Суеверия
/ брой: 88
Да ви кажа честно – много съм суеверен. Ето, примерно, на 13-о число не похващам никаква работа. За по-сигурно не похващам и на 12-о и на 11-о, и на 10-о... Бе, на никаква дата не похващам каквото и да било, защото съм безработен. Някои твърдят, че съм некадърник. Не са прави. Аз съм просто неудачник – не съм открил истинското си признание. Трудно е да откриеш призванието, когато си суеверен и освен на 13-о число, за по-сигурно нищо не правиш и на останалите дати.
Изключително много съм суеверен. Видя ли, примерно, черна котка да ми пресича пътя, спирам, обръщам се кръгом и тръгвам в обратна посока. По този начин попадам направо в някоя кръчмичка, където се намират мои приятели и се оказва, че същата или други черни котки са пресекли пътя им и моите приятели сега са се укрили тука и поемат питиета, доколкото им позволяват възможностите. По-добре, викат моите приятели, да видиш черна котка, отколкото бели мишки. Най-страшното е, отвръщам аз да видиш бели мишки, след които тича черна котка. Как? Нима ти видя такова нещо? – удивляват се. Още не, отговарям и чукам на дърво, защото нали споменах, че съм страшно суеверен. На мене понеже не ми върви, като чукам на дърво се оказва, че чукам на добре замаскирана пластмаса, като плюя три пъти през рамо, първия път наплюввам някой полицай, втория път наплюввам някой дебеловрат младеж, а третия път шофьора на линейката, но третия път не си го спомням обикновено, а шофьорът ми го казва после, че за незнамси кой път съм го бил наплювал.
Но като си помисля, че може и да бъде още по-лошо? Например да нагласят така календара, че всяко 13-о число да е петък! Макар че на мен, нали стана дума, и на останалите дати не ми върви особено, а що се отнася до дните от седмицата - не ми върви в понеделник, вторник, сряда, четвъртък, събота и в неделя (за петъка вече казах). Не ми върви също щом пътя ми пресече каквато и да било котка, не само черна. И сива да бъде, бяла, шарена, няма значение. На мене не ми върви и куче да ми пресече пътя или трамвай...
И не се бръсна. Брада съм пуснал от суеверие. Защото като се погледна в огледалото, викам си – с тая физиономия как очакваш да ти се случи нещо хубаво? Бе кво да ви кажа – няма радост за безработния и това си е!