От редактора
По-добрият модел
/ брой: 202
XXXI олимпийски игри са вече в историята. Те ще се запомнят обаче не само с имената на шампионите, но и с намесата на политиката, която помрачава олимпийския дух и застрашава олимпийските ценности.
Всъщност политиците отдавна разбраха, че войната не е задължително да бъде водена с оръжия. Тя може да е война за умовете на хората, в която спортът заема далеч не последно място.
Защо се вълнуваме от олимпийските победи? Да, това е триумф на човешкото тяло, умения, воля, дух... Но не само. За всяка страна участието на олимпийски игри е и демонстрация на нейния потенциал: човешки, икономически, социален. Неслучайно битката за недопускане на руските спортисти на олимпийските игри бе толкова ожесточена. Безпристрастните наблюдатели с ирония отбелязват, че Игрите в Рио са се превърнали в Панамерикански, а спортните институции са безпомощни срещу оказания им натиск.
САЩ се опитват с всички сили да покажат, че те са моделът за подражание и спортните успехи трябва да са едно от доказателствата. Но дали е така? Оставям настрана факта, че голяма част от американците са дебели и нямат нищо общо с изваяните спортни тела на спортистите. Както и че светлите олимпийски идеали и принципи са твърде далеч от прокламираното консуматорско общество. Макар в таблицата с медалите да са убедително на първо място, САЩ не са чак такъв безапелационен победител. Въпреки вложените огромни финансови средства. Ако хипотетично съберем броя медали на бившите съветски републики в Рио, един днешен отбор на СССР би изпреварил убедително САЩ.
Успехите на руските спортисти, както и на част от бившите републики, се дължат на факта, че като цяло системата на спорта от времето на социализма е запазена, а градените с години бази продължават да функционират.
Но да оставим великите сили настрана. България с 65-ото си място в Рио записа поредното си още по-слабо представяне.
Падането по-надолу в таблицата с медалите говори за непълноценност на общественото устройство, за изостаналост и неефективност на целия народ.
Крахът на социалистическата система се отрази катастрофално за Източна Европа. Защото олимпийските титли са само върхът, в чиято основа стои здрава и силна нация.
Затова на фона на днешното болно, ерозирало и деградирало общество у нас някак неусетно се налага изводът, че социалистическата система е много по-добър вариант.
И не само в спорта.