С какво е достойна за върха?

Да, наистина може! В това се опитаха да ни убедят парламентарната ни шефка Цецка Цачева и вицеадмирал Манушев в своеобразните си клетвени декларации, предизвикали горещо одобрение на присъстващата клакьорска днешна управляваща върхушка. Не може хората да не са доволни - най-после ГЕРБ след дълго мълчание обяви на всеослушание своите кандидати за бъдещи обитатели на "Дондуков" 2. Двамата, дълбоко развълнувани от оказаното им доверие, се надпреварваха кой по-впечатляващо да изрази безграничната си благодарност към ръководството на най-голямата у нас партия (интересно кое е голямото й) и преди всичко на авторитарния ни държавен ръководител от Банкя за високата чест, с която ги е удостоил. Този видимо ограничен човек свири първа цигулка във властта и ни поучава непрестанно как трябва да живее малката ни държавица, тръгнала с всестранната благородна подкрепа на новите ни "предани приятели" към своето затриване от лицето на Европа и на света.
Напук на това, което виждаме, чуваме и преживяваме, адмирал Манушев сервилнически ни увери, че вече десет години, откакто ГЕРБ е поел държавното кормило, корабът ни върви твърдо и безотказно във вярната посока. Наистина, благодарение на този верен курс народът ни е ощастливен с толкова хуманни приватизации, реституции, лустрации и ограбване! Инак как страната ни, консумираща ненаситно домораслата ни демокрация и преливащо благоденствие, би си завоювала неотстъпно последното място в ЕС по всички показател. Плод на това мъдро управление е и безкрайният низ от закони, които

се разтапят от обич към народа ни

приемани от послушното мнозинство на авторитарния ни премиер. Народът ни се усети щастлив, когато например мнозинството в парламента взе решение за наливане на милиони в частното образование - в момент, когато общинските и държавните ни школа берат душа от недоимък на средства. А с така наречените делегирани бюджети училищата се закриват, просветното министерство пенсионира директори и учители със стотици и изчезват цели селища от родната ни географска карта. Назначават се нови хора, които няма и звук да издадат срещу новия училищен закон на ГЕРБ, който пък целенасочено разсипва българската национална образователна система, прославена допреди 25 години като една от най-добрите в Европа. Само съдържанието на новите учебни програми по история и литература като прочете човек, и му става ясно по каква технология под чужд диктат се обезбългарява бъдещото население на "тази територия".     
Аналогично унизително стоят нещата и в системата на лишеното ни вече от хуманност и безнаказано комерсиализирано здравеопазване. Може би кандидатите за президентството не знаят, че в САЩ държавата не дава нито един цент за частно образование и здравеопазване? Е, малка и нещастна България си позволява този лукс, макар че милиони са на ръба на мизерията, други едвам свързват двата края. Да не говорим за погребаната индустрия, разнебитеното селско стопанство, упадъка в духовната сфера, неудържимата безработица, която прогони близо два милиона наши сънародници да търсят спасението си в чужбина. Изтича непрестанно младата ни кръв, сивото вещество на отечеството ни. Някой от управляващата върхушка да се е трогнал или поне да се е извинил за съсипията? За отговорността е ясно, че никой няма да я понесе.
Днешните ни управници и политици са загърбили насъщните интереси на изоставените ни сънародници и се надпреварват кой по-сръчно да грабне ибрика, за да лакейничи още по-безупречно на господарите си от Брюксел и Вашингтон. Да не говорим за срамната ни външна политика, която най-безцеремонно погазва националните ни интереси

в угода на новите ни "евроатлантически ценности"

които никого не топлят под българското небе. С тази вярна посока, господин адмирал, ни унижава и управляващата евровърхушка, която е надежден инструмент в ръцете на хищния капитал. Гледа на нас като на туземци и ни подхвърля унизителни подаяния, колкото да се бием в гърдите, че и ние сме европейци. Никога народът ни не е подлаган на такава низост, падение и унижение.
Недоумявам как може да се представяте за обединители на нацията, когато всичко, с което ни удостоява вашата "вярна посока", обслужва онези, които ограбиха, съсипаха обществото и държавата, поставена на колене пред псевдоелити и олигарси.
Не мога да сподавя изумлението си и от метаморфозите, които правят доста унизителна и нравствено нечистоплътна биографията на г-жа Цачева. Някога социалистическа България й даде възможност безплатно да се изучи и да заеме прилично място в юридическите ни среди. С рухването на тоталитарния режим тя захвърли партийната си членска книжка и веднага се прехвърли на другата барикада. Тръгна да се оправдава с абсурдния аргумент, че била член на БКП, защото иначе нямало да я приемат в университет! То бива измислици и лъжи, ама чак пък толкова! Могат да й повярват само ония деца, в чиито невинни глави училището на ГЕРБ ще втълпява, че при социализма едва ли не са се търкаляли трупове на купове. Що за гражданска позиция, съвест и морал е това?
За съжаление ренегати като Цачева се оказаха десетки хиляди. Най-лесно е да се върви по течението в гонене на облаги. За тези хора е важно да се докопат до власт и до пари. Това явление си е описано в "Приказка за стълбата" от големия и неповторим наш лирик Христо Смирненски, чиито "Червени ескадрони" сигурно вече отвращават г-жа Цачева. Трябва да заяви, че я отвращават, иначе няма да я вземат в днешната власт. Спомняте ли си недостойното поведение на Цачева в Народното събрание, когато на 23 юли 2012 г. депутат предложи с едноминутно мълчание и ставане на крака да бъде почетена в залата паметта на Вапцаров - по повод на 70-годишнината от неговия разстрел на същия ден през 1942 г.

Госпожата се разкрещя, пламнала внезапно от гняв

срещу "недопустимото" поведение на колегата си. "Не! Как може да се правят такива предложения? В никакъв случай не разрешавам!" Долу мнозина негодуваха изумени, но жената, разположила се барски на председателския стол, се прави, че нищо не чува и не вижда. Четири години изминаха оттогава, но още не мога да заглуша в душата си онова усещане на омерзение, предизвикано от човек, който е готов да смачка всекиго, дори разстреляния...
Много пъти съм си мислел: дава ли си сметка г-жа Цачева докъде е стигнала в необуздаемата си страст и бесен стремеж към големите кресла. Госпожата се е погрижила за себе си, за личното си нечистоплътно его, но нека от ГЕРБ да кажат какво е допринесла тази самонадеяна държавничка за благото на обществото ни? С какво ще се обосноват, че е достойна за първия пост в държавата? С това ли, че можела да бъде душа на всяка компания? Или с това, че под нейното вещо ръководство парламентът се срина в очите на хората до унизително нисък процент на одобрение.
Господа от ГЕРБ, знам, че сега ще хукнете по села и градове да обсипвате мало и голямо с вашите обичайни заблуди и демагогии, за да хващате на фалшивата си въдица лекомислени наивници и службогонци. Но съм дълбоко убеден, че вас най-малко ви тревожи жестоката съдба на бедните и угнетени люде в България. Не си затваряйте очите пред свирепите истини.