Няколко думи
Интелектуален фашизъм
/ брой: 191
Спомняте ли си как преди три години доц. Стойчо Стойчев се вряза с колата си в протестиращите на "Ситняково" и им показваше арогантно среден пръст? Тогава даже умните и красивите бяха възмутени, огорчени, разтресени, електрошоково морализирани...
Тези дни издирвам дори и малка следа от това възмущение, но не го намирам, а виждам, че професорът със затихващи функции Евгений Дайнов се раздава като селски пияница в социалните мрежи - "дивите орди", "блатните твари", "кръвосмесените джуджета", "въглищарски путиноиди", "крепостни орки".
Ето как синчето професор окепази паметта баща си - кореспондент на "Работническо дело" в Лондон.
Всичко това е избълвано за протестиращите миньори. Всичко това е автентичното отношение на един човек със затихващи функции към собствения му народ.
Вероятно заради това в другата част от кръчмарските си изстъпления професорчето иска полицията да троши черепи, да разбива кордони и халюцинира "линч-отряди", които ще тръгнат да разчистват магистралите в името на евротлантическите лакеи, които взеха властта и цялата държава за заложник.
Ще бъде грешка да възприемем речника на проф. Дайнов като нещо странично, нелепо, случайно или абсурдно. Точно обратното е - Дайнов е всичко онова, което градското дясно иска да бъде, но го е срам да си признае.
Това е много по-зловещо от средния пръст на доц. Стойчо.
Тук говорим за човек, който не просто призовава за насилие и саморазправа, говорим за автентичен, откровен, циничен фашизъм.
Не напразно лексиката Дайнова така наподобява поетичният свят на Гео Милев, който взима буржоазната лексика и я превръща в център на своята поема - безимотни, неграмотни, профани, хулигани, глигани, скот като скот.
Ето това виждаме пред очите си днес.
Почитатителите на идеологията със затихващи функции буквално възкресяват виновното минало с всичките му изродщини, речник, а вероятно скоро и с насилието и погромите, които следват от тази неистова омраза и презрение. Тук си имаме класически класов конфликт, с тази разлика, че Дайнов не е буржоа. Той е издънка на новите времена - продукт на паразитната гласа на грантовите усвоители, иконом на статуквото, лакей на зализаната олигархия...
В задачата обаче се пита - може ли и трябва ли Дайнов да продължава да бъде преподавател? На какво може да научи младите хора той? Да бъдат безкрайни циници и отвратителни бастуни? Не е ли редно университетът, в който преподава да излезе с позиция относно тъпотиите, които той ражда в социалните мрежи? Искам да чуя какво мисли едно учебно заведение за тази изящна лексика, за това фашистко опиянение от насилието? Подозирам, че в НБУ критериите за човечност може и да са занижени, но от там са длъжни да дадат своето мнение и да заемат някаква позиция.
В своята книга "Експертите на прехода" Достена Лаверн беше описала култова среща с този мракобес. На три водки той я подхваща да й обяснява политическите процеси у нас и да се прави на интелектуален титан. Със своите културни сетива обаче, тя прекрасно вижда какво интелектуално джудже стои срещу нея, какъв посредствен гном...
Е, сега вече имаме доказателства за всичко това.