Обаче ние - НЕ!

Идеята за прераждането била най-разпространена сред тези, които разполагат с власт и пари. Това започнало още от времето на древните шамани и вождове на разни племена, после я харесали всички възможни началници във всички сфери на обществения живот и така нататък... Както наскоро проповядваше един свещеник, за богатите е много по-трудно да се разделят с белия свят. И за овластените - също! Щото фабрики, парламент, министерски кресла, опера, СПА-центрове, лов и риболов, и въобще на богатите и овластените всичко им е СПА. Трудно!
На сиромасите какво?!? Нищо не им е СПА. Тогава за какво да се прераждат? Само да вярват в безсмъртието на човешката душа и да трупат задължения към богатите, с което, моля ви се, накърняват комфорта на земните им дни? Защото всеки богат и овластен си плаща за живот без дертове. А за бедния дертове всякакви. Дори на изборите - ядосва се, че на комшията са дали 100 лв. и указания, а него са пропуснали, щото в махалата се говорело, че бил много честен.
И започва сиромахът да си мисли, че и този път Съдбата му е обърнала гръб. А в същото време шаманите хапват телешки кюфтенца с карамелизиран лук и си говорят за прераждането и ролята на индулгенциите в агресивна политическа среда.
Двадесет и кусур години показват, че новите шамани и безсмъртни до такава степен я объркаха, че нещата излизат извън контрол. И този валутен борд... Той пък откъде се взе?!? Друго си беше всеки нов владетел да сече нови монети и обществени идеи. С неговия лик. Примерно, идва Иван Костов на власт и старите пари вече не важат. Не важат и борчовете, не важат и спастрените парици в банките. Нищо не важи - нова икономическа политика! На власт вече стават златните перпери, сребърните аспри, онази сплав от мед и сребро, наречена билонови, и накрая естествено - медните парици на сиромашта. Естествено с образа на съответния министър-председател. Има си хас! И всичко започва отново. То, горе-долу, така стана, само дето не приехме да сечем монети при всеки нов владетел. Как щеше да се радва Симеон например защото баща му го има на едни сребърни монети, крити от бабите ни във възел на кърпа - ей така, за цяр...
Архаично е, но е така...
Очевидно е време да развържем онзи възел и да извадим на белия свят каквото е останало от перперите на човешкото достойнство, асприте на човешкия дух и медните парици на сиромашта и да се опитаме да ги впрегнем в ралото на народната нива. Че тя, както е прихванала от троскота на чуждите империи, съвсем ще се задуши. Този път мъжете, които ще застанат начело на държавата, трябва да пазят сърцата си зад генералския шинел в Балканската война. А народът да облече отново войнишката куртка. Звучи патетично, но за спасяването на Отечеството полковата музика винаги изравя патетични звуци. Така се мобилизира войнишкото сърце.
Защото днес в Отечеството са нужни именно войнишки сърца. Не политически сурвакари, партийни седянки и полкови валсове в гарнизонния стол. Войнишкото сърце е онова сърце, в което единствената изгора е Родината. И битката, която трябва да поведем, този път е битка със самите себе си. България има нужда от съгласие. Надпартийно, общо, човешко съгласие, за да светне и над нашата нивица. Трябва да спрем да живеем самоубийствено като индивиди и народ, защото в скоро време съвсем ще ни залеят катуните на алчността и безродството. В Рим, най-силната и могъща империя, позната на света, вярвали в духовете на предците си и покровителите на семейното огнище. Защо днес нашият малък, но жилав, народ се разкъсва от капризите на богатите и овластените? Защото не вярваме в нищо - нито в майка, нито в Родина, както се пееше в една прекрасна песен.
А трябва в нещо да се вярва!
Затова и праведниците, и неверниците трябва да потърсят сили в себе си и да спасят България. Защото няма кой друг да ни спаси. Всички останали гледат на нас като на хора, които разпиляват усилията си и никога не ще успеят да контролират живота си. Или, както се казва в един доклад на Ричард Морнингстар до Хилъри Клинтън, който днес се разпространява в България: "Те (българите б.а.) не могат да проумеят, че всяка една битка, която водят, е битка между интересите на парите и интересите на човека, като разумно същество." И ни препоръчват: "...да променим ценностната си система, да ограничим ролята на парите в управлението на държавата и обществото". Обаче ние - НЕ!
Такива работи...