Голямата разлика
/ брой: 198
От три години България се дави в блатото на свръхожесточена политическа конфронтация, перманентни интриги, телевизионни измами и земетръсни обществени бури. Но има една тема, една-единствена, по която в никакъв случай не трябва да позволяваме карнавални пируети и нарцистични изблици. Националната сигурност. Темата на темите.
В последните дни обаче тя също става жертва на политическия нарцисизъм, който торпилира усещането за нормалност у нас.
Президентът Румен Радев шумно и демонстративно отказа да свика КСНС след започването на войната между Израел и Хамас. Вместо това той импровизира някакъв екзотичен формат, събирайки шефовете на служби, премиера и вицепремиера, за да дискутират събитията. Тази клоунада доведе дотам, че дори председателят на Народното събрание и вътрешният министър не се явиха. В парламента управляващите свикаха алтернативна сбирка за сигурността. Резултатът е, че нито един български гражданин не се е почувствал по-сигурен или защитен. Така става, когато националната сигурност пада жертва на дребни политически страсти и джуджета.
Румен Радев няма право да се опитва да заобиколи лидерите на парламентарно представените партии. Подозирам какво му е. И аз в момента, в който видя Кирил Петков/Асен Василев/Христо Иванов и техните клонинги, получавам стомашни киселини, но е факт, че те са избрани от българския народ. Не Румен Радев решава представителни ли са те или не, а избирателите.
Точно тук президентът стъпи накриво, защото тази битка с политиката може да му излезе солено. Не като персонална цена, а като последствия за държавата. Защото отвън България започва да прилича на политическа лудница, останала без лекарства.
Заиграването на държавния глава с темата за сигурността по подобен свръхполитизиран и нелеп начин не само не допринася за неговия авторитет, но е опасно близо и до суспендиране на Конституцията. Не ни стигат евро-атлантическите папагали, които се гаврят с основния закон, но сега и Радев дава своя принос.
Ако България не може да постигне елементарния консенсус, че в ситуация на криза всички действат като един, тогава наистина останалите усилия са безпредметни.
В Израел в окото на кризата създадоха кабинет от всички партии. В България политическите нарциси използваха кризата, за да демонстрират кой колко е велик. Ето къде е голямата разлика.