Какви иновации, каква конкурентоспособност...

Помните ли рефрена на местните избори 2015 г.? Тогава кабинетът "Борисов 2" се скъса да се хвали с усвояването на европарите. Че дори и еврокомисарят ни Кристалина Георгиева се включи в хора на пеещите "осанна", заявявайки: "Аз се гордея с нашето правителство, че много добре работи с тези пари". Борисов не остана назад и редом с магистралите редеше дитирамби за еврофондовете: "Това са свежи, истински пари от европейската солидарност, влезли в българската икономика и за българските граждани. Така че да им се радваме"...
Като свърши Одата на радостта, пята от политиците, и надпреварата около местния вот, дойде ред на изтрезняването и реалността. А тя се оказа съвсем не така радостна. Защото каквито си бяхме бедни, такива си останахме. Защото европарите, вместо да премахнат или поне да тушират диспропорциите в развитието на регионите, се оказа, че ги задълбочават. Защото идеята на средствата на европейската солидарност е да постигат максимален ефект едновременно за много хора, а не само за единици, както се получи в България. Защото десетките безумни строежи като залите за балет в населени места със стотина жители на преклонна възраст; мостовете насред полето, водещи в нищото; селските стадиони за стотици хиляди левове; или пък фермите за патици без патици; декарите залесени гори без дървета; къщите за гости, превърнали се в емблематични заедно със скъпите джипове, купени уж за офроуд туризъм, няма как да предизвикат възторг у трезвомислещите. Тъкмо обратното. Както и няма как аргументирано да се докаже, че финансирането на дъвки, виртуални молове, дънки, летящи чинии, бонбони, ламинирани салфетки, кутии за подаръци и прочие щуротии под предлог, че са иновативни, ще ни превърне в технологична нация. Не ни превърна. Видя се.

Усещането за непрозрачност

при оценяването на проектите и за несправедливост при разпределянето на евросредствата както в регионален план, така и по отношение на различните групи в обществото остана. Подозренията, че кръг компании и физически лица, свързани с управляващите и с консултантите по европрограмите, са сред големите печеливши от европарите, не бяха разсеяни. Напротив. Правителството така и не направи анализ на ефекта на въздействието от голямото усвояване. Вероятно защото щеше да лъсне истината, че България се провали. Че парите са похарчени, но онова, за което са дадени, не е нито устойчиво, нито трайно, нито може самостоятелно да генерира добавена стойност или поне да съществува. Смешно малко са работните места, просъществували след спиране на еврофинансирането. На пръсти се броят и иновативните фирми, които бяха подпомогнати и уж щяха да правят високотехнологични продукти.
А какво да кажем за клъстерите, чиято дейност замря веднага щом им свърши европроектът? А за хилядите "ограмотени" с ненужни за пазара или за конкретния регион умения? Кого лъжем? Брюксел си затвори очите през първия програмен период. Вероятно така му беше изгодно. Но сега е друго. В ситуация сме на "Брекзит". На Европа на няколко скорости. Ясно е, че парите няма да са същите.  Лошото е, че уроците от първия програмен период още не са научени и както вървят нещата с оперативните програми, едва ли ще бъдат.
Към 9 май 2017 г. реално изплатените средства по всички оперативни програми са 9,11% (или 1,613 млрд. лв.), договорените са 40%. От доклада на служебния вицепремиер, отговарящ за европейските фондове -  Малина Крумова, става ясно, че пет от оперативните програми са под заплаха от спиране -"Иновации и конкурентоспособност", "Наука и образование за интелигентен растеж", "Транспорт и транспортна инфраструктура", "Региони в растеж" и "Околна среда". В действителност заплахата съществува от декември 2016 г., когато изтече срокът кабинетът "Борисов 2" да изпълни всичките 45 предварителни условия, заложени в Споразумението за партньорство. Тогава Томислав Дончев призна в писмен отговор на депутатски въпрос, че

правителството не се е справило

с 12 от условията - едно общо и единадесет тематични. Тематичните са в секторите "Околна среда", "Наука и иновации", "Риск от бедствия", "Води", "Транспорт", "Интеграция на ромите", "Развитие на селските райони", "Морско дело и рибарство". През декември той бодряшки заявява, че спиране на финансирането няма да има, вероятно разчитайки на това, че отчитането на напредъка по изпълнението на Споразумението за партньорство е чак през юни 2017 г. и време има. Само че вече е почти средата на май. България трябва да представи доклада си, както е по план, до 30 юни. Според записаното в отчета на служебния вицепремиер Малина Крумова шест от предварителните условия все още не са изпълнени и, изглежда, рискът от спиране на финансирането е реален. Освен този има и друг проблем. Докладът на Крумова констатира забавяне в изпълнението на част от програмите, което може да доведе до загуба на средства.
Дори кабинетът "Борисов 3" да успее да навакса, т.е. до края на май да приеме актуализираната Национална пътна карта за научна инфраструктура; актуализираната Национална стратегия за развитие на научни изследвания, Иновационната стратегия за интелигентна специализация, а Интегрираната транспортна стратегия до юни, това само ще предотврати евентуалното спиране на парите.

За какво обаче вече се харчат пари

или ще се харчат онези, които са договорени?
Мониторинг на една от приоритетните оси на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" - "Технологично развитие и иновации", процедура "Подкрепа за внедряване на иновации в предприятията" сочи, че 95,29%, или 93 180 984 лв., от средствата вече са договорени. Реално изплатените пари обаче са едва 2,37%, или 2 314 239 лв. Какво иновативно е или ще бъде финансирано?
"Добруджански хляб" АД например ще получи близо 1,5 млн. лв. за "Внедряване в производството на иновативен продукт - пълнозърнести бисквити с шрот и добавени семена". Ако се питате кое тук е иновативното - то е в състава, от който ще се произвеждат бисквитите. Средствата от програмата по конкурентоспособност ще се използват за покупка на оборудването, чрез което ще се произвеждат бисквитите.
"Захарни заводи" АД Горна Оряховица ще бъдат финансирани с 1,2 млн. лв. за "Внедряване на иновативен продукт - лечебни карамелажни бонбони с определен състав от етерични масла и антимикробен ефект". И тук иновацията е в съставките на бонбоните. И тук парите от оперативната програма ще отидат за покупката на оборудване.
"Джоди-1" ЕООД, която е регистрирана през 2010 г. в гр. Сливен с капитал само от 2 лв., ще получи близо 858 хил. лв. за иновативно мултифункционално яке. Компанията ще бъде финансирана от европрограмите и с около 230 хил. лв. за разкриване на нови работни места. С 660 хил. лв. ще бъде финансирана покупката на оборудване за производство на яке, което ще произвежда плевенската фирма "Димитров" ООД.
"В и Х секюрити" ЕООД ще получи близо 1 млн. лв. за проекта си "Гътси". Фирмата се занимава с охранителна дейност, но е решила да произвежда "иновативна автоматична хранилка за домашни животни със софтуерно on-line управление", която е нарекла "Гътси". 
"Евросайт" ООД ще получи 300 хил. лв. за внедряване на уиндсърф дъска. За цялата 2016 г. и до февруари 2017 г. фирмата е осигурявала едва 3 лица. "Ломини" ООД също ще бъде финансирана с 300 хил. лв., но за система за закрепване на камера върху предпазна каска, която според записаното в проекта им е иновационна в световен мащаб. 360 хил. лв. ще получи "Иннолоджика" ООД за продукта си "медиен мониторинг", а "ВИП капитал" ООД - близо 390 хил. лв. за система за  "Автоматизиран мониторинг, оценка и прогнозиране на метеорологични условия за ветропаркове и автоматизиране на процеси в управлението на съществуващи системи за производство на електрическа енергия".

За виртуалния си мениджър

на музикални изпълнители "Комексел" ООД ще получи от програмата "Иновации и конкурентоспособност" 774 хил. лв. От 2015 г. до момента няма публично достъпни данни в системата на АПИС компанията да осигурява някого. Последно през юни 2014 г. е имала едно осигурено лице. "Глобъл комюникейшън нет" АД ще бъде финансирано с 566 хил. лв. за "нова ултра HD телевизия по интернет протокол" и с други 600 хил. лв. за повишаване на производствения си капацитет. "ЕОС Матрикс" ЕООД, която събира просрочени задължения, ще получи 893 хил. лв. за високопроизводително софтуерно решение за управление на задължения и вземания.
Дали реализирането на изброените проекти ще ни направи по-конкурентоспособни, рано е да се каже. Но с харчене на милиони за бонбони, бисквити, якета, хранилки за домашни любимци и прочие трудно ще мръднем от мястото, на което сме закотвени от години. Първо в дъното на всички таблици.
     


Според Иновационната стратегия за интелигентна специализация 2014-2020 г. парите от Структурните фондове на ЕС ще бъдат финансирани в следните области:
- Информатика и ИКТ
- Мехатроника и чисти технологии
- Индустрия за здравословен живот и биотехнологии
- Нови технологии в креативни и рекреативни индустрии.