Камион злато за българска картечница

Преди няколко месеца един централен вестник с претенции за лидерство в печатните медии публикува материал за първата българска картечница, в който съобщи, че "един от двата запазени образци на леката картечница бил в музея на артилерията в Санкт Петербург, а другият - в нашия Военноисторически музей" И нито дума защо и как е стигнала до Петербург...
За Христо Николов Спасов в справочника "2000 новатори" (1987) пише между другото:
"Проявява антифашистките си, патриотични и интернационални убеждения като отклонява редица изгодни предложения на българското монархофашистко правителство, на военните агентури на Германия, Англия и др. страни и в навечерието на хитлеристката агресия и Втората световна война, предава чрез съветската легация в София изобретението си безвъзмездно на съветския Генерален щаб през 1939 г. За срам или гордост на българите?"  


Тя е изложена в Музея на артилерията в Санкт Петербург. Нейн създател е самоковецът Христо Николов Спасов (1894-1972) - един от най-добрите представители на българската военно-конструкторска мисъл в армията между двете световни войни през ХХ век.
Изобретателят на първото българско автоматично огнестрелно оръжие е получил началните си технически познания от своя баща, който от 1909 г. работел като шлосер в Софийския военен арсенал. След като завършва гимназия, постъпва във Военното училище, а през 1915 г. - вече млад офицер, заминава на фронта с 54-и пехотен полк. Като картечар по специалност участва в много боеве, но боя при Криволак през октомври не може да забрави през целия си живот: след неудържимия щурм на българската войска противникът със своите леки картечници покосява цели взводове и роти...
Хилядите жертви отварят очите на бъдещия изобретател за ролята на автоматичното оръжие. През онези дни на възторг и покруса у него се заражда идеята да създаде българска картечница.
Изучил най-старателно техническото устройство и тактико-техническите данни на картечниците, приети на въоръжение в Българската армия - "Максим" и "Шварц лозе", както и възможностите на много други - "Хочкис", "Сент Етиен", "Викерс", "Колт", "Левис", "Бергман", "Пюто", "Шпандау" - подпоручик Христо Николов синтезирал в една конструкция положителните им черти.
От мечтите към действителността не му било никак леко, признава в своите "Спомени" изобретателят:
"Родната българска картечница трябва да бъде много проста в устройството си, лесно изучавана, лесно разглобяема и сглобяема, много здрава, да не дава задръжки и да не отстъпва по балистически качества на европейските".
От 1920 до края на 1924 г. първият й модел бил готов. Потърсил съдействие от командирите си само за изработването на затвора във Военния арсенал. Разрешили му едногодишен неплатен отпуск за усъвършенстване на изобретението, а той през това време с бащата на съпругата си изпекъл 100 000 тухли срещу които в Арсенала направили затворния механизъм!...
Няма да описваме с подробности подигравките и язвителните подмятания през годините по адрес на "налудничавите му идеи", нито съветите на "доброжелателите" му да не си дава "парите на вятъра". Но не можем да подминем отрицателното отношение на командира на полка, в който служи: в атестацията за Христо Николов пише, че "се занимава с унизителен за офицера занаят"!? Ще цитираме само оценката на специалната комисия за изпитанието на стрелбището на Военната фабрика (Арсенал) в София на 19 октомври 1927 г.:
 "Комисията констатира, че представената от капитан Христо Николов картечница е приспособена за стрелба само с металически пълнител, който се поставя хоризонтално от другата страна. Съвсем ново в нея е затворът, който е много опростен..." 
Заключението гласи:
"Понеже затворът "Капитан Николов" представлява действителен интерес, поради своята простота и сполучлива конструкция и че затворният механизъм е най-съществената част в една картечница, комисията намира, че е желателно да се довърши представеният модел картечница, като се подобри, за да стане лека картечница, а не както е сега - облекчена тежка картечница".
Обнадежден, през следващите две години военният конструктор се труди неуморно за усъвършенстване на затворния механизъм. Новият "Модел 1929 г." е изпитан на 21 октомври 1929 г. от комисия в състав от десет души оръжейни специалисти. В протокола е записано:
"Стрелбата е много добра: гилзите се изхвърлят от дясно, без да безпокоят прислугата; единичната и автоматичната стрелба се дават без какъвто и да било дефект; картечницата не дава никога неочакван изстрел, защото няма в цевта никакъв патрон, даже и когато е поставен пълнителят; при стрелбата картечницата е много устойчива, не подскача и не рита... Картечницата е в пълно завършен вид. Ако по-скоро се направи и цевта да се изважда - сменява отпред, ще се счита че напълно може да заеме място на най-добра лека картечница".
Специално заслужава да се изтъкне оценката за качествата на затворния механизъм:
"... заслужава внимание не защото е изработен от българин, а защото има затвор, който не съществува досега дори и в най-новите автоматични оръжия... заслужено би трябвало да се похвали и възнагради изобретението, а Българската армия да се гордее, че български офицер е дал това ново автоматично оръжие".
В 1927 г. капитан Христо Николов получил патент № 1167 за "лека картечница", а три години по-късно и международно признание с издадените му патенти от страни-производителки на оръжие: от Англия (1930 г.), от Германия (1931 г.), от Чехия (1931 г.)
Любопитно е да се знае, че няколко дни след патентоването на картечницата в Лондон, в квартирата на капитан Христо Николов в Княжево пристига представител на английската патентна служба. За какво мислите, че го търсят?
На изобретателя предлагат откупка на картечницата за 15 милиона лева в злато!
Той отказва...
Следва ново английско предложение - договор с оръжейните фабрики "Викерс" или "Армстронг" за изработване на 50 000 броя картечници с единична цена 50 000 лева, от които 15 процента от общата сума за автора на картечницата!!!
В отговор капитанът заявява, че картечницата е направена за Българската армия и за България, а вложеният в нея труд е посветен на много по-възвишени цели от предлаганите му пари...
Ще си кажете: какъв достоен българин, какъв патриот! Само че българският военен министър Никола Бакърджиев вместо да го похвали, го... смъмрил за отказа му.
"Мислех, че сте ме повикали тук да ме наградите за положения от мене дълъг труд, за материалните жертви, които съм направил, излагайки себе си и семейството си на мизерия, а животът си на опасност. Ако това е наградата, що съм заслужил, освободете ме поне да си вървя или ми позволете да седна, за да не падна..."
На 3 февруари 1931 г. изобретателят с нарочно заявление-прехвърлително предоставя картечницата и патента си на държавата, предавайки прототипния образец и чертежите й на Военната фабрика:
"Аз, долуподписаният майор Христо Николов, живущ понастоящем в Самоков, собственик на български патент за изобретение № 1167 от 20 октомври 1927 г., издаден на 26 октомври 1927 г., за "лека картечница", с настоящето отстъпвам и прехвърлям този патент с всички свързани с него права съгласно закона за Патентите за изобретение, на българското Министерство на войната, което става от днес изключително собственик на гореказания патент и може да се ползува от изобретението ми, което е предмет на същия патент, тъй напълно и всецяло, както бих се ползувал аз, ако това прехвърляне не би било известно".
Въпреки това картечницата не се допуска до производство, а дори безследно изчезва.
През 1935 г. неуморният и трудолюбив български офицер-конструктор Христо Николов е уволнен от армията за демократичните си убеждения. С обезщетението при уволнението - 70 000 лева, той започва изработването на нова картечница. Прави още по-прост и по-съвършен възвратно-ударен механизъм. Парите не му достигат, принуден е да продаде бащината си къща, за да осъществи идеята си...
През декември 1937 г. се обръща със заявление до цар Борис ІІІ и моли да бъдат произведени 3-4 броя от новия модел картечница във Военната фабрика. Отговаря му инспекторът по въоръжението - желанието му не може да бъде удовлетворено!
Досещате ли се как леката картечница "Христо Николов" е стигнала до Санкт Петербург и защо е изложена като музеен експонат?
"Подарявам я на вашето отечество, защото моето не може да се възползува от нея" - казал през февруари 1939 г. Христо Николов на полковник Бендиков - военното аташе при Съветската легация в София...
 


Изобретателят
 
Уникалната картечница...

...и нейни съвременни поклонници