Завръщането на БСП в изпълнителната власт е логично

БОРИС ПОПИВАНОВ е роден в София. Завършил е Първа английска езикова гимназия. Възпитаник е на СУ "Св. Климент Охридски", където е доцент по политически системи и идеологии. Доктор по политология. Автор е на книгите "Новият избирател" (София, 2007) и "Променящи се образи на лявото в България" (Щутгарт, 2015)

– Г-н Попиванов, след дълъг период в опозиция БСП най-сетне се завръща в изпълнителната власт, очаквано ли беше това?

– Това завръщане в изпълнителната власт е логична последица от процесите през последната година и половина. То е императивно за БСП. Преди година и половина българското общество застана пред съвършено ясната дилема дали да се продължава нататък с модела ГЕРБ-ДПС или той да бъде наистина изцяло отстранен. В тази съвсем ясна дилема не можеше да се вземе трета позиция, всяка политическа сила трябваше да определи на коя страна е и БСП съвсем основателно застана на страната на необходимостта от промяна и от слагане на край на този модел. В този смисъл тази необичайна коалиция, пред която сме изправени сега, най-сложната през цялата ни демократична история, е логична последица от първостепенната задача да се наложи нов тип управление, в който участват всички основни представители на несъгласието, на неприемането на досегашния модел.

– Ще донесе ли присъствието на БСП за повече социална насоченост на новия кабинет?

– Съществен е въпросът какво ще прави това правителство и какво ще бъде мястото на БСП в него. Очакванията, които са концентрирани в БСП, е тя да бъде социалният вектор на управлението. Това е изключително сложна задача, която очертава най-големите рискове пред бъдещите позиции на БСП. В крайна сметка е добре известно, че България продължава да е страната с най-големи неравенства, с най-голяма бедност в ЕС, с най-големи регионални дисбаланси... Изобщо – оглавяваме последното място във всички възможни европейски класации и промяната на това изисква целенасочена стратегическа политика на самата държава, а не просто на една партия в управлението или само на едно министерство. За да може БСП да изпълни тази си функция, да помогне за едно по-социално и справедливо управление, това трябва да бъде в политическата воля на всичките четири формации в управлението, а не само усилие на социалното министерство и БСП. В противен случай идват рисковете, за които говорим. 

Има опасност всички евентуални проблеми или неудачи в социалната сфера да бъдат приписвани само на гърба на БСП, а не на правителството – ако останалите партии се дезангажират от социалната тема и казват: ние не правим социална политика, БСП отговаря за нея. Ако стигнем до там, то рисковете БСП да стане нещо като оправдание и извинение за неефективна социална политика стават големи. Затова ми се струва, че самата партия не само в контекста на бъдещия бюджет за 2022 г., но и в непрекъснато тясно партньорство с останалите формации, трябва да постигне тяхното съгласие за съвместен, общ ангажимент към по-решителна социална промяна, а не да се стреми да я олицетворява персонално, заявявайки ние взимаме това министерство и всички останали нямат нищо общо с него. 

– Този кабинет е многокомпонентен, но участниците в него вече заявиха, че имат доста общи неща. Достатъчно силни ли са т.нар. червени линии, за да вървят всички в една посока, или има опасност да се получи ситуацията орел, рак и щука?

– Според мен ще вървят в една посока, защото нямат друг избор. Всичките четири формации имат основателните подозрения, че едни нови избори в краткосрочно бъдеще биха били много тежки за всяка от тях, не само за една или друга. В този смисъл това правителство има перспектива. Не мога да направя прогноза за срочността за неговото оцеляване, но мисля, че няма да е краткосрочно или само за няколко месеца. Въпросът не е само в "червените линии", а в разбирането до каква степен ще се осъществят, включително и чрез институционализирано партньорство между тях. Червените линии са начертани, коалиционното споразумение е факт, управленската програма на правителството тепърва ще се създаде, въпросът е да се формира механизъм, който да позволи отделни противоречия и липса на съгласие да бъдат преодолявани, без това да бъде за сметка на едни или други. В противен случай нарастват изкушенията някоя от формациите да се възползва от криза в другите и да се стигне до овладяване на по-голяма властова функция. 

– Влизането в коалиционно управление само по себе си е риск за всяка партия, всеки ресор може да се окаже тежест в определен момент...

– Главната формация в управлението е мандатоносителят "Продължаваме промяната". Съгласно така известното ни коалиционно споразумение и предложената структура на МС виждаме колко важни са не толкова големият брой министерства, които е нормално да получат. Представители на ПП оглавяват министерства, в които са концентрирани и двете най-важни неща в едно управление – ресурсите и силата. Там от една страна са отделните звена, които събират европейски средства, и от друга – силата на вътрешното министерство. Това подлага на изпитание позициите на останалите формации, които трябва да защитават своята пълноценна роля в управлението. Тук изключително важно е БСП да не подценява ситуацията, защото тези ресори, които ще бъдат оглавявани от БСП, особено земеделие и туризъм, са ресори, в които партиите, олицетворяващи предишния модел – ГЕРБ и ДПС, имат много силна традиция и силни позиции. Ако първият риск пред БСП е да не бъде обвинена в евентуални социални неудачи, то вторият е да не бъде възприета като формация, която по някакъв начин допуска през задния вход ГЕРБ и ДПС в управлението. Че това е невъзможно, трябва да бъде показано по ясен и категоричен начин от министрите на БСП и от самата формация в бъдещата й политика. Подводните камъни са твърде много, за да бъдат подценявани с лека ръка, дори когато става дума за обща перспектива за изграждане на нов тип управление.

– Освен с реални действия, как може да бъдат парирани рисковете пред БСП?

– Не виждам риск пред оставането на БСП в управлението. Не мисля, че някой смята, че БСП трябва да бъде отстранена от това управление. Смятам, че ако тя не покаже най-доброто от своите политически умения, от възможността си да показва политическа сила, рискува да се превърне в оправдание и извинение за останалите, което ще бъде не само голямо разочарование за нейните избиратели, но и за всички, които очакват някаква по-социална и по-лява политика в България. Затова още от първите седмици на своето управление БСП трябва да се отвори в много по-голяма степен към заинтересовани групи в обществото, към общественото мнение, да го вземе за съюзник, когато прави своите инициативи в земеделие, в икономика, в туризъм, в социална политика, а не само да разчита на класическите институционални механизми на изпълнителната власт. 

– БСП е и партията от управленската коалиция, която има най-голям политически опит, това бе и една от причините да я пришиват към партиите на статуквото. Как може да избяга от това клише и да бъде възприемана не само като част от коалицията на промяната, а и като реален носител на новия по-добър морал в управлението?

– Точно с ясни и категорични действия, няма с какво друго. Последната година ни показа, че с декларации и изявления излизането от този образ на статукво не може да се получи. Сега вече, в това управление, БСП получи реалната възможност да се докаже на практика с конкретни дейности във всеки от ресорите, с които е натоварена. Споменахте големия й опит, точно той трябва да бъде проявен в тази ситуация. 

БСП не бива да забравя, че за първи път влиза в управлението не като водещ партньор, какъвто винаги е била, а като един от партньорите. В този смисъл умението да се прави политика с останалите и гъвкавостта, ориентацията към различни "котви" на своите действия изискват целия политически капацитет на партията, а не традиционни класически действия, които са използвани от позицията на първа политическа сила.