Двама чужденци създават... най-българската картина

Българският дух е вплетен в нашия фолклор, в народните ни песни, хора и танци. А ръченицата е нашата най-обичана игра, без която не минава ни веселба, ни сватба! Нейният завладяващ неравноделен ритъм в такт 7/8 кипи в кръвта на всекиго от нас. Този ритъм кара сърцата ни да  затуптяват неудържимо, да литват в небесата!

Магията на ръченицата е толкова силна, че превзема българите: децата, младежите, старците дори. И всички попадат в шемета на танца, заиграват по двойки или поединично и сякаш изпадат в транс - 

понасят се с балканския вятър

спускат се с бързея на планинската река, сливат се с вълните на житата и морето. Танцьорите ситнят с нозете си, тропат като диви кончета, а лицата им се озарени от жажда за обич и любов. Богини, богове са танцьорите на ръченица!     

Завладяващата сила на българската ръченица е показана в картината "Ръченица" на Иван Мърквичка. Още преди много години историята на тази картина доказва, че хората се обединяват от общите си чувства за радост от мирния живот и няма европейски и държавни граници за човешката искреност и красота.  

Подвластни на магията на българската ръченица стават и многото чуждестранни гости на България. Сред тях попадат и стотиците европейски специалисти, поканени от българските държавници веднага след Освобождението ни от турско, за да помогнат на младата ни държава да стъпи на краката си, да организира своя обществен и културен живот.  

С тази цел, по покана на правителството на Източна Румелия, у нас идва и чешкият художник Ян (Иван) Мърквичка (1856-1938), получил образованието си в две академии - Пражката и Мюнхенската. В новоосвободеното ни отечество след време той се превръща в класик на българската живопис. Основава Първото сдружение на българските художници, учредява Българско художествено училище, става негов директор и е най-дългогодишният 

ректор на Държавното рисувално училище

Отначало е учител по рисуване в Геровото училище - гимназията "Св. св. Кирил и Методий", известно като "Жълтото училище" в Пловдив, където залюбва първо града, а после и цяла България. Пленен от красивия град, от пъстрите му хора и шарените пазари, Мърквичка ги изобразява в своите картини: "Пловдивски пазар", "Сакаджии", "Циганска веселба", "Птицепродавец", "Пазар в Пловдив" и др. 

От 1896 г. Мърквичка живее и работи в София, като многократно се връща в любимия Пловдив. Той прави официалния плакат за Първото земеделско-промишлено изложение - Пловдивският панаир, където излага и 15 свои картини. Мърквичка е илюстраторът на първото издание на романа "Под игото" на Иван Вазов и е съавтор (с Вацлав Добруски) на герба на България. 

В 1918 г. става дописен член (член- кореспондент) на БАН. През 1921 г. художникът се прибира в Чехословакия. Но често си идва в България - неговата втора родина, за да запали свещ на гробовете на синовете си, един от които загива през Първата световна война като български офицер. Големият живописец, педагог и обществен деец умира в Прага на 16 май 1938 г. 

В София Мърквичка другарува с другите чужденци, дошли в България, приели нейната кауза и залюбили хубавата балканска страна. Сред приятелите му е и британският журналист Джеймс Баучер (1850-1920) - кореспондент на вестник "Таймс". Той е роден в Дъблин, в зелена Ирландия, наричана Изумруденият остров. И Баучер, като Мърквичка и другите чужденци, е пленен от красивата ни страна, от сърдечността на  българите. 

България остава в сърцето и душата му завинаги

Със солидното си хуманитарно и музикално образование Баучер става преподавател в престижния английски колеж "Итън" и работи там десет години. Проблеми със слуха го отвеждат на журналистическото поприще, което той смята за "прозорец към света". От 1892 до 1915 г. Баучер е в България, живее в софийския хотел "България" като "репортер от мястото на събитието". Много бързо той се превръща в страстен почитател на всичко българско, в упорит защитник на националната ни кауза и става приятел, довереник и съветник на цар Фердинанд.  

Заслугите на Джеймс Баучер към българите са големи. Затова днес има кръстени на неговото име улици във Варна, Стара Загора и в Благоевград, а в София има паметник. Метростанция и булевард също носят неговото име. Има и връх в Рила - Баучер, както и залив в Антарктида. 

Баучер е съмишленик на българите, приятел, другар и почитател на всичко българско. Влюбен в нашите песни, носии, хора и обича толкова България, че се облича в народни носии, завива се с ямурлук, яде лук, пие люта ракия и тропа нашите хора и ръченици. Сетне си купува къща в София и живее в родината си и у нас. Често прекарва почивките си в любимия Рилски манастир, където пожелава да бъде погребан. И когато на 30.ХII. 1920 г. затваря  очи, волята му е изпълнена - опят е с царски почести в катедралата "Александър Невски", а тялото му намира покой в Рилската обител. През 1915 г. Никола Михайлов прави портрет на Баучер в шопска носия.

В картината "Ръченица" на Мърквичка е изобразена 

селска кръчма в с. Бистрица

откъдето е файтонджията на Баучер. Там се е събрала весела тайфа: Баучер тропа ръченица в центъра, а наоколо са местни селяни, сред които е и един от братята на Иван Вазов. Неповторимият Мърквичка ги е пренесъл на платното! 

Годината е 1894-а, когато художникът прави първия вариант на "Ръченица", а през 1906 г. изработва втори вариант - той е продаден в чужбина за 75 хиляди лева. 

Можем да се любуваме на "Ръченица" в Националната художествена галерия. Гледам я, но пред очите и в душата ми са милионите български емигранти, пръснати по цял свят. И те по празници се обличат в български носии, тропат наши хора, друсат ръченици. Но повечето от тях вече имат домове извън България, а много от децата им не говорят омайната ни реч. Дали ще се завърнат в красивата ни родина това зависи от живота, който сегашните ни управници ще съумеят да им осигурят!