Любослав Костов: На ръба на Конституцията и законите сме

- Г-н Костов, безспорно всеки специалист, в която и да е област заслужава увеличение на възнаграждението си, защото животът днес е по-скъп от преди време... Защо се стига според Вас до протеста на НОИ? 

- За съжаление през последните две години натрупаната инфлация така, както я мери националната статистика, е около 30%, а пък служителите в НОИ, било то в централно или в регионалните подразделения на НОИ, тяхната заплата е актуализирана само веднъж за последните три години, и то с проценти между 8 и 10%, което е абсолютно недостатъчно, едва 1/3 от натрупаната инфлация. Стачката беше едно предупреждение към управляващите - в крайна сметка да приемат бюджета, ама такъв бюджет, който да гарантира адекватна политика по доходи за всички работещи в държавната администрация. Тъй като днес са НОИ, утре ще са някои други. И както за тях няма пари, така и за другите няма пари, пък инфлацията, дето се казва, за всички е една и съща. И не е справедливо всички да бъдат поставени под общ знаменател. Мантрата, че държавният служител е лоша дума - не, това не е лоша дума. Напротив, в другите страни и народи хората си уважават държавните служители и се гордеят да бъдат държавни служители. Без тези хора ще спрат пенсиите например, кой ще изчислява пенсиите?

Всеки месец имаме промени от политиците, които си залагат своите политики, но някои в крайна сметка тия политики после трябва да ги изчисли, трябва да измине целия административен път и цялата бюрокрация, за да се случи това и да стигнат накрая парите до пенсионира. Така че това е един къртовски труд, който за мен е много подценен.  

- Така е, днес са те, утре ще бъдат други, на 10 юни изтича удължителният период на бюджета - какво правим тогава, ако не бъдат предприети адекватни мерки? 

- Според Закона за публичните финанси, ако не се приеме бюджет до 10 юни и изтече срокът на Удължителния закон, ами там пише, че всъщност ние може да харчим толкова, колкото сме събрали, или размерът на разходите трябва да бъде равен на размера на приходите и съответно държавата да следва всеки месец балансирано салдо. Само припомням, че в момента сме на 6,7% базов дефицит без политики, които да го ограничат този дефицит. Това означава, че трябва да се режат много разходи. Сега, естествено, че няма да се отрежат от пенсиите, няма да се отрежат от доходите на хората, но най-малкото това означава, че... 

- Защо казвате "естествено е"? Хората се притесняват. 

- Не, според мен няма как това да се случи, по-скоро ще режат от други пера, тъй като те нямат санкцията да режат от едно установено равнище на пенсии и заплати, за това трябват закони. А като няма закони, трябва да изпълняваш по-скоро, можеш да режеш от капиталовата програма или от издръжката. Но това е проблем, тъй като тези заплати, които са гласувани, те ще бъдат замразени. Ако нямаме бюджет, когато ви каже един политик "запазване на равнището на пенсиите и на заплатите във всички структури, запазване на социалните разходи", думичката "запазване" превеждам на неполитически език какво означава - синоним е на замразяване. 

Щом запазвате нещо значи го замразявате: замразявате минималната работна заплата на 780 лева, замразявате нивото на заплатите на всички в целия обществен сектор. Като няма бюджет, няма да има и пари за учителите, които всъщност бяха обещани и които в техния отраслов колективен трудов договор е да се поддържа 125% от средната работна заплата. Така че нека казваме нещата с истинските им имена: ако на 10 юни няма бюджет, най-малкото трябва да направят всичко възможно поне в месец юни да се приеме до края на месеца, макар и да сме малко на ръба на Конституцията и на законите. Пък ако не могат да се разберат, да има нов Удължителен закон, който да урежда всички тези неща, както предния.

Аз силно се надявам да не се стигне до нов Удължителен закон, тъй като ние вече трябва да говорим за Бюджет 2024, а не сме започнали да приемаме дори Бюджет 2023. И това се случва вече втора поредна година, и никога назад не се е случило така: календарната с бюджетната година толкова много да не съвпадат. Оттам идва и цялото напрежение. Проблемът е политически, тъй като определени политически партии не могат да се разберат помежду си за създаването на правителство и за изготвяне на управленска програма.

- Да, виждаме какво се случва в държавата ни. Накъде ще ни отведе всичко това? 

- Тези неща аз съм сигурен, че са интересни за обществото и всички ги следят с внимание, но в крайна сметка българинът на първо място го интересува какво става с неговия джоб и не го вълнуват много колко са процентите тук-там, а го вълнуват левчетата, колко може да си купи с това, което изкарва. И в момента, в който удариш българина по джоба, се случва това, което се случи с хората от НОИ - излязоха на предупредителна стачка и спряха работа за един час. А знаете, НОИ върши много функции, не е само да изплаща пенсиите. 

Говорихме си с една служителка в сектор "Архиви", тя казва, че има над 30 години стаж и е с 1200 лева брутна заплата. Като махнете данък и осигуровка - говорим за трицифрена сума като нетен размер е разполагаемият й доход. Така че говорим за един отказ на държавата от това да се ангажира повече с политика по доходите за онези, които тя им е работодател, на фона на това, че частният сектор го прави - там се вдигнаха заплати с по 15%. За съжаление, държавата отстъпи в последната една година. 

- Г-н Костов, какви идеи имате вие за "Бюджет 2023", бихте ли ни споделили? 

- Ами те са на първо място по макрорамката, как да си ограничи дефицита по един безболезнен начин за работещите. Какво имам предвид? Капиталовата програма според нас е нереалистично завишена, може да бъде намалена малко. Освен това данъчните приходи в началото на годината за първото тримесечие се вижда, че вървят добре, доста по-добре от това, което е заложено като параметри от Министерството на финансите. Така че и от там би могло да се получи една икономия. И при едно по-добро планиране и по линия на издръжката, и по линия на другите пера, пък и очакваната корекция от Националната статистика на брутния вътрешен продукт, би могло да ни даде едно фискално пространство от няколко милиарда, което част от него да бъде използвано за ръст на доходите на хората поне с 10% или толкова, колкото е прогнозираната инфлация за 2023 г.

Става дума за около 700-800 милиона лева, което на фона на 77 милиарда разходи... Като казвам 800 милиона, за хората знам, че това звучи много, но на фона на 77 милиарден бюджет - толкова държавата харчи като преразпределяне, събира 73-74 милиарда и харчи 76 милиарда, и оттам се формира, разбира се, дефицитът, та всъщност ние търсим едва около 5-6% от всичките разходи допълнително, които да осигурят ръст на всички работещи с 10%. Става въпрос за хората в културните институти, читалища, регионални библиотеки. Там са също хората с висше образование, с по един-два езика, със значителни познания в това, което правят. Техният труд е интелектуален най-малкото. Отварям една скоба - бюджетът на културата беше намален с 36 милиона, това, което Министерство на финансите изкара. Аз не мога да си го обясня, беше намален в абсолютен план, не просто като проценти. 

- В кои сфери не се отделят средства. Как е  положението в здравеопазването? 

- Подобно е положението. Отрасловият колективен трудов договор в здравеопазването на много места вече, слава богу, се спазва, самите шефове искат да го спазват, но нямат необходимия ресурс от държавата.

Във висшето образование, между другото, там - аз също съм и преподавател в университет и мои колеги идват и ме питат: "Ами заплатите на учителите ги вдигат, а нашите не ги вдигат и се доближават една до друга". Хората са прави. Тук не са виновни учителите, че им вдигаме техните заплати, виновни е държавата, защото няма реципрочност в своето поведение, няма политика по доходите за всички, която да е еднаква към инфлацията, а се прави на парче. Днеска, който протестира, на него ще дадем, а пък който не протестира - ако се сети да протестира, тогава. Ама не трябва да е така. И затова трябва да има някаква дългосрочна стратегия, за да няма такова противопоставяне на едни работници и служители на други. 

със съкращения