Как празнуват българите по света?

Таня ГЛУХЧЕВА

За някои Великден е обиколката на черквата със свещ в мистиката на нощта. За други - празничният обяд. Трети го свързват с църковната служба и възгласа "Христос Воскресе!". На всеки празникът дава по нещо. Нещо, което се пази в сърцето.

Как празнуват и спазват традициите нашите сънародници, които живеят на хиляди километри от България? Как съчетават българското с новото, сред което са? Успяват ли с любов и желание да подредят трапеза и да усетят духа на Великден?

Зорница Антонова - Жундиаи, живее от 22 години в щата Сао Пауло, Бразилия:   Обичаме "битките с червени яйца"

Съпругът ми е бразилец, затова в моето семейство празнуваме на католическия Великден. Но по български. Синът ми, дъщеря ми и аз червим яйца заедно. Те обичат да пишат с восък по тях, багрим ги с люспи от лук, магданоз, памук. Най-различни. Забавляваме се и обикновено правим по 60-70 яйца. Аз и синът ми месим козунаци. Той много добре се справя с тази задача. Той нарежда и великденската трапеза.В Сао Пауло може би има около 200 българи. Повечето спазваме традициите. Изцяло българските семейства празнуват на православния Великден. Други, които сме от смесени семейства, празнуваме на католическия.

Споделяме обичаите ни с местните. Мъжът ми много обича "битките с червени яйца". Съседите очакват с нетърпение Великден, за да опитат козунак. Винаги им раздавам по няколко яйца и малко козунак, по наш обичай. Бразилците обичат да научават нещо ново за някоя непозната култура.

Мисля, че лесно се съчетават православните и католическите празници. Аз поне се старая винаги да комбинирам. На Великден има и червени, и шоколадови яйца. Как няма да са доволни децата! Даже са доволни двойно!

Бразилците не червят яйца, ние нямаме шоколадови яйца. Но всички заедно празнуваме Възкресението, благодарим и се молим за едно и също. Здраве, благоденствие, просперитет. За всички.

Преди пандемията се събирахме в българското училище в Сао Пауло на Великден. Дано да можем да подновим традицията догодина!

Христос Воскресе!

Теодора Тянкова, студентка, живее в САЩ от 6 години:  Американците нямат традиции като нас

Лесно се съчетават празниците. Освен това има години, когато католическият и православният Великден са на различни дни, та трябва да си избера на кой ден да празнувам. Или и двата.Празнувам комбинация от двата празника - американците не се чукат с яйца, но аз съм го въвела като обичай сред приятелите ми. Единствено срещам затруднение с боядисването на яйца, защото по магазините няма бои. Разбира се, може да се поръча от интернет. Понякога просто рисувам 3-4 яйца на ръка с водни боички.

Американците, които не са силно религиозни, нямат много традиции по Великден. Търсенето на шоколадови яйца в градината е само за малки деца. Иначе за големите, подобно на Коледа, има по торбичка шоколадови подаръци, но този път от Великденския заек.

Всички, на които съм разказвала за боренето с яйца, са много впечатлени. Аз и за Баба Марта съм разказвала, и мартенички съм раздавала. И знам, че обикновено им е много интересно. Но не си представям да се решат да сварят 90 яйца и да боядисват 2-3 часа като нас.

Вера Николова, живее във Франция от 15 години:  Родителите ми пращат боя от България

Старая се, доколкото мога, да спазвам българските традиции. Не и за козунака - има във всеки магазин. А за боите за яйца - обикновено родителите ми пращат от България. Ако пратката закъснее (смее се) или се изгуби по пътя, купувам от тук хранителни бои. Иначе всяка година боядисвам яйца. Не съм пропускала. Дори когато бях в Германия, пак боядисвах и раздавах яйца на колегите от университета. Един чужденец не съм срещнала, на когото да не му е интересно. Дори сега в работата ми колегите още са с мартеници.

Николина Георгиева, студентка, от 4 години е в Нидерландия:   Има толкова прилики в обичаите

Като студент в Нидерландия беше изключително лесно и забавно да спазвам различни български традиции в чужбина. Това се дължи на факта, че обмяната на култура между различните хора, с които учим заедно, е една от най-интересните и важни части за мен от образованието ми в друга държава, освен естественото придобиване на знания от часовете.

Великден празнувахме два пъти - веднъж с католиците, когато си разменяхме шоколадови яйца, и втори път по православния календар. Научих всичките си приятели за забавната традиция на боядисване на яйца, в която те се влюбиха.

Повечето от приятелите ми чужденци всяка година носят мартеници и обожават тази традиция, която е по-скоро езическа, но много интересна за тях. Обичаите са важна част от всяка култура, а когато ги споделяш с останалите, винаги сме удивени колко прилики имаме и с техните традиции. Това ни сплотява като приятели и ни прави едно истинско семейство зад граница.

Нели Христова, продавачка, живее в Испания от 6 години:  Шегуват се, че "бия" тестото за козунака

Когато имаш желание, не е трудно да спазваш традициите. Въпреки че от няколко години живея в Испания, ставам в 5 сутринта на Велика събота, за да боядисвам яйцата. А си лягам в 2 през нощта, защото чакам козунакът да втаса три пъти! Правя и дроб сърма. Много им е интересно на испанците, дори приятелят ми се шегува какво толкова ми е виновно тестото, че го "бия" така... Истината е, че за мнозина това, което правим, изглежда старомодно и питат: "Защо боядисвате яйца, нали има шоколадови?!" А иначе намирам боя в магазина - някои го наричат "руски", други - "румънски". За мен е важно, че има български стоки!