Като Майстор Кольо Фичето

Няма да е пресилено, ако кажем, че сътвореното от инж. Лало Райков през втората половина на ХХ век прилича на сътвореното от златните ръце на Кольо Фичето. Защото мостовете и съоръженията, които този софиянец проектира, са сред забележителностите на градската и пътната инфраструктура на България. Нима не е дързост да се проектира мост с отвор 80 м и височина на гредата в средата на отвора 1,25 м над река Осъм, в непосредствена близост до Покрития мост на Уста Кольо Фичето?


Трудовата биография на инж. Лало Райков (1923-1997) започва в проектантската организация на Министерството на транспорта "Транспроект" и завършва в "Софпроект". Решение на първата му сериозна задача е изправянето на наклонилата се водна кула на жп гарата в гр. Левски.
През 1959 г. той проектира и ръководи изпълнението на първия предварително напрегнат жп мост в България в кв. Хумни дол в гр. Перник. През същата година ръководи изпълнението по негов проект на най-големия за времето си дъгов жп мост на Балканите - с отвор на дъгата 80 м и в остра крива с радиус 250 м - в участъка Лакатник-Оплетня от удвояването на жп линия София-Мездра. За зла участ, при изливането на бетона на двете предпоследни ламели от дъгата на същия мост, дървеното скеле рухва, убива двама от работниците, а други са тежко ранени. Тогава главният проектант заедно с проектанта на скелето и контролният инженер са осъдени по на 10 години лишаване от свобода. Три години инж. Райков лежи в затвора, докато го амнистират и реабилитират...
Десетки са стоманобетонните мостове и съоръжения, които инж. Лало Райков е проектирал лично. Или са били изпълнени под негово ръководство и авторски контрол. От новите решения на малката и голямата докови камери на сухия док към Корабостроителния и кораборемонтен завод във Варна е постигната икономия от 2400 т армировъчна стомана. По негов проект са предварително напрегнати цилиндричните резервоари на пречиствателната станция за питейна вода в София и на други в страната, и то с диаметър 40 м и обем 10-15 хил. куб.м.
При строителството на мостове 7, 8 и 9 от автомагистрала "Хемус" в участъка Пирдоп-Розино с височина на стълбовете 72 м за първи път е внедрено изобретението му "Конструкция на стоманобетонен стълб тип "Камертон". А при моста-естакада до с. Писанец край Русе височината на най-високия стълб достига 90 м.
За изобретението си - стоманобетонен стълб  "Камертон" - инж. Лало Райков е отличен със златен медал на международното изложение "Еурека 75" в Брюксел и със сребърен медал на Международното изложение за нови идеи, изобретения и новости "Йена 75" в Нюрнберг.
За реконструкцията на някогашния бул. "Ленин" ("Цариградско шосе") в София инж. Райков предлага два проекта. Конструкцията на надлеза над алея "Яворов" при връзката с булеварда представлява непрекъсната предварително напрегната греда в крива. Вторият му проект за мост е на 4-тия километър при отклонението за аерогарата. Мостът-естакада привлича вниманието и днес. Той е с обща дължина 500 м, с отвори по 42 м и височина на гредата 1,5 м. По-възрастните софиянци помнят изграждането му през 1976 г. Отделните елементи (от по 900 т) са отлети на земята, а след това със специални инсталации - повдигнати, преди изграждането на колоните под тях. Окончателното горно строене е изпълнено като непрекъсната предварително напрегната стоманобетонна греда. Това изобретение на инж. Райков е използвано и при строителството на моста-естакада по пътя от хидрометеорологичната служба към гара Искър за аерогарата.
Като ръководител на творческо архитектурно-инженерно ателие в "Софпроект" софиянецът Лало Райков проектира и изгражда с голяма любов редица съоръжения в столицата. Едно е от тях е мостът-естакада в крива при транспортния възел Перловец до високата сграда на НДК (бившето ПРОНО). Като главен инженер на околното пространство на Националния дворец на културата той проектира главния пешеходен подлез пред двореца, подлеза при бул. "Евлоги Георгиев", подземното пространство по връзката бул. "Скобелев" - бул. "Васил Левски", подземния гараж, както и пешеходния мост - т.нар. променадна равнина до НДК над бул. "България".
При строителството на булевард "България" и връзката с околовръстния път и резиденция "Бояна" инж. Райков проектира и ръководи изпълнението на гредовия мост по околовръстния път над бул. "България", на разположения близо до него елегантен мост в крива по връзката за околовръстния път до бул. "България" и на особено красивия мост над река Боянска, който попада в резиденция Бояна и до който, за съжаление, няма свободен достъп.
Не по-малък интерес като конструкция и изпълнение представлява и пешеходният подлез пред Ректората на Софийския университет. Това е предварително напрегната гладка плоча, подпряна върху изливни пилони тип "Беното", построена в рекордно кратки срокове.
Сред мостовете и съоръженията, проектирани от инж. Райков през последните години от живота му, са мостът на трамвайната линия за гара Искър - под околовръстната жп линия, мостът-естакада по бул. "Владимир Вазов" над жп линията София-Пловдив, пътно-метротранспортния тунел на трамвайната линия за жк "Люлин", реконструкцията на бул. "Работническа класа" - надлез над жп линията София-Драгоман при спирка "Връбница".
Заслужава си да се спомене още едно негово изобретение за изграждане на непрекъснати сглобяеми стоманобетонни мостове. Внедрява го при строителството на надлезите над жп линията Враца - Бойчиновци. Колоните и гредите им са предварително напрегнати, а разходът на строителни материали - изключително нисък. При завършването всички елементи се свързват в непрекъсната конструкция. С това изобретение по предложение на Съюза на архитектите в България той участва в Международния конкурс за златен медал "Густав Маньел" в Брюксел през 1990 г.
Въпреки че в държавната Политехника през 1944-1949 г. не е преподаван предварително напрегнатият стоманобетон, инж. Райков го изучава от чуждоезичната литература. И не само го прилага, но е един от малцината големи български специалисти в тази област. Пръв използва и електронно-изчислителните машини за сложни статически изчисления, сам програмира и съставя програми за компютри по свои методики и алгоритми. Методите му за проектиране са описани в редица статии, чиято научна стойност ги прави актуални и днес.


"Цариградско шосе"


При удвояването на жп линията София-Мездра са построени 16 тунела с обща дължина 2700 м и 30 моста с обща дължина 2000 м


Изграждането на Аспарухов мост е с колони, тип "Камертон"


Инж. Лало Райков