Датата - 23.02.2024 г.

1826 – НИКОЛАЙ ЛОБАЧЕВСКИ ПОСТАВЯ НАЧАЛОТО НА НЕЕВКЛИДОВАТА ГЕОМЕТРИЯ. Лобачевски приема аксиомата за успоредните прави на Евклид като ограничение. Според него тя е твърде силно изискване, което ограничава възможностите да се описват свойствата на пространството. Той заменя тази аксиома с по-общото твърдение, че в равнината през точка, нележаща на дадена права, минава повече от една права, която не пресича дадената права. Въз основа на това твърдение той изгражда нова геометрия, коренно различна от евклидовата, която днес заслужено носи неговото име.

1823 – РОДЕН Е НАЙДЕН ГЕРОВ, БЪЛГАРСКИ ПИСАТЕЛ (УМИРА 1900 Г.). Той е български възрожденски писател, езиковед, фолклорист, общественик. Виден просветен деец и новатор като главен учител, основател (1846) на училище „Св. св. Кирил и Методий“ (днес „Любен Каравелов“) в Копривщица и на едноименно училище в Пловдив (1850), които са сред първите класни училища в страната. Автор е на „Речник на български език с тълкувание на български и руски думи“ (1895 – 1904). Наричан е Найден граматик, има стихотворение по този повод за него.

1899 – РОДЕН Е ЕДИН ОТ НАЙ-ИЗВЕСТНИТЕ НЕМСКИ СЪВРЕМЕННИ ПИСАТЕЛИ ЕРИХ КЕСТНЕР (УМИРА 1974 Г.). Тъничката книжка на Ерих Кестнер „Емил и детективите“ (1928) се разграбва, преди още да е засъхнало мастилото, романът скоро е преведен на двадесет и четири, а до днес вече на петдесет и девет езика. Една след друга излизат „Антон и Точица“ (1931), „Фабиан. Историята на един моралист“ (1931) и „Хвърчащата класна стая“ (1933), които го утвърждават като блестящ разказвач. След Втората световна война Кестнер създава още книги за деца, между които „Двойната Лотхен“ (1949) (до 2007 г. по романа са направени осем филма в различни държави), „Конференцията на животните“ (1949) и „Малкият мъж и Малката мис“ (1967). Неговите произведения са били горени от нацистите по време на техния режим.

1943 – ЗАГИВА АЛЕКСАНДЪР МАТРОСОВ, ЛЕГЕНДАРЕН СЪВЕТСКИ ВОЙНИК (РОДЕН ПРЕЗ 1924 Г.). На 23 февруари 1943 година батальонът на Матросов получава бойна задача да атакува укрепленията на германските войски в района на село Чернушки, Псковска област. По време на настъплението в подстъпите към селото батальонът попада под силен картечен обстрел от 3 ДЗОТа на противника. Щурмова група автоматчици успява да унищожи 2 от дзотовете, но претърпява неуспех при нападението на третия. Матросов пропълзява встрани от оцелелия дзот и последователно хвърля по него две гранати, но дзотът отново оцелява. Тогава Матросов се хвърля пред амбразурата на укреплението и я закрива с тялото си, като по този начин не позволява на картечницата да продължи обстрела. С цената на живота си дава възможност на батальона си да се вдигне в атака и да обезвреди противника