Как ще се промени светът

Все повече анализатори изразяват становища, че КОВИД-19 всъщност е политика. Откъдето и да се погледне. И на Изток, и на Запад набъбват мнения, че центърът на тежестта в международните дела ще се измести в Азия. Може, ама преди това най-силните държави като САЩ и Китай ще трябва да решат въпроса кой е отговорен и кой е първопричина за кризата. Какъвто и да е отговорът, няма как да не пострада доверието и в двете страни. Спекулациите, че целта е била удар върху лидерите на тези геополитически играчи - президентите Тръмп и Си Дзинпин, ще се предъвкват до момента, в който се изясни, че и двамата са успели да се справят с предполагаемия капан. Разбира се, ако им се удаде да се похвалят след време с благоприятен окончателен изход от коронавирусната криза и съпътстващите я щети. За ЕС се предполага, че Брюксел е на път да признае засилването на ролята на националните правителства, ако не успее да осигури обща целева помощ на гражданите си и да обедини за съпричастност членките си. 

Ако нещо е безспорно в тази ситуация, то е, че в определена форма ще се засили управлението на здравните системи. Другото е, че отношенията САЩ-Китай ще се развият в отрицателна посока, защото това е част от геополитика, отглас от

битката за Първия

в един по-различен свят. В тази връзка не е лесно поредицата от изказвания на лидери за последиците от пандемията да бъдат обобщени или приети без съмнения за задкулисни игри. Защото с всяка пора на кожата си редовият гражданин чувства, че "новият свят ще бъде по-малко отворен, по-малко независим и по-малко благосъстоятелен", както се изразяват някои на Запад. Ако главен въпрос на този етап от битката с вируса е дали ще се сложи край на икономическата глобализация, или просто ще се променят цялостно световните икономически отношения, то няма сигурност, че американците и китайците например ще запазят вярата си в установената международна търговия, както и в реда на познатия ни глобален свят. Досега те живееха с мисълта, че могат да се справят успешно и без големи сътресения при ритане по кокалчетата в дадени случаи. Но днес фирмите им като цяло ще са принудени да преразгледат производства и дори "да намаляват производствените многостранни вериги". Напоследък се роят подобни изводи. Тогава ще бъде неизбежно да се променят политиките и във вътрешен, и във външен план, включително по региони. Ако "поради пандемията вървим към един по-малък, по-лош и по-беден свят", тогава не е ясно накъде ще избие гневът на потърпевшите - редовите граждани. Видно е, че очите няма как да не се отворят за ситуация, в която за Вашингтон ще бъде трудно да съхрани собствените си стратегически сили, дори и САЩ да останат световна сила. Затова се прави извод, че 

капитализмът може да премине на следващ етап

в който ще се управлява дистанционно. Очакванията са за по-гъвкави системи на управление и електронни правителства в пълен мащаб. И то в ситуация, при която международните и регионалните организации явно няма да имат онова влияние, което правеше света балансиран в миналото. Предвиждат се и последици, при които ще се засилят авторитарните държави. Китай е нарочен за такава, но ако Пекин успее бързо да се възстанови, включително като производство и търговия, тогава има шанс да повлече крак и за другите играчи в усилията им да се възстановят в съкратени срокове. Но Поднебесната в такъв случай ще запази предимство, което там определят едва ли не като "план Маршал", но идващ с източен вятър.

Предвижданията за последствията от обявената пандемия са много, но вероятността за точност в прогнозите е спорна. Нормално е обаче в страни като Турция да се търси отговор какво ще се случи след КОВИД-19 в Близкия изток, включително в Палестина например. Журналистът Онур Синан твърди, че "Атлантическият блок ще намали влияние в Близкия изток", където е възможно "да видим важни промени, нови бунтове и проблеми за онези страни, които си сътрудничат със западни сили". Според него Китай и Русия ще засилят влиянието си в Западна Азия, а Иран в "резултат от ослабването на САЩ ще успее да разшири ролята си в региона". Синан счита, че Палестина вероятно ще активира борбата си, докато "левичарските движения с национални възгледи ще се засилят в световен мащаб". Извод, който не е изненада за журналист, публикуващ в медии, определяни като левичарски, колкото и те в Турция да се броят на пръстите на едната ръка. Всеки търси своето място под небето, след като вирусната епидемия остане зад гърба ни. 

Любопитното в случая е, че прогнозите по света като цяло не включват оценки за начина, по който се справят отделните правителства с кризата. Това остава за вътрешна употреба. Конете не се сменят при преминаване през буйна река. Но повечето предвиждания показват, че промените в глобален мащаб са неминуеми, и то в посоки, които едва ли устройват 

мнозинството играчи от задкулисието

Както и редица настоящи управляващи. Независимо, че точно те въведоха ограничения и изолация, засягащи демократични принципи, както и приеха закони за юридически отговорности при неспазване на правила, въведени от самите правителства без решения на парламентите. Някои, като премиерът на Унгария Виктор Орбан, решиха в условия на пандемия да "се оградят от вируса на глобализацията", като въведоха за справяне с вирусната криза управление чрез правителствени укази. На упреците, че това е "крещящо заграбване на власт и установяване на диктатура" (Елиът Енгел, конгресмен от Демократическата партия на САЩ), Будапеща отговаря с убеденост, че президентът Тръмп ще спечели следващ мандат като стопанин на Белия дом. Явно част от предстоящите събития в световен мащаб, които ще са в унисон с очаквани промени след вирусната криза, са именно президентските избори в САЩ и твърдото решение на Пекин да продължи стратегията си "един пояс, един път"

Предстои да се види какъв отговор на ситуацията ще даде Москва и кога Путин ще проведе онзи отечествен парад за Победата над нацизма, който епидемията отложи. Защото той е част от стратегия за запазване на възстановени позиции на геополитическия терен и начин за единение на народите от Руската федерация. Именно единството, вътрешнопартийно и в национален мащаб, би осигурило възможност за възходящо развитие и след криза като тази с КОВИД-19. Другото е продължаваща агония. София дали го разбира?