От редактора
Любовта, която...
На Ели
/ брой: 31
Ти помниш ли, когато
С теб към острова поехме?
Островът, който пожелахме.
Отвъд далечния хоризонт,
Романтичното пътуване,
Свободни, без ограничения.
Любов, която през годините остава,
Оцелява през бури, водовъртежи,
Жива, в сърцата втъкана,
В мрежа от страст и копнежи.
Тя измъква от ежедневието
И крачи с крачки
На часовник тиктакащ,
Отброяващ безвремие.
Любовта – две палми на остров,
Устояващи на ветровете,
Или нежно надвесващи се,
Свързани от хамака.
Тя към върховете води,
Ръка подава, когато пропадаш,
Тя вдъхновява за полет
И крила са ръцете преплетени,
Политащи към хоризонта.
Тя – вечният пламък на живота,
Материализирана в децата.
Любовта, която е
В споделения залък от хляба,
Във водата,
Разделена по равно,
В готовността всичко
За другия да оставиш.
Любовта, която е
В ръцете уморени –
Но нежни и търсещи се.
В мислите разпилени -
Но еднопосочни и привличащи се.
Любовта вдъхновена,
Която река буйна е,
Но и мост между два бряга.
Пътуваме с теб към острова,
Който някога си пожелахме,
Отвъд далечния хоризонт,
Романтичното пътуване,
Вечното завръщане
И присъствие всеки ден.