Загубеняк ли е Ийори?

Добре ли си се настанил, Пух? Искам да ти разкажа...
Виждам, че този път си още буден. Чакаш да измислим как нещата да се променят и да станат по-добри. Нали така се разбрахме миналия път...
Надеждата ми е в Ийори. Какво като е магаре - трябва да знаеш, че магаретата са умни почти колкото Бухала. А и те с бухала дълги години бяха неразделни приятели. Пък Ийори е и силен. Някои твърдят, че е (бил) по-силен и от Тигъра.
Да, напоследък е тъжен, ама мнооого тъжен. И почти никога не излиза от колибката си.
Знам защо е така. Защото в цялата гора почнаха да го наричат "загубеняк". Не, не защото все си губи опашката. Знаеш - това е типично за всички стари опашати животни. А Ийори наистина е стар, много стар - почти на 125 години е. Та да оставим опашката на мира.
Наричат го загубеняк, щото напоследък все губи избори. Избори за местна власт на гората, избори за президент на гората, избори за парламент на гората, избори за парламент на европейските гори и пак избори за парламент на гората, и пак избори за местна власт на гората... И пак, и пак, и пак. А само ако спечели поне едни избори, ще може да изреве силно на Тигъра и да се намеси така, че нещата да станат по-добри и мед да има за всички.
Затова е тъжен. И дори не си търси опашката, защото губи много по-важни неща. И тихо се е кротнал в колибката си. И все повтаря онези твои тъжни думички: "Понякога поставяш стени около себе си не за да отблъснеш хората, а за да видиш на кого му пука достатъчно, за да ги разбие!"
Да, ама не може толкова дълго все да си стои, да чака да види на кого му пука и да си мълчи там. Трябва нещо да се промени. Трябва... Пак питаш: "Какво трябва да... трябва?"
Трябва Ийори да се размърда. По-добре е да си спомни други твои думи - че "не можеш да седиш в твоя ъгъл на гората, чакайки другите да дойдат при теб. Понякога трябва ти да ходиш при тях."
Трудно му е да тръгне. Защо ли? Защото има нещо много объркано в душата му (знаеш, че има добра душа). Единият му крак все тегли към Прасчо, другият - към Тигъра, а задните му крака са се запънали като... магаре на мост. Така е, защото с едното ухо слуша ту Прасчо, ту Тигъра, а с другото ухо никого не слуша. Не чува нито работния Зайо, нито мъдрия Бухал. И после, както казваш ти: "С каквито се събереш - с такива се събираш".
В цялата гора се говори, че след месец-два Ийори щял да променя нещо в себе си. Не е ясно точно какво - дали главата, дали очите, дали ушите, дали краката или опашката... Аз пък си мисля, че е важно да не си промени душата. Защото е красива и затова с теб го обичаме.
Не заспивай! Остани буден и нека заедно със Зайо, пък и с Бухала (колкото и да мълчи), да се опитаме да накараме Ийори да ни чуе поне с едното ухо. Да повярва, че не е загубеняк. Повтори му онази твоя велика фраза: "Ти си по-смел, отколкото вярваш, по-силен, отколкото изглеждаш и по-умен, отколкото си мислиш". Наистина е важно. Какво като е магаре? Нали знаем, че е много добър и рано или късно ще се размърда.
А пък колкото и да си губи опашката, виждаш, че винаги я намира. Нали?
За другите неща - следващия път.

---------
С уважение, благодарност и извинение към Алън Милн и неговите прекрасни герои.