Сянката на диктатурата тегне над Бразилия

Плажове, самба и футбол. Това са обичайните асоциации, които изникват в главата на човек, когато чуе думата „Бразилия“. Зад тази жизнерадостна фасада обаче най-голямата държава в Южна Америка крие доста тъмно минало – а може би и бъдеще. Както и много други страни от региона, Бразилия дълго време е управлявана от военна хунта. Настоящата система на демокрация и свободни избори е установена едва през 1985 г. Именно тя позволи на някой като Дилма Русеф не само да участва в политическия живот, но и да стигне до поста на президент.
В края на тази седмица Бразилия трябва да избере нов президент. Първият тур бе спечелен убедително от Жаир Болсонаро, но не му достигнаха няколко процента и в неделя той ще трябва да се изправи отново срещу Фернандо Хадад от Работническата партия – формацията, към която принадлежи и Дилма Русеф. Въпреки географската си отдалеченост, изборите в Бразилия са важни дори за нас. А всъщност и за целия свят. Бразилия е не само най-голямата страна в Южна Америка, тя е и петата по население страна на планетата и е основен производител на множество суровини и стоки, които употребяваме ежедневно. От вота в неделя може да зависи съдбата на един цял континент, което би трябвало да е достатъчен повод да обърнем поглед към нея.
Въпреки отличните резултати, които Бразилия постигна в началото на века под управлението на Работническата партия, и тя не беше подмината от световната финансова и политическа криза. През последните години там се вихри огромен скандал, включващ политици от почти всички партии, известен като „Автомивка“, заради разкритията за корупция и пране на пари с участието на висши политици и бизнесмени. В същото време огромна част от бразилското население продължава да живее в изключителна бедност – всеизвестни са гетата от бараки, наричани „фавели“. Тази незавидна ситуация, съчетана с арогантността на голяма част от политическата класа логично предизвиква гнева на обикновения човек и доверието в политическата система се заменя с желание за мъст и наказание.
И ако преди бедните и онеправданите намираха утеха в Работническата партия на Дилма и Лула, сега и тя е изправена пред тежки времена заради нежеланието или неспособността си да се справи окончателно със системата на топли връзки между политиката и едрия бизнес, наследена още от колониалните времена и поддържана през годините с различни средства. Разбира се, трябва да отчетем, че обвиненията и към двамата гореспоменати бивши президенти бяха до голяма степен скалъпени и политически мотивирани, но и не можем да си затваряме очите пред факта, че лявото управление на Работническата партия не направи достатъчно, за да предотврати този де факто преврат на десните сили, който се разиграва през последните години.
Бразилският Тръмп?
Този преврат вече има ясно лице – Жаир Болсонаро. 63-годишният бивш капитан от армията, преквалифицирал се по-късно в политик се оказа идеалният кандидат. Болсонаро увлече в кампанията си недоволството на електората с радикална крайнодясна реторика срещу политическата система и престъпността. Представяйки се като антисистемен кандидат, той успя да си изгради образа на човекът, който разбира мъката му и ще осъществи така желаното отмъщение срещу корумпираните политици. Този образ обаче е, меко казано, неискрен, тъй като самият Болсонаро вече почти 30 години е сенатор от щата Рио де Жанейро. За това време той няма никакви успехи като законодател, но въпреки това неизменно печели изборите в избирателния си район в столицата.
Така вместо да върши работа, Болсонаро разчита на реторика срещу бедните, черните, жените, хомосексуалните и т.н., заради което с право е определян като фашист. Нещо повече, Болсонаро винаги е бил открит привърженик на военната диктатура, чиято история е изпълнена с брутални саморазправи с левите. Единствената му критика към хунтата е, че не е избила още поне 30 000 души...
Икономическата му програма пък също е крайно дясна, изпълнена с планове за приватизация на основни държавни предприятия и орязване на социалните програми, въведени от Работническата партия. Естествено това му печели подкрепата на едрия бизнес, който има основна роля за успеха му на сегашните избори. Наскоро стана известно, че с помощта на известни и влиятелни бизнесмени е била създадена цяла мрежа за разпространяване на фалшиви новини в интернет, чиято цел е да очерни съперниците му и да го представи като спасителя на нацията. Кандидатът за вицепрезидент от Работническата партия Мануела Д`Авила например се оплака, че само за един са били разпространени цели 73 неверни статии за нея. По бразилските закони обаче медиите не са длъжни да публикуват опровержение за невярна информация и по този начин левите кандидати са безсилни да се справят с дезинформационната кампания.
Дори това обаче не е най-страшното. Крайната реторика на Болсонаро и политическият хаос, в който се намира Бразилия в момента, окуражи привържениците му и по улиците започнаха да се появяват своеобразни шпицкоманди, които при отсъствието на държавата взимат нещата в свои ръце и въздават правосъдие по собствените си критерии. При това не толкова на престъпници, колкото на политически опоненти. И за да не остане съмнение какви възгледи са популярни сред тях, при един от най-скандалните случаи на политическо насилие върху тялото на жена беше изрисувана свастика... с нож. При друг инцидент пък бе убит художник заради изявените му леви възгледи.
Тук може би трябва да споменем, че сравнението с Тръмп, което медиите наложиха, не е съвсем правилно. Макар и двамата да се възползват от разочарованието на електората от досегашните управляващи, Тръмп няма ясно оформена идеология, докато Болсонаро - къде открито, къде не толкова - винаги е изразявал симпатии към фашизма, военната диктатура и насилието. "Антисистемните" му послания пък открито обслужват именно реакционерската част от нея.
Сега накъде?
В такава атмосфера, с мощна пропагандна кампания зад себе си, към момента Болсонаро се радва на подкрепата на почти 60% от бразилците. Получи и неочакван тласък от известни фигури като футболните легенди Роналдиньо и Ривалдо. Изглежда всичко се подрежда в негова полза и по всяка вероятност това ще е следващият президент на Бразилия.
Разбира се, кандидатите на Работническата партия не са се отказали и няма да се откажат въпреки неблагоприятните обстоятелства. А съпротивата срещу Болсонаро вече започна - през този уикенд в 26 града се проведоха поредните протести срещу кандидатурата му и идеологията, която представлява.
Изумително е обаче колко бързо могат да избледнеят спомените от времената преди 1985 г., когато военните колят и бесят наред. Веднага след падането на диктатурата в страната е забранено да се говори в нейна подкрепа, но за тези 33 години нещата толкова са се променили, че вече не само не е наказуемо да си привърженик на хунтата, а дори можеш да бъдеш избран за президент. Тези процеси се наблюдават навсякъде по света, но може би никъде досега не бяха така ярко изразени и видими, както са в момента в Бразилия. На страната, и особено на тези нейни жители, които нямат привилегията да са от горните класи или пък не споделят политическите идеи на новия президент, очевидно предстоят турбулентни времена. Разделението вече започна да се изразява в насилие, а след изборите ситуацията може да се влоши съществено, когато и държавата се намеси в тези процеси. Президентът концентрира в себе си голяма власт и ако бъде избран, Болсонаро ще има възможност да осъществи плановете си.
Но все пак надежда има, не само заради сериозната съпротива, която той ще срещне, а и заради факта, че досега Болсонаро никога не е бил на управляваща позиция. Според коментарите на бразилски анализатори, твърде вероятно е той да срещне големи трудности, тъй като ще трябва да сключва коалиционни сделки - в бразилския парламент има представители на 30 партии и никоя от тях не може да управлява самостоятелно. А това е нещо, което евентуалният президент не умее. Неговата сила е в разпалването на огъня, не в потушаването му. Така изкачването до върха може да се окаже лесната част от авантюрата на Болсонаро.
Съседна Аржентина също дава представа какво може да се случи с управлението му. По подобен начин там десният Маурисио Макри замени Нестор Киршнер и жена му Кристина на поста. Но едва 3 години след избирането му страната отново затъна в тежка криза, стачките и протестите са ежедневие, а вече открито се говори за завръщане на "киршнеризма" на изборите догодина. А той дори не е толкова краен като Болсонаро. При това положение дори Бразилия да направи грешка в неделя, вероятно скоро ще има възможност да я поправи.