Имена
Поезията като резонанс на земетръсното време
80 години от рождението на Андрей Андреев
/ брой: 28
Продрум ДИМОВ
Ако този рядко талантлив поет и преводач, допринесъл в значителна степен за приобщаването на днешната руска литература към националния ни литературен живот, беше жив, на 17 януари т.г. щеше да навърши 80 години.
Дебютната му поетична книга носи заглавието "Неделя" (1971). Следват "И посрещнете щъркелите" (1977), "Долина" (1984), "Нощ през август" (1988), "Докато трае утринният хлад" (1995), "Листо от общото дърво" (1999), "Пътьом" (2000), както и други издания, за да стигнем до последната му поетична книга "Този край на света" (2016).
Едновременно с това талантливото му поетично перо ни предложи блестящи преводи на руските поети Владимир Соловьов, Константин Балмонт, Евгений Евтушенко, Александър Руденко...
Творчеството на Андрей Андреев се отличава не само с изисканата художествена форма, енергична актуалност в тематичен аспект и завладяващ емоционален патос. В стиховете му лиричният герой ни покорява с преклонението си пред красивото в природата, обичта към родния край, нравствено извисеното в обществото, но и с неговите парливи социално-психологически проблеми, душевни сътресения, безпокойства и тревоги. Разбира се, в творческото му полезрение попадат също така и романтичните и интимни преживявания, които са неделима част от неспокойното всекидневие на нашия съвременник. В не една и две от неговите стихосбирки битува неутолимата жажда за хармония, повече красота и светлина в нашия забързан ден. В същото време неведнъж се срещаме с авторовото безпокойство от промъкващите се разминавания между мечти и идеали. Затова в неговия стих диша обичта към трудовите хора, творци на материалните блага, към родината. Но едновременно с това поезията му никога не остава безразлична към онези, които не служеха честно и всеотдайно на своя народ. Тя е резонанс на земетръсното време, в което живеем - безвремие, което безпощадно изпепели довчерашните светли мечти и надежди, погреба възвишени идоли и идеали.
Андрей Андреев беше едно своеобразно уникално творческо и човешко явление в българското духовно пространство. Целият му живот вреше и кипеше в една нестихваща, дълбока душевна борба. Напусна ни физически на 1 октомври 2021 година. Остава обаче жив неговият нестихващ поетичен и човешки глас, който му отреди място сред най-забележителните имена на българския поетичен пантеон.