Цялата ни антифашистка България

О.з. генерал Атанас СЕМЕРДЖИЕВ

За нас деветосептемврийският ден през 1944 г. бе предшестван от тежкото сражение, което ние, чепинските партизани и ангелкънчевци, трябваше да водим на 4 септември с многохилядната войска и жандармерия в района на връх Милева скала. Дадохме скъпи жертви, между които и

командира на зоната Методи Шаторов

Дни и нощи издирвахме ранените си и убити другари и вестта за победата на 9 септември ни завари в гората.
Когато тръгнахме за Каменица, на пътя ни се скупчи множество мъже, жени - млади и стари. Бяха дошли да ни посрещнат още в Балкана с камион, каруци и пеша. Чепинската низина се разстилаше под нас, залята от радостното септемврийско слънце. Съпровождани от хиляди хора, влязохме в Каменица. За малко спряхме на площада. Множеството ни притисна, навлезе между нас, накичи ни с цветя и пак ни запрегръща.
В Лъджене ни посрещнаха на площада. Той беше препълнен, а с нас идваха много хора и от Каменица. В центъра, с гръб към

прогимназията, превърната от зимата в зандан и мъчилище

бе строена ловно-полицейската дружина. Офицерите бяха капитулирали, но лъженчани все още боязливо поглеждаха към тях. На площада пламенееха червени знамена. Командирът на дружината дойде, за да се постави в наше разпореждане. Върху джобчето на новичката му куртка висеше червена лента. Друга червена лента обвиваше ръкава над лакътя му. Той и подчинените му първи ни приветстваха с мощно ура.
В Чепино ни посрещнаха още по-възторжено.
И така навярно ще да е било навсякъде из страната.
Само в Батак никой от антонивановци не се завърна. Мъже и жени, старци и деца цял ден чакали в края на селото. А шосето - безлюдно, мъртво. Чакащите започнали да се прибират по домовете, едва когато настъпил мрак. Прибрали се и жените на убитите братя Ангел и Илия Чаушеви. На прага ги посрещнала майка им баба Вана, оцеляла от Баташкото клане през 1876 г., с

дълбока бразда от рана от турски ятаган под рамото

Устните й треперели като на дете, очите й питали. Жените не знаели какво да кажат. Искали без думи да разбере, а старицата викала:
- Продумайте, излъжете ме!
После се опитала да се опре на нещо, но докато я подхванат, паднала на земята. Повдигнали главата й да може да диша, но вече била мъртва. От ръката й паднала златна пара. Канела се да я даде "межде" на тогова, който пръв й каже, че синовете й Ангел и Илия си идват...

Девети септември е ден с велик смисъл за България

и все по-очевидно става, че колкото повече го отричат, колкото повече се напъват да го очернят, толкова по-ярко изпъква непреходното му значение. Историята не е подвластна на амбициите и волята на потомците на някогашните господстващи класи и десните сили на днешна България.
Той е дело не на една партия, а на цяла антифашистка България, победа на всички сили, борещи се за

свобода, човешки права и социални правдини

На този ден България се освободи от мъртвата хватка на Райха, хватка, която я завличаше в бездната на третата национална катастрофа, и незабавно се включи в редиците на свободните нации и демократичното човечество, водено от СССР, САЩ и Англия.
Безспорен факт е, че Втората световна война, в която бяхме въвлечени от престъпното правителство на Богдан Филов и двореца, и в края на която отново се озовахме сред победените, бе единствената от Балканската война 1912 г. насетне, от която страната ни можа да излезе без загуби нито на територия, нито на население, сиреч - без нов унизителен Ньойски договор. Това е повече от достатъчно, за да се признае, че въоръжената антифашистка съпротива и Деветосептемврийското въстание бяха

върховно усилие за националното ни спасение

За щастие - успешно. Допуснатите по-късно извращения и отстъпления от неговите светли идеали не са и не могат да бъдат основание за тяхното очерняне, както и ценностите на Великата френска революция не бяха и не можеше да бъдат отречени и заличени заради крайните действия на якобинската левица, макар че за да бъдат осъзнати и превърнати в част от историческата традиция на Франция, трябваше да минат сто години.
Ще напомня, че за разлика от Гърция и Югославия и другите окупирани от хитлеристките страни европейски страни у нас пряко се разпореждаха не хитлеристите, не те арестуваха, инквизираха и убиваха. Тези жестокости бяха извършвани от българи и

по нареждане на българските власти

Неучастващата във военните действия по фронтовете войска на царска България, както и полицията воюваха не срещу чуждоземен враг, а срещу собствения си народ. Ето защо в Манифеста на Отечествения фронт, публикуван през август 1944 г., под който стоят подписите на некомунистите Никола Петков, Григор Чешмеджиев, Ангел Держански, Петко Стайнов и др., наред с призива "Народен съд за виновниците за водената катастрофална политика и за всички провинения и изстъпления", се иска "конфискация на капиталите и имуществата на хитлеристките агенти в България и на незаконно забогателите".
Повече от възмутително е обаче възприетото след 10 ноември от реставраторските и реваншистките сили

пълно отрицание и обругаване

на антифашистката ни съпротива. Особено активни са потомците на бившите фашистки управници, жандармеристи и полицаи. Давайки израз на злобата си към участниците в нея, те си позволяват дори от трибуната на Народното събрание да наричат народните борци бандити и разбойници, кокошкари и други подобни. Напълно споделям възмущението на Анжел Вагенщайн, че демократична Европа се прави на глуха и сляпа и окуражително потупва по рамото идейните наследници на българския фашизъм! Само защото са антикомунисти? Нека напомним, че яростни антикомунисти бяха и Хитлер, и Гьоринг, и Борман, но никой не ги потупа за това по рамото, а европейската памет ги прикова към позорния стълб на историята! Никой не потупа по рамото и австрийския парафашист Хайдер, но и никъде фашистки организации, които никнат тук и там из Европа, не са се осмелявали да се възстановят под старите си имена, както това стана в България... 
Дори историци си позволяват да твърдят, че в България фашизъм не е имало, а партизанското движение със стотиците хиляди поддръжници било измислено. За това допринесоха и двусмисленото отношение към него на бившия президенти д-р Желю Желев и открито показваната неприязън на приемника му Петър Стоянов.
Но срещу кого воюваше фашистката власт? Защо въпреки прекомерно голямата за онези години численост на полицията бяха създадени жандармерия с "ловни" роти и дружини, контрачети и т. нар. обществена сила? А как да се обясни, че за унищожаване на партизаните през 1944 г. беше използвана и цялата намираща се в "старите предели" на страната царска войска? Та нали нейните действия през зимата и лятото придобиваха размаха на истинска военна операция!
"Дори според балканските стандарти - изтъква английският историк Хю Ситън-Уотсън - методите на българската полиция бяха изключително жестоки." Според Елизабет Баркър - военновременен кореспондент на Ройтерс, "най-съществена е политическата активност на комунистите", а проф. Дж. Бел подкрепя тази констатация с още факти. Включването на Г. Чанков в Политбюро "и ценният му боен опит" се оказват особено важни за организиране на Софийската ВОЗ", а според проф. Н. Орен въоръжената съпротива се засилва след включването на Д. Търпешев в ръководството на партията "с неговата непосредственост и ентусиазъм в решаването на ежедневните проблеми". Интересна е

оценката на проф. Юрген Темпки

от Университета на Нов Южен Уелс, Австралия. "Независимо от непрестанните опити на правителствата през 20-те и 30-те години да смажат нейните структури БРП успя да организира съпротива веднага след началото на войната срещу Съветския съюз". Английските автори са по-обстоятелствени за разгръщане на съпротивата през зимата и пролетта на 1943 г. Според Е. Баркър шефът на английската военна мисия в Източна Сърбия сър Джон Хеникър-Мейджър бил впечатлен от високия дух на бригада "Г. Димитров" в битката при Ниш. Унищожени били 30 германски войници и значителна материална част на противника. Баркър цитира данни от доклада на майор Дейвис за наличието на 8000 добре организирани, но зле екипирани български партизани в края на 1943 г. Към февруари 1944 г. докладът вече сочи 12 000 партизани и "много по-голям брой нелегални групи", вкл. в армията.
По това време е създаден отдел към Регионалния щаб в Кайро под кодовото наименование "Сила-133" за управления на специалните операции на Балканите. В България

пристигат две английски мисии за координация

а българските партизани получават три транспорта с оръжие и боеприпаси. В тежки боеве с фашистките потери на българска територия загиват английските офицери М. Дейвис и Фр. Томпсън. При тези факти и оценки за нашата съпротива от академичната наука на Запад не са ли жалки онези, които си позволяват всевъзможни обидни и подигравателни квалификации за българските партизани. А в други страни, като например Франция и Германия, продължават да издирват лицата, сътрудничили с хитлеристките режими, за да им се въздаде справедливо възмездие. В Щатите властите заловиха фашисткия престъпник Йохан Леприх, укривал се с фалшифицирани документи в продължение на 16 години. Предприети са и съответните действия за наказването му. За разлика от цивилизования свят у нас добралата се до властта екстремистка десница взе, че обяви Народния съд за незаконен. България е единствената страна в Европа, в която в нарушение на правните норми и на човешкия морал бяха приети закони за реабилитиране на осъдените от него лица, виновни за включването на страната ни в хитлеристката коалиция и извършителите на масови убийства.
Не един път по съвест и с дълбоко вътрешно убеждение съм изтъквал, потвърждавам това и днес, че българските антифашисти се чувствахме част от оглавявания от Съветския съюз и Червената армия

общ фронт срещу хитлерофашизма

Непрекъснатите спекулации на десните сили с тази същностна страна на нашата антифашистка въоръжена съпротива са не само недостойни, но и исторически несъстоятелни. Ръководството на въоръжената борба у нас не само търсеше, но и успя да осъществи сътрудничество и с военните командвания на западните съюзници. Но морално ли е да се забравя решаващата роля през Втората световна война на Съветския съюз и на въоръжените му сили? На 6 май 1942 г. Рузвелт заяви: "От гледна точка на голямата стратегия трудно може да се отмине очевидният факт, че руските армии унищожават повече войници и въоръжение на противника, отколкото всички останали 25 държави на Обществото на народите, взети заедно." 
Не отричам, че и

периодът на съпротивата се нуждае от нов прочит

но той трябва да се прави добросъвестно, без да се изкривяват събитията, без да се налагат полуистини и злобни клевети. Не бива да се допусне идеалите на антифашистката съпротива да бъдат охулени и да потънат в забрава.
Защото антифашистката съпротива остава в националната ни памет като една от най-големите исторически ценности.