Имена
Отиде си чудотворецът на българската естрада
Неговото творчество вълнуваше с огъня на своята мелодика, любов към човека, топлота, красота и облагородяваше нравствено душевността на нашия съвременник
/ брой: 76
В късите часове на 10 април 2018 година ни напусна Тончо Русев. Неговата кончина сепна и дори като че стресна донякъде хората от високите етажи на властта, които го недолюбваха заради твърдите му и последователни творчески и социално-граждански позиции. Защото той не се поддаде на властови съблазни и остана верен на своята творческа, философска и човешка същност. Не тръгна да се приспособява и конформира с разрушителите на социалистическа България. Открито се обяви против безразсъдната разруха и безпрецедентния духовен упадък на страната ни. Затова и изчезна от полезрението на много от сегашните продажни медии.
Навремето този някогашен работник от бургаския завод "Червено знаме" с немалко материални лишения и неволи, успява да завърши Консерваторията като тромпетист. За да запише след това едни от най-плодовитите страници в съвременната ни музикална история. Първите му стъпки на ентусиазиран дипломиран професионален музикант ни отвеждат в родния му град Бургас, където оркестранства в ресторанта на Морското казино. От 1956 година невероятното му дарование на виртуозен тромпетист го нарежда, заедно с Морис Аладжем, Димитър Ганев, Вили Казасян, Николай Арабаджиев сред основателите на представителния оркестър на на Радио София, а по-късно и на "Балкантон".
Темпераментният глас на любимия му тромпет не може обаче да задоволи неудържимите му творчески амбиции и макар и плахо, прегръща идеята да се настрои на композиторска вълна. Грейват му очите, когато един ден му попада в ръцете стихотворението на Дамян Дамянов "Звезди" и му хрумва да напише песен по него. Неин пръв изпълнител е Георги Кордов. През следващите десетилетия повече от 1000 поетични творби на талантливи наши поети ще зазвучат, облечени в новите си мелодични одежди, в концертните зали, по радиото и телевизията, у нас и в чужбина. За отбелязване е обаче, че в новото си творческо поприще Тончо Русев се насочва да музицира лирични творби на най-популярните ни поети: Евтим Евтимов, Калин Донков, Георги Константинов, Павел Матев, Петър Караангов, Христо фотев, Недялко Йорданов и много други. Не по-малко прецизен е и подборът му при певците, на които поверява своите нотирани рожби: Лили Иванова, Васил Найденов, Веселин Маринов, Йорданка Христова, дует "Ритон", Богдана Карадочева, Йордан Караджов, Георги Христов и други ярки дарования на родната ни попмузика. Големият композитор градеше своя професионален ръст в постоянно сътрудничество с изпълнителите. Горещият прием на мелодиите стимулираше творческата му кариера. Но в същото време сме длъжни да изтъкнем и неговата неоспорима заслуга за израстването на десетки талантливи поппевци.
Усетил някога окуражаващата подкрепа на всепризнатия патриарх на българската естрадна песен Йосиф Цанков, Тончо Русев тръгва уверено по неговия път и обогатява в емоционално - тематичен план песенното наследство, завоювайки нови върхове и мащаби на естрадния жанр. Мелодиката на неговите песни диша много човечност и любов във всичките им измерения. Тяхното художествено-естетическо богатство има могъщо емоционално и нравствено въздействие в душевността на няколко поколения българи.
Именитият композитор се опази от набезите на чуждопоклонничеството и англоманията, които не престават безпрепятствено да пренебрегват, мачкат и унижават родната попмузика. Неведнъж е изразявал пред мен възмущението си от пагубното влияние на част от англоезичните песни, които заливат зали и стадиони, като немалко от тях са със съмнителни художествено-естетически качества. Да не говорим за тяхното загърбващо българската песен присъствие на малкия екран. Вбесяваше го безхаберието и безотговорното отношение на компетентните ни държавни органи. В същото време постоянно разхождаше пръсти по клавишите на пианото, като даряваше с вълнуващи мелодии стотици поетични творби, защитавайки високите достойнства на родното ни песенно изкуство, черпещо сила, мъдрост и енергия от неизчерпаемия чист извор на нашия богат фолклор. И неслучайно написа толкова много песни по стихове на Евтим Евтимов, незаменим певец в областта на любовната ни лирика, чиято канава е изтъкана от живата тъкан на народния ни бит и култура.
Неоценимото творческо дело на Тончо Русев, разпростряло се в духовната територия на две български столетия, вълнуваше с огъня на своята мелодика, любов към човека, топлота, красота, облагородяваше нравствено душевността на нашия съвременник. Същевременно този именит наш творец допринесе изключително много и чрез разнообразни концертни изяви за създаване на престижни традиции в този жанр. Затова и понасяше болезнено тяхното безразсъдно погазване и захвърляне в историята. Лично пред мен неведнъж е споделял огорчението си от погребването на "Златния Орфей", "Мелодия на годината", от подценяването на "Бургас и морето", който напоследък загуби своята мащабност, влияние и национална значимост.
Тончо Русев в рамките на две различни духовни епохи има своето запазено място в културния възход на страната ни. Той не се предаде и продължи да композира и в крайно неблагоприятните години на всестранния упадък след промените. Никога обаче не прикриваше неукротимата си неприязън към вземащата все по-опасни размери бездуховност на днешна капиталистическа България. С болка говореше за залеза на оперети, повсевместното изчезване на хорове, духови оркестри. Този своеобразен внушителен бастион на естрадното ни изкуство не заглуши своя глас и продължи да зида застрашената от позороното бездушие сграда на родната естрада и духовност.
А погледнат в човешки план, Тончо Русев ме е удивлявал с неподкупната си скромност, неподвластна на слава и властолюбие. Започнал от обикновен работник и стигнал до такъв връх, този син на скромни железничари ме впечатляваше силно не само с огромния си талант на музикант и композитор, но и с безкористната си любов към хората, да не говорим за предаността му към дом и семейство, с чистата си нравствена извисеност, честност и възрожденско родолюбие. Гостоприемният му дом бе любим пристан за колеги, приятели и обикновени почитатели, пожелали да се докоснат и разговарят с този толкова популярен композитор и обаятелен човек.