Двойният аршин на едно министерство
Сергей Игнатов пропагандира частния си ВУЗ, нелегитимни структури спокойно мамят български студенти
/ брой: 63
Идва краят на първото тримесечие на годината и вече лъсва онова, което беше ясно още когато се приемаше бюджет 2011 - средствата няма да стигнат. Министърът Дянков намали инвестициите за висше образование с 20 на сто още през 2010 г., остави ги в същия размер и за тази година. А колкото и да се кълнеше пишман финансистът, че вече излизаме от кризата, беше ясно, че ще има увеличение на цените на ток, парно, както и на всички останали стоки, продукти, услуги, такси и пр. В момента скокът на всички цени е достатъчно драстичен и само слепецът не вижда, че кризата всъщност предстои, а парите за образованието са на санитарния минимум. Някои университети с право вече предупреждават, че расте рискът да затворят врати насред учебната година, особено най-големият - Софийският университет.
Каква е реакцията на управляващите? Кого ще учудя с техния отговор: "Те само искат пари, а щом са бедни, значи не си управляват добре финансите и не умеят да печелят". Тази мантра бе толкова обилно повтаряна в последните години от просветния министър, че започна да я папагали и немалка част от обществото.
Така се формулира фалшив проблем
с който успешно се подменя истинският - пълната липса на разбиране у властта за образованието като приоритет. По финансиране на висшето образование като процент от БВП нашата държава е на дъното в редичката на страните от ЕС. Но и няма да намерите друга държава, в която министърът на образованието при очевидно драстично недофинансиране на сектора да не отрони пет думи в подкрепа на висшите училища, да не поиска помощ за тях от правителството и да не се бори за тази помощ.
Нещо повече, в края на миналата седмица можахме да се насладим на откровенията на Сергей Игнатов в едно интервю, дадено от него по време на посещението му в Лондон за "Кафене.нет". На фона на масово заминаващите в чужбина български младежи, министърът прави прекрасна "реклама" на родното висше образование - "то е добро, само че приблизително". Традиционните ценности на нашето образование не били като английските, били "селски", пък животът ни отдавна не бил селски, защото не сме традиционна аграрна страна. Освен това не можело държавата да плаща изцяло за образованието, ние трябвало ясно да си признаем, че американското образование е най-добро и да не се съпротивляваме, за да не ни отмине световното състезание. Какво точно трябва да означава тази объркана тирада е трудно да се каже. Но със сигурност може да се кажат три неща. Първо, не е вярно, че американското образование е най-добро, напротив, Игнатов трябваше поне да е чел последните
речи на президента Обама по тази тема
Второ - преди да говори, министърът трябваше да си е изяснил защо някои държави в ЕС продължават да предлагат безплатно висше образование и успешно изсмукват десетки хиляди българчета от страната ни. И трето, казаното от него определено потвърждава факта, че той не става за министър на българското образование.
Какво иска да каже седящият в креслото на дядо Вазов министър, можем да усетим от по-нататъшните му думи. В частния Нов български университет, на който той е бил ректор, миналата есен имало много повече кандидати, отколкото вузът може да приеме, а държавните университети се оплаквали, че нямат пари и им остават незаети места. "Частните университети не са в такава криза и са по-подготвени за промени", заявява Игнатов. Като начало трябва да уточним, че деецът на споменатия частен вуз Игнатов влиза
в открит конфликт на интереси
с министъра Игнатов. Особено като отчетем, че вузовете вече започнаха новата кандидат-студентска кампания и поведението му в този момент е недопустимо. Нещо повече, той признава, че Софийският университет е най-добрият вуз у нас, но НБУ според него е по-гъвкав и по-жизнен. Ама ни нямало в световните класации. Което също не е вярно, има ни. Само че в световните класации е Софийският университет, не НБУ. Всъщност, НБУ е в опашката и на българските вузове по научна продукция, призната от световните оценители на науката като SCI-"Топмпън" например. Може би затова тази класация е грижливо пазена от МОМН тайна.
На фона на споменатия политически и професионален нонсенс можем да погледнем към някои реални проблеми на висшите училища. Откритата пропаганда на частните вузове не е новост, до втръсване я слушаме от кръговете около разните институти за пазарна икономика и прочее създания на г-н Сорос у нас. Впрочем, самият НБУ е създаден от "Отворено общество" и понеже е много гъвкав, бившият премиер Иван Костов с постановление му подари безвъзмездно (!) цялата държавна собственост на някогашното АОНСУ. За целта, разбира се, тя предварително бе трансформирана от публична в частна държавна собственост. Схемата за ограбването на България е добре известна всекиму.
Освен това "жизнените" частни вузове у нас никога не са били същински приватни заведения, те са псевдо. По простата причина, че огромна част от преподавателите им са на щат в държавните висши училища или в институти на БАН и прехождат в НБУ, да речем, от същия Софийски университет да си докарат някой лев отгоре. Няма такова нещо по цивилизованата земя. Защото това явление само по себе си ликвидира всякаква идея за конкуренция. Сергей Игнатов е заявявал, че е против пътуващите преподаватели и че всеки трябва да си работи на мястото, защото иначе няма качествено обучение. Което обаче не го накара да се втурне срещу порока със същия хъс, който проявява например срещу исканията за повече финансиране от страна на държавните вузове или да се възпротиви срещу откриването на още един частен университет - Пернишкия. Там вече се обучават студенти и никой не е проверил до момента колко от преподавателите му търчат към него от София ката ден. Значи, 37 държавни вуза са много за нас, но 15 частни не са...
Другата повтаряна до втръсване идея - че ще се плаща за качество, също е на кота нула. Защото ако се плащаше за качество, ясно е кои 5-6 университета у нас
трябваше досега да бъдат позлатени
Но не са. Напротив - те са най-бедните и с най-ниските заплати. Просто защото не искат да приемат студенти на кило, само и само да получат държавната субсидия за тях. Отдавна е ясно, че финансирането на вузовете по брой приети студенти и разходен норматив за всеки един от тях работи срещу качеството. А иначе е естествено, че в нежеланите специалности от природните науки като физика и химия кандидатите не достигат и остават празни места. Само че гъвкавите частни университети с високите им такси не обучават в такива специалности - затова запълват местата си в другите специалности, атрактивни за моментната конюнктура. Ако и държавните вузове минат на същия принцип да печелят на всяка цена, трябва да закрият "лошите" специалности и да ги заменят с огромен прием в доходоносните откъм студенти икономики, пиари, право, мениджмънти, политологии и пр. Където и на тях не им остават празни места. След което България може изобщо да забрави някога да създаде промишленост и цивилизована икономика.
Да не говорим за десетките "практики" на частните вузове да събират студенти
извън всякакви правила на закона
Кой държавен вуз може да приеме деца без дипломи за средно образование, да ги запише за "курсисти", а сетне да ги прехвърли направо втори курс студенти? Никой. Защото ще го разкостят от проверки и прокурори. Частните обаче не само приемат по този начин, но държавата си затваря плътно очите за нарушаването на закона. Нито контрол, нито финансови или административни проверки, от които Сметната палата и МФ скъсват държавните вузове. Самият Сергей Игнатов бе даден на комисията на НС по корупцията и конфликта на интереси, където бе доказано, че е приемал "студенти" по този начин с куп закононарушения. И какво? Ами, нищо.
И понеже аршинът уж не може да е двоен, нека МОМН обясни по какъв начин някой си Международен славянски институт-Москва спокойно приема студенти в София, Враца, Стара Загора и Кюстендил? Този институт не обучавал в България, само приемал за дистанционна форма, а в сайта му се мъдрят 50-ина български преподаватели. Разбира се - по счетоводство, мениджмънт, финанси. От кои законни вузове прехождат те? Там пише също как въпросният институт (частен, създаден през 1994 г.) дипломирал "випуск 2010", сега се готви следващият - випуск 2011! Обучава бакалаври, магистри и докторанти. Ректорът на този "вуз в България" тези дни дори разпространи официално твърдение, че бил законен, понеже имал държавна акредитация и лиценз в Русия. Може, само че според българските закони вузове от страни извън ЕС може да имат свои звена, вкючително за дистанционно обучение, единствено в рамките на структурата на законни български вузове. В случая такова нещо няма. А това, че Славянският институт давал тук консултации, не дава право да се признава диплома за обучение в него. Съответно - дипломите, получени от българските балъци, които са се вързали на далаверата, според закона не може да се признават от нашето МОМН. Защото на практика институтът работи тук като фирма.
Големият въпрос е какво прави МОМН, за да защити българските младежи от измами и подвеждане? Миналата година чакахме резултати от това, че такива незаконни структури били дадени на прокурор. Е, и? Ами, нищо.
Та преди да дава нелепи оценки на частни и държавни висши училища, министърът би трябвало да се погрижи изискванията, правилата и контролът за тях да бъдат уеднаквени. Пък тогава ще видим що е конкуренция.