От дума на дума, та в... ДУМА
Днешен спомен за Александър Жендов
/ брой: 213
Добре е да си припомняме случаи като този с големия български художник и публицист Александър Жендов, за да не се повтарят!
Става дума за обявяването на един от най-преданите и дейни наши културни дейци за формалист и изменник на комунистическата идея, защото е оспорил правото на Вълко Червенков да командва и неща, които явно не разбира. Това се случва след среща у Христо Радевски, където колегиално са се събрали домакинът и негови колеги и приятели. Там идва Червенков и за да се довърши спорът между него и Жендов, заръчва на големия художник да му напише всичко, което говори.
Жендов, загрижен за българското художество, написва и предава на Червенков цели петнайсет страници за положението на изобразителните (и не само на тях) изкуства у нас. В отговор на това изложение Жендов изпада в тежка немилост и бива реабилитиран едва след десет години...
Александър Стефанов Жендов е роден в София на 26 август 1901 година. Учи живопис в Софийската художествена академия при професор Никола Маринов, после графика в Германия, а през 1930 година завършва Висшия художествено-технически институт в Москва.
Един от бащите на българската карикатура, още съвсем млад той сътрудничи на левите издания "Жупел", "Поглед", "Фронт" и сам започва да пише и публикува хумористични разкази и фейлетони. Близък приятел на поета Христо Смирненски, той илюстрира неговите "Зимни вечери".
Още преди 9 септември 1944 година Жендов подчинява цялото си творчество на своя комунистически идеал, на който е посветена голяма част от произведенията му. Това го прави един от създателите на Съюза на трудово-борческите писатели, Дружеството на новите художници, Съюза на приятелите на Съветския съюз.
През целия си живот Жендов се бори със свои професионални средства против монархията и експлоатацията на човек от човека. Умира на 29 септември 1953 година в разцвета на силите си.
Александър Жендов е автор на голям брой карикатури, които е публикувал в издания като "Българан", "Смях и сълзи", "Червен смях", "Маскарад". Ако, ровейки се в старите издания, попаднете на псевдоними като "Чичо Слон", "Спиридонов", "Цървен Нане", знайте, че под тези имена се крие също Александър Жендов. Това е от времето на приятелството му със Смирненски, Сергей Румянцев и Христо Ясенов.
Но в ония капиталистически години да си против монархията, против експлоатацията на човек от човека и изобщо против живота при онзи строй е престъпление. Жендов изпада точно в такова положение. Той е против администрирането във всяко изкуството, разочарован е от задушаването на критиката, а на всичкото отгоре е неразбран и изключен от партията... Творчеството му е обявено за несъответстващо на общата държавна политика в изкуството. В такива условия е трябвало да твори големият художник.
Затова пък е признат като талантлив карикатурист и график, журналист, писател-сатирик и обществен деец. Създава политически карикатури, плакати, произведения в областта на приложната графика и живописната композиция.
След Девети септември 1944 година е един от най-тачените ни художници, докато Вълко Червенков по повод на неговото откровено и градивно писмо по въпросите на художеството не го обявява за "прикрит класов враг".
Всъщност Жендов е непримирим и безпощаден към враговете, както ги вижда. За това говорят негови произведения като "Стачка", "Съвременни равноапостоли", "Големи и малки", "В мрака" и други. На тези образи той противопоставя "Стачен пост", "Работник", "Работнически агитатор", които стават символи на силата на работническата класа и на социалистическия идеал на трудовия народ.
След Девети септември 1944 година Александър Жендов рисува творби като "Зима", "Съперници", "Престъпник", "Музика" и в тях застъпва разнообразни техники - рисунка с перо, с гваш, рисува графики и картини с маслени бои. Художественият език на твореца се отличава със своя пределен лаконизъм, отчетливост на композицията и яснота на рисунката.
Всичко може да е, но едва ли някой ще възрази, че Александър Жендов е един от най-големите ни художници! Всъщност ако погледне чвек съдбините на големите творци и умове, вижда ясно, че талантът никога не се радва на безоблачен живот.