожарищата. И тежкият черен дим от рафинериите, който пълзи и се извисява над руините, подобно страховития "Колос" на Гойя. И руините са истински, а не купчина театрален реквизит.
По прашната сцена фучат бойни машини; едни въоръжени мъже стрелят срещу други въоръжени мъже; едно племе избива друго племе; монархическата Киренайка срещу джамахирийска Триполитания; африканските наемници срещу опозицията; опозиционери срещу лоялисти; лоялисти срещу роялисти; мюсюлмани срещу джихадисти; диктаторът срещу народа.
Едните веят знамето на крал Идрис, свален от Кадафи преди 42 години, другите издигат над главите си като щитове портретите на Вожда; едните крещят "Муамар, Муамар!", другите крещят "Смърт на кучето!"; и едните викат "Аллах!", и другите викат "Аллах!"; и едните са омотани в традиционните черно-бели шалове, и другите; верните на Вожда развяват зеленото знаме на джамахирията, противниците на Вожда носят зелени тюрбани; зеленото е цветът на исляма; и едните са безмилостни, и другите; и едните пращат емисари по световните столици, и другите; неидентифицирани мародерски банди убиват и грабят, а в свободното си време се изтребват взаимно; командоси от САЩ, Великобритания и Франция щъкат из целия терен на бойните действия; паникьосани бежанци влачат куфари, мъкнат денкове, тътрузят вързопи, мият се в някакви локви, спят под небето, а от другата страна на границата небето е по-различно, по-тихо и по-сигурно.
И вместо кръшната маршировка на балерини в маскировъчни униформи, светът вижда окървавени и накървени хора. Кръвта е истинска, не бутафорна. Из руини и прахоляци се въргалят разкъсани тела. Този път воюващите части на сorps de ballet няма да се изправят, за да се поклонят в края на спектакъла сред аплодисментите на елитарната публика.
Кадафи не пее арии в рок-рап-хип-хоп стил. Той разстрелва и рекетира, обещава и прелъстява, заплашва и се забавлява. Изстрелва на откоси своя безкраен речитатив - "Саркози е клоун, ние го купихме", "Берлускони е предател", "ще смажем враговете", "ще бъдем безмилостни", "с Арабската лига е свършено", "Забравете Запада", "ще превърна Средиземно море в море на хаоса"; после се втурва вихрено в любимото си рондо - "Колонизаторите ще бъдат победени, Франция ще бъде победена, Америка ще бъде победена, Великобритания ще бъде победена, ще превърна живота им в ад"...
И сякаш повтаря, издевателски и сладострастно, "своята" каватина от "Кадафи: жив мит": "Ако не съществувах, щяхте да ме създадете"...
И те наистина го създадоха.
           
            . . .

23. Прелъстеният Запад
Днес никой не знае какво точно става в Либия. Революция? Метеж? Въстание? Преврат? Бунт? Пуч? Със сигурност - гражданска война. За всеки град, за всяка улица, за всяка къща, за всяка рафинерия. 
Международната общност е паникьосана. Но не и прозряла своята отговорност. Не и засрамена от своята вина.
Обаче - дълбоко загрижена. Не за някакви там либийци и техните човешки права. А за своите милиарди. Парализирана. Поради своите (без)срамни финансово-политически сделки с един феодално-олигархичен режим. В ступор. От ужас пред имигрантското цунами, устремено към европейските брегове (от което ползата е само за САЩ).
От върха на своето величествено самомнение "демократичният Запад" винаги се е отнасял към всички извън себе си по един и същи начин: с предразсъдъци и предубеждения, с презрение и пренебрежение, но винаги консумативно. Обсебен от собствената си алчност, Западът се остави да бъде прелъстен от един диктатор. Надмина себе си по лицемерно обгрижване на Кадафи. Обърка флирта с брака. Продаде своите красиви ценности заради своите груби интереси. И сбъдна всички мечти на един световен шантажист.
Днес всички обявяват Кадафи за рersona non grata, осъждат го като престъпник и демонстрират гнусливост, но до вчера хич не се гнусяха да тичат на хаджилък в шатрата на престъпника и да размитат пред него. Кръв се лее в Либия цял месец. И цял месец Западът се чуди и мае какво да предприеме, накъде да тръгне, с кого и срещу кого.
Ненапразно едно от прозвищата на Кадафи е "Пустинната лисица". Като на фелдмаршал Ервин Йохан Ойген Ромел, победителят при Газала и Тобрук (и двата града са в източния край на Либия). И като операцията на САЩ и Великобритания срещу Ирак от декември 1998 г. Цял месец "Пустинната лисица" Муамар върти на шиш "цивилизования свят" и го пече на бавен огън, в собствен петролен сос.

              . . .

24. Интересите или ценностите
А) Ембарго
То е нежно, деликатно някак. Ако Западът наложи строго ембарго на Либия - ще си пререже петролните артерии. И на кого ще наложи ембарго? На собствените си интереси.
Това ще бъде ембарго върху петролните полета на Occidental и Halliburton; Royal Dutch Shell и British Petroleum (с $1 млрд. 800 млн. инвестиции общо); ExxonMobil (инвестиции $97 млн.) и RWE (инвестиции $76 млн.); австрийския енергиен гигант OMV (34 000 барела дневно) и френската компания Total (60 000 барела дневно); германския концерн Wintershall (100 000 барела дневно) и италианския концерн ENI (инвестиции $25 млрд., 244 000 барела дневно).
Б) Хитрости
Те са малки, но самоизобличаващи. Ако САЩ въоръжават опозицията през Саудитска Арабия, не знаят (а може би знаят) дали няма да въоръжат "Ал Кайда". Не че ще им е за първи път. Ако приложат максимата "врагът ("Ал Кайда") на моя враг (до вчера "мое куче") е мой приятел", това ще дискредитира тотално американската антитерористична политика като измамна, бутафорна и фалшива. Каквато е. Защото "американският" петрол има забележителната способност да се укрива под всякакви чужди пясъци.
Тук има два въпроса, на които читателят ще си отговори сам:
Защо още на 5 януари САЩ привикаха своя посланик от Триполи?
Поради какви причини, с каква мисия и с каква цел от края на януари из Либия бродят командоси от спецчастите на САЩ, Великобритания, Франция?
В) Багдад
Ако САЩ и НАТО повторят иракския сценарий, преторианците на Кадафи ще ги обстрелват с американско и европейско оръжие. От 2005 г. досега страните от ЕС са продали на Либия оръжия за 834,5 млн. евро. Най-голям е износът на Италия - за 276,7 млн. евро. Само през 2009 г. Италия е доставила на Либия военни самолети и електронно оборудване за 111,8 млн. евро. Договорът с френско-германския оръжеен концерн EADS е за $371 млн. Какво са договаряли Либия и Англия на онези над 20 тайни срещи през 2004-2007 г. - не знаем. Но знаем, че британската корпорация General Dynamics си осигури през 2008 г. договор за 102 млн. паунда ($165 млн.) за въоръжаване на либийска армия.
Единствената държава, която забрани всички оръжейни доставки и анулира всичките си военни договори с Либия, е Русия. Всъщност Русия наложи ембарго на самата себе си.
Ако бяхме 2003 г., а Триполи беше Багдад, досега да е окупиран от "коалицията на желаещите". Обаче сме 2011 г. и на геополитическия хоризонт не се мержелеят "желаещи". Никой не иска да си посреща войниците в ковчези за чест и слава на няколко петролни компании. Като никога САЩ и НАТО чинно чакат решение на Съвета за сигурност на ООН.
Вариантът "рейнджъри в Триполи" е  разяден от рискове: дремещите клетки на "Ал Кайда" ще се разсънят (ако отдавна не са ги разбудили); Кадафи ще забрави антитерористичните си заклинания и ще се прегърне с "Ал Кайда" "за съвместен отпор на завоевателите"; войната ще роди хаос, хаосът ще наплоди ислямистки терористични групировки; Западът ще обърне срещу себе си целия ислямски гняв, ведно с неговото терористично острие; кадрите от 11 септември ще придобият трагична актуалност...
Ислямският свят е яростно-ревнив към каквато и да е намеса на чужда, неислямска сила - за него това е поредното продължение на кръстоносните походи. И всички, които ще загинат в тази война, независимо дали са верни на Вожда, или искат да го видят обесен на Зеления площад - ще се превърнат в мъченици. Включително - Кадафи. И само дълбокото презрение на арабските страни към Кадафи може да попречи на "бясното куче" да се превърне в знаме. 
Г) Белград
Ако бяхме 1999 г., а Триполи беше Белград, САЩ и НАТО досега да са го разбомбили "прецизно" от едната чиста солидарност и непорочна любов към бандата наркотрафиканти и терористи, възвеличавани като Армия за освобождение на Косово. Ако Либия беше Югославия, досега да са я разпарчетосали. Тогава САЩ и НАТО инсталираха в сърцето на Европейския Югоизток една измислена ислямска държава; назначиха босовете на все същата банда за политически елит; не се посвениха да подкрепят въпросните наркотрафиканти, терористи и дотърчалите джихадисти, муджахидини, чеченци и прочее радетели на демокрацията; и станаха съучастници в методичното, планирано унищожаване на 95% от православните църкви и манастири в Косово.
Днес никой не бърза да разпарчетосва Либия на Триполитания и Киренайка - не за друго, а заради петрола и заради своите си интереси.
Д) Фризерът на баронесата
Истинската драма - историческа, политическа и морална - на "светото" международно семейство гласи - "Не знаем кой сега е "нашето куче", нашият любим враг, пред когото да разстелем червения килим, па да го посрещнем като шейх".
Затова баронеса Аштън предложи "да сложим Кадафи във фризера". В превод на небаронески език - "да съхраним Кадафи за по-добри времена, да го запазим годен за употреба, докато се изясни кой е "нашето куче", че да се разберем с него". 
Това е проблемът. И Кадафи го знае. И опозицията го знае. Затова гражданската война преля и на дипломатическия фронт. И Кадафи праща емисари, и опозицията праща емисари. И Кадафи, и опозицията търгуват и изнудват с една и съща стока: петролът и имигрантският наплив. И той вика "който е против мен - няма петрол, има имигранти". И те. Докато опозицията казва "ние сме кучето-пазач на вашите интереси", Кадафи направи подкупващ ход - "аз съм кучето-пазач, аз решавам чии интереси ще пазя, ще заменя предателския Запад с Русия, Индия и Китай".
Така дипломацията заприлича на пазарлък посред сука в Триполи.

               . . .

25. Цената
"Демократичното семейство" едва сега разбира (дали?): който прави услуги на диктатор, се превръща в негов слуга; който защитава един диктатор, става незащитим; който възнаграждава диктатор, вдъхновява и плоди други диктатори; който оправдава престъпленията на един тиранин, става негов съучастник и съучастник в следващи престъпления; който обслужва един престъпен режим, накрая си плаща за своето усърдно двуличие.
Сега Западът ще трябва да плати цената с огризките от своя политически капитал. Само това е останало в златния капан. Дилемите пред Запада са неразрешими. Ако се съюзи с "Ал Кайда" - ще се самоизобличи. Ако закрепи Кадафи - ще се опозори. Ако реши да воюва - може да отключи непредвидими събития в региона.
Падне ли Кадафи - много червени килими ще са потребни, за да скрият кръвта на отмъщението. Каквото и да говори опозицията.  
Остане ли Кадафи - няма на света толкова голяма пустиня, с толкова изобилен пясък, та да попие кръвта на саморазправата. Каквото и да приказва диктаторът.
Остане ли Кадафи - това ще бъде лидерът на Северна Африка и Близкия изток. Новият Саладин. Моралният победител. Гарантът на мира. Защитникът на човешките права. Носителят на демократичните ценности. Владетелят на петролното богатство. Международният фактор, с когото Западът ще се съобразява, с когото ще преговаря и когото ще ухажва. Отново. И ще преживее най-срамния си провал.
А Кадафи ще диктува, ще изнудва, ще шантажира. И ще подкупва: кого с петролен кладенец, кого с Международната награда за правата на човека "Ал Кадафи", учредена от самия Кадафи през 1988 г. Финансовото измерение на наградата е $250 000. Нейното мото гласи: "Както слънцето свети за всички, свободата е право на всички"...
В момента, в който дописвам този анализ, са сигурни две неща.
Кадафи спря пред портите на Бенгази.
Опозицията прострелва небето с възторжени откоси в очакване на демократичните бомбардировачи.
Съветът за сигурност на ООН най-сетне взе решение и избра въздушния вариант "Белград". До бомбардировките остават "броени часове". Решението изглежда като послание към Кадафи. Като заплашителна покана за преговори, като отпуснато време за размисъл, като начало на обратното броене.
Започна ли войната? Как ще продължи? Кога и как ще завърши? Със сделка? С Международен наказателен съд? Или на сцената ще се появи услужливият Епафродит?   

(Край)
назаем от argumenti-bg.com