Радиото и телевизията са гробокопачи на българския език

ЕЛЕНА ОГНЯНОВА е родена на 13 септември 1928 година в село Радуй, Пернишко. Завършила е висше образование в СУ "Св. Климент Охридски". Дългогодишен сътрудник на Института по етнография при БАН, на Българското национално радио и периодичния литературен печат. Повече от 30 години е работила като редактор в издателство "Български писател". Автор е на книгите: "Български народни приказки", "От извора. Фолклорни студии", "Не сме от вчера. Житейската философия на един шоп", "Достигнало до нас. Предания и легенди", "От коледа до Коледа. Календарни празници и обичаи. Кулинарен календар", "Традиции и празници в България", "Ние, шопето!", "Жената на баща ми", "Среща с греха" и др.
Носител на почетния знак "Златен век" - звезда и грамота.
Член на Съюза на българските писатели.


- Госпожо Огнянова, още Карл Маркс, когато критикува Адам Смит, който приема, че има само една форма на общественото производство и това е материалното производство, казва - има и производство на идеи, има и духовно/културно производство. Вие какво мислите за труда на хората от тъй наречената "нематериална сфера"?
- Всеки един от тях е творец, личност. Той може да е неграмотен и да създаде една песен, както е било през вековете. Всеки може да копае, не казвам, че не си заслужава възнаграждението, но за творците и днес някои мислят, че трудът им не струва и пукнат грош...

- Вашите книги за традициите и празниците в България - български, арменски, еврейски, мюсюлмански и цигански, са с голяма образователна и познавателна стойност. Защо у нас, при свободно изповядване на вярата, хората - млади и стари, не съживяват празниците и обичаите на дедите?
- Петдесет години съм ги писала, всичко съм видяла и чула, не цитирам нищо от чужди книги. Последната - "Традиции и празници в България", има три издания. Няма да повярвате, преди години идва мъж от Яфа, свързва се с мен и ми казва: "Аз израснах в Пловдив, изселихме се в Израел, но сме забравили обичаите. Поръчано ми е да не се връщам без вашата книга." Отидохме в книжарницата и той закупи 200 екземпляра. Арменците също проявяват интерес, защото и те са забравили традициите и празниците си.
А ние, българите, какво правим? Показваме по телевизията коледари - дядо и внуче!? Показваме как баба и внуче лазаруват!? И ги награждаваме. Няма ли кой да спре тези глупости. От памтивека коледуват момчета, лазаруват момиченца...
 
- Какво мислите за душевността на днешния българин, за езика на българите? Безпаричието или бездуховността е по-голямото зло за нацията? Защо допускаме да умира фолклорът, а с него и старите думи, новите пък са непонятни за народа...
- Нашият език е най-богат, изключително образен: благодаря = благо-даря, довиждане = до-виждане, а не мерси, не о,кей! Слушам доцент от Софийския университет да ми говори, че работели над осъвременяването на българския език... Издали "Речник на съвременния български език" и изхвърлили не знам колко хиляди "остарели" думи за сметка на нови, от чужбина... Защо англичаните не изхвърлят от речниците "остарели" думи? По радиото и телевизията не може да чуете нито една хубава българска дума. Ако се запознаете с програмите по литература за учащите се, ще видите колко малко часове са отделени за българското народно творчество. В петте тома "Речник на българския език" от Найден Геров съм преброила 12 000 поговорки и гатанки. Днес това безценно богатство е почти забравено, чета и слушам как полуграмотни журналисти и политици "осъвременяват" пословици и поговорки: "Ако би мирно седяло, не би чудо видяло", "Хладна водица, бистра главица", "Ножът опрял до гърлото", "Каквото повикало, това и отговорило"...
Фолклорът ни ще умре, защото на децата и младите никой не предлага автентични народни песни. По националното радио "Хоризонт" сутрин до шест часа кой слуша "По първи петли"? Бабите и дядовците! Младите по това време спят.

- От първия национален събор-надпяване в Странджа планина (през май 1960) изминаха петдесет и осем години. Тогава организаторите му са искали "да се провери сегашното състояние на нашата народна песен и се потърси начин за събуждане на интерес към нея". Какво е положението днес? Чалгата ли ще ликвидира автентичната ни песен?
- Чалгата пред всичко друго! Не казвам, че от попфолка не съм слушала и чудесни песни. Слушала съм неведнъж Илия Луков - публиката онемява, когато той запее, особено без съпровод. Илия постига главната цел - този, който го слуша, да запее песента. Вярно е, че създаването и претворяването на една песен е много трудна работа, но кой ти признава труда на истинския певец?
Като председател на журито на Общобългарския младежки събор "С България в сърцето", който се провежда в Каварна, трябва да ви кажа, че там и малки деца, туркинчета, пеят великолепно български народни песни. Събори и надпявания много, но колко пъти в седмицата по радиото и телевизията чуваме народни песни? А защо да няма и рецитали на народни песни по различни поводи?
По музиката, която излъчва Българското национално радио, не може да се познае, че е българска радиостанция. Нима ние, слушателите му, сме престанали да бъдем българи?

- Вие сте автор и съставител на сборници с народни песни, с приказки и легенди. Срещала сте се със стотици информатори и изпълнители. Защо изчезнаха сладкодумците? Нима устното народно творчество не изразява най-пълно народната душа?
- Сладкодумци все още има, но няма кой да ги чуе и запише. Само от моята майка Иванка Добранова съм записала 260 народни песни, 300 приказки и легенди, 5000 пословици и поговорки, 250 гатанки... Ще повторя и потретя - радиото и телевизията са гробокопачи на българския език и българския фолклор! Чуйте и вижте кой и как представя календарните обреди, обичаите и празниците... Няма компетентни хора и ценители.

- През годините от новия век над какво работите?
- Повече от двадесет и пет години ме занимава легендарният герой Крали Марко. Проучила съм 137 книги и студии от целия балкански печат - от богослужебните книги и приписките от ХIV век до днес. Само в 53-ия том на Сборника за народни умотворения има 642 епически песни и 211 предания в проза за него. Повече от 400 местности из цяла България носят името му - в ловешкото село Ъглен има Маркови коловози и Маркова пещера! В желанието си да не повехне славата на Крали Марко народът ни е дал наименованията на местности и градища. Първоначално са го възпели българите - непосредствени свидетели на геройствата му, а по-сетне и българите от другите краища. Тези факти не ви ли говорят, че Крали Марко е българин? С моята книга искам да разсея твърденията на поета Стефан Цанев и професор Кирил Топалов, че не е имало такъв човек, че не бил българин, а сърбин.