От минералния извор до ксерокса

За бележития ни учен акад. Георги Наджаков вестникът ни е писал неведнъж. Той е автор на първото българско научно откритие - "Фотоелектретно състояние на веществата", от което се роди фотокопирната техника - ксерокса. Днес искаме да подчертаем неговата организаторска работа в науката и по-конкретно във физиката. А първото помещение на Физическия институт е било кръглата стая на таванския етаж под североизточната куличка на сградата на БАН до Народното събрание (март 1947 г.)...
Не е за вярване, но минералният извор в мазето на къщата им в Дупница събужда интереса му към физиката и той се записва през 1915 г. студент в специалността "Математика и физика" на Софийския университет. След първия семестър Георги Наджаков е мобилизиран и изпратен в Школата за запасни офицери в Княжево, след която
 
младият пехотен офицерски кандидат

се сражава на Добруджанския и Югозападния фронт... За България Първата световна война завършва през септември 1918 г. От окопите фронтовакът отива в университета, където завършва висшето си образование през 1920 г. (слушал лекции само 4 семестъра - първи, шести, седми и осми).
Като асистент във Физико-математическия факултет на университета Георги Наджаков е изпратен на специализация във Висшето училище по индустриална физика и химия в Париж (1925-26). Там в лабораторията на Нобеловия лауреат Пол Ланжвен (1872-1946) изследва фотопроводимостта на изолатори и полупроводници с голямо съпротивление чрез електрометрични методи. През годините задълбочава изследванията си в две области: фотоелектрети и електрометрия. През 1937 г. публикува на немски език съобщение за откритото от него фотоелектретно състояние. (С тази публикация акад. Наджаков направи заявката си за откритието, което бе вписано в Държавния регистър на 22.10.1975 г. с приоритет от 22.6.1937 г.)

В продължение на шестдесет години

Георги Наджаков работи неуморно за развитието на българската физика. Големи са заслугите му и като организатор на науката в България. Той е декан на Физико-математическия факултет (1939-40; 1944-47) и ректор на Университета (1947-51). Организира изграждането на Физическия институт - ФИ, при БАН и е негов пръв директор до пенсионирането си (1946-71). От този институт се роиха институтите по електроника, геофизика, ядрени изследвания, физика на твърдото тяло, физико-химия, секция по астрономия - създадоха се условия за съвременна научна работа по много направления... През 1990 г. само Институтът за ядрени изследвания и ядрена енергетика - ИЯИЯЕ, при БАН имаше 7 сектора с по няколко проблемни групи.
През 1955 г. с решение на Министерския съвет ФИ при БАН се преименува във ФИ с Атомна научно-експериментална база - ФИ с АНЕБ, като освен ядрен реактор, се построи и нова сграда за института. Строителството започва на 21 февруари 1956 г.

На 18 септември 1961 г. бе пуснат в действие първият ядрен реактор

в България. През 1968 г. бе дадена зелена улица на развитието на ядрената енергетика - изграждането на атомната електроцентрала край Козлодуй...
Директорът на Физическия институт акад. Георги Наджаков е упълномощен представител на България в създадения през март 1956 г. Обединен институт за ядрени изследвания - ОИЯИ, в Дубна край Москва, организиран съвместно от 12-те социалистически страни. Може би не е излишно да подчертаем огромната роля на ОИЯИ за развитието в нашата страна на ядреното направление, на високите енергии и физиката на елементарните частици, чиято 60-та годишнина бе скромно отбелязана. Да кажем още, че днешното Министерство на образованието и науката бе забравило този международен институт, като не бе предвидило в бюджета си за 2016 г. годишната вноска от 1 милион за членството ни в него!?... А от основаването му само до 1981 г. в неговите лаборатории за по-дълго или по-късо време работиха

над 300 български специалисти

Един от първите ни ядрени физици, който замина през 1957 г. на работа в ОИЯИ, бе проф. Павел Марков, съавтор с проф. Велко Заячки и 11 съветски учени от ОИЯИ на откритието "Закономерност на изменението на радиуса на силното взаимодействие на протони при високи енергии", вписано в Държавния ни регистър под №7.
Големите успехи, които постигна ядреното направление във физиката ни, се дължат преди всичко на сътрудничеството ни с ОИЯИ. В тази международна междуправителствена организация и след промените от 1989 г. до днес са работили и специализирали десетки български физици, математици, химици, инженери, биолози и др. През 2010 г. български физици станаха съавтори на откриването на нова фундаментална частица - Higgs бозон. За илюстрация на твърдението ми ще посоча имената на още двама български учени - инж. Стойчо Илиев и Румяна Калпакчиева, които са участвали в откриването на 4 нови елемента в Менделеевата таблица. Те са част от екипа, благодарение на който преди година елементите с номера 113, 115, 117 и 118 бяха

официално добавени към Менделеевата таблица

- първите нови елементи, вписани след 2011 г. Двамата ни съграждани са учени от Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика към БАН и Обединения институт за ядрени изследвания в Дубна. Инж. Стойчо Илиев постъпва през 1966 г. на работа в лабораторията "Ядрена спектроскопия" към Физическия института на БАН, като от 1973 г. работи съвместно с учени от ОИЯИ - Дубна, извършващи експерименти на ускорители за тежки йони в лабораторията "Ядрени реакции". Румяна Калпакчиева е завършила специалността физика в Софийския университет "Св. Климент Охридски", докторска дисертация защитава в ОИЯИ - Дубна, където с малки изключения работи през целия си живот. Сега е заместник-директор на Института и ръководи Лабораторията му по ядрени реакции. 

Акад. Георги Наджаков