Дянков (ще) спаси борда
/ брой: 33
Ако Симеон Дянков успяваше да реализира всичко, което предлага, или да прокарва екзотичните идеи, които хвърля в пространството, щеше да е истинско чудо. Той и така е доста чуден. Някои го определят като опасен за държавата, други твърдят, че е просто смешен, което не изключва първото. В редицата на екстравагантните му идеи блесна още една - фискалният борд да се бетонира в конституцията (както написа вчера един всекидневник). Странно, но как ли оцеля през годините бордът, без това да е разписано в конституцията? Добре, че дойде Дянков с неговата велика идея, че да го спаси.
Предложението на екип от Министерството на финасите под ръководството на гения Дянков е в конституцията да се запише още: бюджетният дефицит да не надхвърля 3% от брутния вътрешен продукт, държавният дълг да не надвишава 40% от БВП, а преразпределителната роля на държавата да се ограничи до 38%. Предлага се и преките данъци да се вдигат само с квалифицирано мнозинство в Народното събрание. А съвсем скоро министърът се опита да популяризира друга своя, още по-неизпълнима, идея - данъците да се вдигат след референдум. Въпросът е дали това е популизъм или екзотика? Те и двете прилягат на сегашното управление, защото, от една страна, хората вече придобиха умения да се дивят и забавляват с предложенията на финасовия министър, а която от идеите му предизвиква неодобрение - сам премиерът Борисов я отменя преди въобще да е започнала да се реализира.
Явно сега първоначалната идея за данъчен референдум се е променила в предложение за гласуване в парламента с квалифицирано мнозинство от 160 депутати, което е доста тежка процедура. Намаляването на бюджетния дефицит до 3% от БВП е критерий за влизане в чакалнята на еврозоната, което подсказва, че желанието на Дянков да блесне като човека, който ще ни въведе там, не се е изпарило.
Дефицитът е функция на социалната политика. Не случайно при кризи той се увеличава, защото разумните държави не унищожават с лека ръка социалните си системи. Дефицитът е и буфер. Заковаването на тези параметри е отказ от конкретна политика в конкретен момент. Той е отказ от мислене. За кой ли път става ясно, че за Дянков са важни само няколко абстрактни цифри и изобщо не са важни обществените потребности.