Отказът от цигари - мисия трудна, но не и невъзможна

Над 60% от хората с тежки диагнози не могат да откажат цигарите, въпреки риска от тях. 64% от пушачите не спират да пушат, дори когато чуят диагнозата "рак на белия дроб" и знаят, че изходът може да фатален. Тази статистика бе оповестена по време на медийна среща в рамките на Третата научно-практическа конференция "Профилактика, диагностика и терапия в млада и зряла възраст - приоритети на съвременното здравеопазване". Специалистите са категорични, че заболеваемостта и смъртността, свързани с тютюнопушенето, са огромно финансово бреме за здравните системи.

"Пушачите правят между 6 и 30 опита през живота си да спрат. Няма вълшебна пръчка за отказване за една нощ", коментира медицинският директор на Центъра по онкология в Коста Рика д-р Ефраин Камбронеро Морага.

"Ако шофираш бързо, увеличаваш риска от катастрофа. И затова сме измислили предпазните колани, въздушните възглавници и дисковите спирачки. Знаем, че нездравословното хранене е вредно, и се опитваме да убедим хората да се хранят по-добре. Създали сме статините, тромбоцитните антиагреганти и стентовете за коронарни артерии. За излагането на слънце има слънцезащитни продукти. При секса, за да се избегне рак от ЧПВ, ползваме кондоми и прилагаме ваксина. Защо не правим това и по отношение на тютюна, щом знаем, че спирането на цигарите е трудна задача за много от пушачите", коментира онкологът проф. Давид Хаят, един от авторите на противораковия план на Франция. Според него сред ефективните мерки е бързото и голямо увеличение на цените на тютюневите изделия и забраната за пушене на обществени места.

"Основната причина за зависимостта към цигарите е никотинът, който действа на ключови структури в централната нервна система, имащи отношение към т.нар. система на възнаграждаването", обяснява механизма на зависимостта към тютюна фармакологът и председател на Българското научно дружество по фармация проф. Георги Момеков. Според него, ако не може да се спрат цигарите, може на организма да бъде доставен никотин и по друг начин - чрез нагряване на тютюн, но без да гори. "Концентрацията на вредните аерозоли в нагреваемите тютюневи изделия е намалена с 95% в сравнение с цигарения дим, а тази на 12 вещества, пряко свързани със сърдечносъдовите заболявания, с 93%. Това би трябвало да промени картината поне по отношение на атеросклерозата, която е свързана с тези токсични вещества", казва проф. Момеков.

Известно е, че в цигарения дим има около 7000 химични вещества - катрани, въглероден окис, арсеник, кобалт, циановодород, олово, фенол и др., които се отделят при горенето на цигара. Димът от края на цигарата, който се поглъща при пасивното пушене, съдържа 3 пъти повече въглероден оксид и от 15 до 300 пъти повече амоняк. Пасивното пушене е с почти същия риск като активното. По тази причина немалка част от медиците препоръчват на пациентите си пушачи да си доставят никотин чрез нагряване на тютюна, а не чрез горенето му.

"Пряко свързани с тютюнопушенето са над 25 незаразни хронични болести, тясна е връзката на вредния навик и с увреждането на кръвоносните съдове. И понеже кръвоносните съдове са в цялото тяло, тютюнопушенето уврежда цялото тяло. Тютюнът е вторият рисков фактор за сърдечно-съдовите заболявания, но той е коригируем рисков фактор, защото зависи от нас", коментира д-р Рада Прокопова, началник на клиниката по кардиология в УМБАЛ "Св. Анна". По думите й в дългогодишната си практика е наблюдавала хеморагични мозъчни инсулти на пациенти под 40 г., които често пушат и употребяват алкохол.